|
Най-напред се наложи спешна поправка в подготвеното за подписване споразумение. После пък се оказа, че в него фигурира текст, засягащ имотите на бившия СССР в България. А най-смущаващото бе, че всичко това се разбра съвсем случайно - заради гаф на руския протокол, който не бе успял навреме да подготви вариант от документа на български.
За какво става дума?
По време на последното заседание на смесената българо-руска икономическа комисия през февруари в София бе постигнато споразумение за изплащането на дълга на Москва към София. Според него Русия официално признава дълг от 132 млн. долара, но ще плати само 88,5 млн. Редукцията бе направена, защото според предишна спогодба, подписана от Жан Виденов през 1995 г., Москва трябваше да плати дълга си с части за авиацията ни и оборудване за "Кремиковци". Междувременно металургичният комбинат бе приватизиран и новите собственици отказаха машините, които вече бяха произведени от "Уралмаш" и платени от руския бюджет.
Според схемата, одобрена през февруари 2002 г., 15 млн. долара ще бъдат платени кеш до края на юли, 49,5 млн. - под формата на доставка на ядрено гориво, 24 млн. - като спецпродукция. Правителството на Симеон отчете това споразумение като голям успех, защото се премахва най-сериозната пречка в отношенията между двете страни. СДС пък определи договореностите като национално предателство. "Русия ни предлагаше подобна схема още преди две години, но ние отказахме, защото можем да претендираме поне за 300 млн. долара", обясни бившият зам.финансов министър, а сега един от лидерите на СДС Пламен Орешарски. "По-добре по-малко пари сега, отколкото много пари неизвестно кога", отвърнаха управляващите.
Тази седмица в Москва трябваше само
да се извърши церемониалното подписване на документа,
чието съдържание би трябвало отдавна да е съгласувано между двете страни и одобрено от правителството, за да се даде мандат за подписване. Още в деня на пристигането на Симеон в Москва обаче тръгнаха слухове, че Русия е предявила нови претенции, че споразумението се доработва на крак и дори може да не се стигне до подписването му.
Гафът на руския протокол, видимото объркване на посланика ни в Москва Илиян Василев и нервната реакция на руския посланик в България Владимир Титов по време на церемонията още повече разпалиха подозренията, че нещо не е както трябва. В крайна сметка Василев даде специална пресконференция, на която да разясни какво се случва. Според него в последния момент се е наложила чисто техническа поправка в документа - отпаднал е един от текстовете, и тъй като той е получил мандат за подписването на спогодбата с този текст, а окончателният вариант е друг, се е наложило спешно събиране на правителството и ново упълномощаване. Василев категорично отказа да каже каква е тази дребна, техническа подробност, която разбуни духовете.
Той се закле, че тя не засяга основните параметри
на сделката - общата сума, която ще се плати, сроковете и начина на погасяване. Посланикът уточни, че спорният текст е бил включен в самото начало по искане на България. По-късно страната ни се отказала от него, но пък Русия не била съгласна той да падне. В последния момент обаче Москва разбрала, че все пак е по-добре текстът да го няма в спогодбата.
Дори наистина да става дума за чисто технически проблем, не са ясни поне няколко неща. Кога все пак споразумението за дълга е било готово в окончателен вид? Защо се наложи правителството да се събира спешно в деня на подписването му, за да дава нов мандат на посланика? И не на последно място защо повечето ключови министри в София изобщо не знаеха, че са гласували някаква промяна в документа за Русия? Единственият, който не изглеждаше изненадан от развитието на нещата, бе премиерът Симеон Сакскобургготски. Той изгледа цялата суматоха около подписването с каменна физиономия.
Другият съществен въпрос е каква точно е направената промяна в документа. Защо
тази "дребна" подробност се превърна в най-дълбоко пазената тайна.
По време на пресконференцията посланик Василев бе готов да говори за всеки друг текст от спогодбата, освен за отпадналия. "Питайте преговарящите страни. Нека те ви кажат", повтаряше той. Според главния преговарящ по този въпрос от българска страна - зам. министърът на финансите Красимир Катев, обаче документът е същият, който е договорен през февруари, няма никаква промяна.
Съмненията, че има нещо гнило в тази спогодба, още повече се засилиха, когато стана ясно, че в нея фигурира още един текст, който до този момнт бе спестяван - той засяга регистрацията на имотите на бившия СССР. Това винаги е бил един от големите препъни-камъни в българо-руските отношения. Проблемът е, че Русия пое плащането на целия външен дълг на бившия СССР и затова смята, че е наследник и на имотите му у нас. Както се казва - кой е луд да поема пасивите, а да се откаже от активите. Почти всички бивши съветски републики са съгласни с това, само Грузия и Украйна - не. Преди около месец Тбилиси се договори с Москва по този въпрос и оттегли претенциите си. Украйна обаче твърдо настоява да получи имоти.
От няколко години насам
Русия обвързва изплащането на дълга си към нас с връщането на имоти.
България пък категорично разграничава тези два въпроса, за да не си развали отношенията с Украйна. Затова досега двата проблема се разглеждаха в различни документи. Подписаната в Москва спогодба е първият документ, в който влизат и двата въпроса. В споразумението дословно пише: "Двете страни се споразумяха да ускорят юридическата регистрация на името на Руската федерация на имотите на бившия СССР на територията на България и съответно - на България на територията на Руската федерация". Тълкуванието на този текст е доста противоречиво. Според посланик Василев това не означава, че България гарантира прехвърлянето на имотите на Москва, а че изразява готовност за решаването на този въпрос, след като Украйна и Русия се разберат помежду си. Според други източници, текстът има пожелателен характер, тъй като към споразумението не е прикрепен списък с имотите, които ще се регистрират на името на Русия. Тя ще трябва да докаже правото си на собственост, преди да ги получи, а това не може да стане преди да се разбере с Украйна. Трети обаче смятат, че текстът е изцяло в полза на Москва, защото в него няма направени никакви уговорки за постигане на допълнителни споразумения, преди той да влезе в сила, и може да се тълкува като съгласие от страна на България да регистрира имотите на името на Русия.
Не е ясно и как ще реагира Украйна на този текст.
Според Илиян Василев текстът за имотите е бил съгласуван още по време на заседанието на смесената българо-руска комисия през февруари. Тогава обаче не бе оповестено подобно нещо. Напротив - категорично бе заявено, че изплащането на дълга няма да се обвързва с връщането на имотите, че това са два различни проблеми, които ще се третират поотделно. Защо в такъв случай те са в един и същи документ не е ясно. И защо в министерството на финансите примерно не знаеха за включването на текста с имотите в споразумението?
Случайно или не, малко преди заседанието на комисията през февруари Москва предяви претенции към част "Булгартабак", а малко по-късно - и към ДЗИ. Документите и за двете дружества са от години - Москва претендира за тях като репарации за Втората световна война, но бяха извадени едва когато приватизацията им навлезе в решителна фаза. Според някои източници, се готвят и други искания за връщане на имоти у нас. Ден преди визитата на Симеон в Москва пък зам. министърът на външните работи на Русия Сергей Разов в интервю за РИА "Новости" каза, че се очаква при посещението да бъде договорена пререгистрацията на имотите на бившия СССР на името на Русия, като включи в това число и претенциите към "Булгартабак холдинг". Тепърва ще стане ясно дали този текст е
победа или капитулация на българската страна.
По-смущаващото в случая е, че най-спорните въпроси между България и Русия отново се решават на тъмно, отново се поемат неясни ангажименти, които в бъдеще могат да се тълкуват двуяко и да поднасят неприятни изненади. Подобно нещо се случва вече няколко пъти. И все българските политици се оказват неподготвени. Така например по време на визитата си в Москва през 1998 г. президентът Петър Стоянов научи от руския си колега Борис Елцин, че Русия категорично обвързва изплащането на дълга си с връщането на имотите. Дотогава се смяташе, че Москва безпричиннно се бави и не изпълнява спогодбата, подписана от Жан Виденов и Виктор Черномирдин. Същата "новина" изненада и премиера Иван Костов при посещението му в Москва година по-късно. Тогава Костов обясни, че за първи път чува за подобна обвързаност. Така и остана загадка наистина ли съидейникът му Стоянов не го е уведомил за разговора си с Борис Елцин и, ако е така, защо. Сега двата въпроса отново се движат паралелно. Не може да не прави впечатление, че през всичките тези години Москва е последователна и неотстъпчива в това си искане, позовавайки се на някакви неофициални договорки с българската страна. А България все увърта и все се оплита.
Симеон Сакскобургготски до голяма степен
сам си е виновен за получилата се в Москва бъркотия.
Премиерът тръгна за Русия с доста странна делегация. В нея не беше включен нито един министър, отговарящ за ресор, свързан с Русия, или поне експерт, запознат с тънкостите в работата на българо-руската комисия, които да му помагат и да му дават информация при необходимост. Така се стигна до абсурда на срещата в Кремъл руският президент Владимир Путин да е придружен от тежката си артилерия в лицето на вицепремиера и финансов министър Алексей Кудрин и от външния министър Игор Иванов, а българският премиер да е съпровождан от началника на кабинета си Ради Найденов, от шефа на ПГ на НДСВ Пламен Панайотов, зам. министъра на образованието Игор Дамянов и шефа на дирекция "Русия и страни от ОНД" в Министерство на икономиката Свободен Калайджиев.
При малко повече мнителност, руската страна може да приеме това като обида и пренебрежение. Още повече, че в началото на разговора Путин специално отбеляза факта, че за отношенията с България отговаря важен човек от руското правителство - вицепремиерът Алексей Кудрин, и това е доказателство за значението, което Русия отдава на отношенията с нашата страна. На този фон още повече изпъкваше фактът, че и президентът Путин, и премиерът Михаил Касянов демонстрираха добро познаване на проблемите в двустранните отношения, говореха конкретно, с цифри, а Симеон отговаряше с традиционните си общи, добре звучащи, но нищо не значещи фрази.
Обясненията за състава и поведението на българската делегация
могат да са две. Едното е, че Симеон умишлено е предприел тази тактика, за да се измъкне от ребром поставените икономически искания с обяснението, че не е достатъчно добре запознат и трябва да проучи по-внимателно въпроса. Второто - че премиерът е очаквал това да бъде чисто политическо посещение, чиято цел е да се направи демонстрация за добрата воля и чувства между двете страни. Всъщност едната версия не изключва другата. Те дори се допълват, но е спорно доколко успешна би могла да бъде тази тактика. Защото Русия не пропусна случая да постави на масата спорните въпроси, а българската страна се измъкна по тъч-линията. Което не решава проблемите между двете страни, а просто ги отлага във времето и ги прави бомби със закъснител, които ще избухнат в най-неподходящия момент
|