Наблюдава се нещо като "информационно замъгляване", но не в позорния смисъл за ограничения в свободата на изразяване, ами буквално - мъгла над страната, мъгла в печата.

"Гъста мъгла още седмица", пише "24 часа" - "Леко проясняване в понеделник, но за кратко". Поради тази причина "Десетки спят на летището в мъглата" ("Стандарт"). Поради същата причина "Софиянци дишат прах вместо въздух" ("Монитор"). И защо така се получава, че всяко природно явление у нас се превръща в бедствие? Едва ли е само за да се намира Емел Етем на работа. Направо се чудим как ще кацне Путин в тая сложна мъглива обстановка.

А като казахме за Путин - той дори да се откаже от посещението си, вече е нажежил тукашните си антифенове до такава степен, че страх ни хваща за Глобалното затопляне (ако и да мразим "Топлофикация"). Видният антипутинист Евгений Дайнов например се горещи в "Труд": "Путин няма какво да търси в моята страна... той прави всичко да си вземе обратно България. И да се плези на Европейския съюз". И защо Евросъюзът търпи това възмутително демократоненавистно поведение? Защото: "Решителността на ЕС се равнява на решителността на 10 медузи, напъхани в тенджера", словолее дръзко рошавият философ.

Мъгливо-загадъчно звучи и дописката за оперативната кръчмарска сгледа на царските люспи БНД (някой гадняр би ги нарекъл люспи пърхот от темето на Кобурга): "Тайнството на дъбовата гора приюти жълти бунтари". В дописката става ясно, че това за тайнството е всъщност рекламен текст от интернет за хотелския комплекс, където са си хортували новодемократите. Какво точно са си приказвали е полутайна - никой не крие, но и никой не се интересува.

"Стандарт" обаче е наясно, че за да не ти пречи мъглата, трябва да си над тия неща. Вестникът публикува снимка на невръстни пързалящи се герои по слънчева писта на Витоша. "Пази се, борче, идва скиорче", гласи лъчезарният текст към фотото и това ни стопля като светъл слънчев лъч посред гъстата екзистенциална мъгла.