- Господа, имам две новини! Първата е хубава...
- Първо нея, шефе! Пър-во не-я!
- Правилно, момци! Лошата е все още само предположение.
Момците от федерацията по джуджара-джуджу впериха предани очи в Шефа. Той изглеждаше двойно и тройно по-едър и по-можещ от тях, макар че не беше; просто стоеше на табуретка.
- Намерих къде да проведем световното първенство!
Ентусиазирани възгласи разтърсиха въздуха.
- Държавата е Бъ.... Бъл... Бългеърия, а градът се казва Соуфая.
- Сигурно идея си нямат за джуджара-джуджу - предположи някой.
- Напротив - възрази Шефа. - В отговора, който получихме, личи добро познаване на играта. Това стрелба по улици, кафенета и ресторанти, преследване с всъдеходи, газене на пешеходци и други такива им било ежедневие...
Шефа извади разпечатка от електронно писмо и зачете:
- "След като проведохме тук толкова състезания от различни спортове, валидни за големи, средни и малки европейски, арабски, азиатски и световни купи, за нас ще бъде чест и удоволствие да приемем най-добрите състезатели по джуджара-джуджу в нашия красив град. София има уникално географско разположение, тя е една от малкото - да не кажем - единствената столица в света, която се намира в близост до планина, която е нейният естествен бял дроб... Тук ще се чувствате като у дома си!"
- Направо не е за вярване! Да няма грешка? Я дайте картата! - разшаваха се момците. Най-големият проблем на спортистите по джуджара-джуджу беше, че в никой град по света не им разрешаваха да провеждат официални първенства. Спортът бе свързан с множество странични ефекти, вследствие на които загиваха хора, възникваха пожари, наводнения, грабежи, масови изнасилвания и други катастрофични събития. Досега бяха провеждали локални, регионални и международни състезания само в пустини, прерии, тундри... Но спортът бе добил голяма популярност сред различни социални слоеве. Практикуваха го и доста индивидуални изпълнители, които не бяха членове на организирани спортни клубове, но техните изяви - безразборна стрелба в училища, магазини и обществени сгради - не се подкрепяха от организираната спортна членска маса.
- Знаете кое е типично за нашия спорт - продължи Шефа. - В него са заложени невероятно трудни правила, като целта е те да не се спазват по никакъв начин. Точно това най допадало на бъдещите ни домакини: в писмото пише, че тяхната държава като цяло била устроена по подобен начин: приемали извънредно сложни и объркани закони, които после нарушавали с истинска спортна злоба!
- Мноо яко! Супер! Върхо! - викнаха спортистите. - А коя е лошата новина?
- Ами... По непотвърдена информация от Федерацията по разбиване на сняг, смет, пух и прах също били отправили питане до София дали не би поела домакинство на тяхно световно първенство. И то по същото време.
Настъпи мъртвило. Лицата на шампионите се изопнаха - безизразни, непроницаеми. Само най-дребният по детски възкликна:
- Шефе, кво толкова им е лошо на тундрите и пустините, мааму?! С ония изроди шега не бива...
