- И какво ще правим?! - пита ме жената.
- Казва ли ти някой, душа... Може би правителството ще ни прати вкъщи свой представител, някой експерт.
- Че за какво ни е?
- Как за какво? Да ни свети! Ха-ха-хааа!
На жената, естествено, тая смешка не й е смешна. Още повече че прекрасно помни предишния режим. Оня, на тока. Не че не помни и социалистическия, но само с носталгия не се живее.
- Значи - казва прагматично, - ще минем на свещи.
- Па лошо ли е? - разнежвам се. - Даже ще е романтично. Искаш, не искаш, ще го даваме интимно. Ще си вечеряме на свещи.
- А на какво ще я готвя тая вечеря? - пита по същество жената.
Чувствам се като министър по време на парламентарен контрол. Изобщо не ми пука.
- Минем ли на свещи, поне ще разберем какво е свещена родина!
Жената се кръсти.
Нека! Тъй и тъй тепърва ще ставаме религиозни, всеки път по сумрак ще палваме свещици за бог да прости енергетиката ни.
Проблемът обаче е в друго - едно зло никога не идва самичко, обича компанията, мамка му. Което ще рече, че и най-елементарните стоки със свещ ще ги търсим...