Една ароматна приповдигнатост витаеше в гарсониерата на Олимпия и Алекс Гевезезовски. Голямата стопанка на малкия дом пържеше кюфтета и палаво тресеше туловището си. Ех, радост вкъщи - Алекс беше взел заплата. При това - съвсем навреме. Че и нищо не му бяха орязали. Но точно когато Олимпия се канеше да изчурулика: "Масата е сложена!", на вратата колкото продължително, толкова и съмнително се позвъни.

Кой ли можеше да бъде? Гости не чакаха. Как пък не - веднъж да имат кюфтета, па друг да им ги изяде! И твърдо решени да не пускат никого, двамата се отправиха към вратата.

Открехнаха я леко. Отвън обаче някой й тегли такъв страхотен шут, че скъса синджирчето и за малко да ги пребие. О, ужас! Нахлуха трима бандити. Маскирани като в екшън. С черни качулки на главите. С изрязани за очите отвори. Леле, какви кръвясали погледи! И тримата размахваха пистолети. Бандитите избутаха стопаните навътре, като крещяха паникьосващо.

- Това е обир! - дереше се единият, сякаш бяха нахълтали не в гарсониера, а в банка.

- Това е обир, мамка ви! - пригласяше му дрезгаво вторият и ги удряше с дръжката на пистолета си.

А третият заповяда смразяващо:

- Лягайте на пода и никой да не мърда!

На Алекс краката му послушно се подкосиха и той падна ничком. В следващия миг гарсониерата се разтресе като от шеста степен по Рихтер - значи и Олимпия беше сторила същото.

- Не по гръб, ма! По очи! - още по-смразяващо уточни този, който им заповяда да легнат.

По скърцащия паркет и по тежкото й дишане Алекс разбра, че жена му добросъвестно е изпълнила командата. Ех, слава богу, комай бандитите нямаше да я насилват. Но дали щяха да им вземат телевизорчето - старо, старо, ама още плакне окото. Или пък хладилничето - и то старо, старо, ама туриш ли нещо вътре, не си знае силата...

Чу се скърцане и Алекс изтръпна. С ужас разбра, че отварят вратичката на библиотеката. "Майчице - помисли си, - ще ми гушнат заплатицата!"

- Готово! - рече единият от бандитите.

- Да изчезваме! - делово предложи другият.

А третият заповяда на ошашавените домакини:

- Само да сте гъкнали!...

След миг вратата на гарсониерата се хлопна. Алекс бавно стана и помогна на Олимпия. Телевизорчето си беше на мястото. Хладилничето - също. Дори кюфтетата не бяха барнати. Но към библиотеката на Алекс хич не му се гледаше. Олимпия обаче се престраши.

- А!? - изуми се тя. - Оставили са ни седем лева...

- Па и ларж ми се пишат! - процеди той.

- Обаче - още повече се изуми Олимпия - са ни оставили разписки!

- Егати крадците! - опули се Алекс. - Кви разписки, ма?

- Разззписки ззза взззетите сссуми - взе да заеква ококорената Олимпия. - Ето ззза парното... ззза тока... ззза водата...

В този момент от съседния апартамент се чу пронизителен вик:

- Помооощ! Обраха ниии!

Олимпия и Алекс Гевезезовски се спогледаха. Значи не бяха единствените в блока.

Но от това не им стана по-леко.