Много ме впечатляваше някога, в романтичните юношески години, оня датски принц, който обикаляше като улав нощните градини на Елсинор с въпрос на уста и череп на ръка. Обикаля, обикаля, пък току спре симпатягата, извърти черепчето по диагонал откъм лявото слепоочие и пита:

To be or not to be?

Да бъдеш или да не бъдеш, с други думи. После извърти черепчето откъм дясното слепоочие и пояснява на литературен средноанглийски:

That is the question.

На кирилица: това бил въпросът. Сякаш не се сещаме за въпроса, че е въпрос.

А после като заблъска едни обстоятелствени пояснения, метафори и междуметия:

Whether t'is nobler in the mind to suffer

The slings and arrows of outrageous fortune

Or to take arms against a sea of troubles

And by opposing end them? To die? To sleep?

No more! And by a "sleep" to say we end

The heartaches and the thousand natural shocks

That flesh is heir to? To die? To sleep?...

То съмнения, то съображения, да му се отели на колегата Шекспир волът! Че и допълнителни въпроси: "Китките ли да гушнеш?" "Сън ли да му отпраскаш?"

Към 70-те май, доколкото съм забравил, недисциплинираният буржоазен лудетина Ерих Фром написа книга, като още в заглавието й донякъде модифицира въпроса на датския благородник чрез прагматизираното му актуализиране. Но не го направи по-лесен за отговор или поне за предговор (какво остава за разговор!).

To have or to be? - рече Фром. Да имаш или да бъдеш, сиреч.

Красиво! Аз поне го разбрах като житейско противопоставяне на принципите на идеализма, човещината, безвъзмездното себераздаване срещу грозните идоли на печалбарството, алчността, консумативната патология.

Мен досега ме е бивало по бъденето. По имането - изобщо йок. Обаче ми писна все аз да съм неудачникът. Пред гърба ми - ау, колко благородно, що за човечен човек си, благодарим, че те има! Зад гърба ми - ега си балъкът!

Отивам при новия ректор. Иване, му викам, стига сме се правили на спасители на хуманизма! Виж шефа на комисията "Петканов" Стоян Кушлев как си е подарил по 7000 лева месечно. Справедливо. Маса престъпно разбогатели е спипал за гушата, нали! Началникът на БФС Борислав Михайлов взема по 6000, заместниците му - по 4000, чистачката ме е срам да ти кажа. Заслужено. Издигнали са футбола ни над световното равнище, нали! Дай да си вдигнем заплатите с теб на 10 000.

Не може, вика, на стари години няма да се резилим заради едното имане!

Прав е Иван Илчев. Ама за всеки случай се консултирам с Панчо.

Посъветвай ме, бе авер - питам,- да бъда или да имам?

Това ли ти е въпросът! - се смее родопският приятел. - Ами да бъдеш имащ! Щото да бъдеш само биващ не бива. Само ако бъдеш имащ, имаш бъдеще!

И Панчо е прав. Търся си череп. Нощните градини вече съм ги намерил.