Попитали един крупен бизнесмен откъде има толкова милиони. "Да не би да се занимавате с наркотици и търговия с оръжие?" Той се усмихнал и отговорил: "Вижте, аз съм бизнесмен. Наркотиците и търговията с оръжия са политика." Не е прав! Не е прав да ограничава политиката само в два икономически отрасъла. Не е прав просто защото над определено ниво на интереси и обороти всякакъв бизнес може да се превърне в политика.

Точно затова от Брюксел настояват за ясно и прозрачно управление на всяко ниво, особено когато парите идват от западноевропейските данъкоплатци. В България може и да е практика случайни хора да бъдат назначавани на ключови позиции. В България може и да е нормално един политик като Ахмед Доган откровено да признава, че поне "половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка", и нищо да не му се случи. А големите началници на държавна служба да зависят от усмивките на няколко ключови играчи в тройната коалиция. В ЕС обаче нещата стоят доста по-различно и това за пореден път бе ясно демонстрирано.

В конкретния случай ще говорим единствено за фонд "Републиканска пътна инфраструктура", защото



оттам най-силно замириса на политика и корупция



Фактите вече ги знаем, но все пак: разследването показа, че има нещо гнило около изпълнителния директор на фонда Веселин Георгиев - откакто той се е издигнал в кариерата, "Биндер" - фирмата, на която брат му е изпълнителен директор, е получила проекти за около 120 млн. лв. за ремонт на пътища. След като избухна скандалът, властта бе принудена да реагира и прехвърли топката в инспекторатите на две от министерствата, които три седмици ще размишляват има ли конфликт на интереси при управлението на фонда и възлагането на обществените поръчки. Междувременно обаче ресорният министър на регионалното развитие Асен Гагаузов вече се закле, че може и да има нещо неморално, но със сигурност няма нищо незаконно. За мен това е странна логика, но може би причината е, че не съм министър. Или пък няма конфликт на интереси просто защото интересите на министъра и на уличените съвпадат?!

Историята обаче не свърши дотук. Малко по-късно на същото място избухна друг скандал - двама висши чиновници от фонда бяха задържани с белязани пари при получаване на подкуп. Тук вече никой не си замълча и всички фактори в държавата пети ден бурно аплодират арестите. Гражданинът, подал сигнала за корупция, дори се сдоби с кортик - награда от МВР. Вероятно мнозина се надяваха, че шумът от ръкоплясканията ще погълне скандала с Веселин Георгиев. Може би точно така и щеше да стане, ако Европейската комисия изненадващо не бе осуетила плана, уведомявайки правителството, че временно спира плащанията към фонда до изясняване на ситуацията. Ама че досадници! Защо толкова се впечатлиха от конфликта на интереси и корупционните истории във фонда, а не повярваха на честните очи на нашите министри?

Може би защото



не обичат да ги правят на глупаци



и са наясно, че тази история смърди, та се не диша. Само още няколко детайла. Преди Асен Гагаузов да стане министър на регионалното развитие (той е един от тримата министри, на чието подчинение е пътният фонд), той беше кмет на Сливен. Веселин Георгиев също е от този край. Докато е бил директор и акционер в "Биндер", фирмата е работила основно в Сливенско. Когато Гагаузов става министър, Георгиев оглавява пътния фонд, а оборотът на "Биндер" само за една година скача 25 пъти, като основните приходи идват от пътни поръчки! Твърде много случайности! Нима е случайност и че Веселин обявява конкурсите, а фирмата, управлявана от брат му Емил, ги печели? И че в бизнеса участва и третият брат - Бойко, чиято фирма се занимава с добив на инертни материали, използвани в строителството на пътища. Случайност ли е, че



всички пътища водят към тримата братя



Хайде да видим кой ще повярва, че няма конфликт на интереси. Както казваше Жорж Ганчев: "Дайте ми го: трите имена, ЕГН, адрес!"

И на още един прост въпрос не мога да си отговоря. Ако според един министър погазването на морала и етиката не е проблем, какво изобщо прави във властта?! Дори схемата формално да е направена така, че законът да не е нарушен, а умело заобиколен, гигантските съмнения към един висш чиновник, на когото е поверено управлението на огромни финансови потоци, не са ли достатъчен мотив за уволнение?

Навремето голямата награда в "Стани богат" бе спечелена от един умен мъж. Но се наложи той да върне стоте хиляди лева, защото се оказа, че дъщеря му два дни по-рано е започнала работа в Нова телевизия. Налице са всички аргументи, че това е било случайно, но ръководството на телевизията прецени, че има конфликт на интереси и е много по-важно доверието на зрителите да бъде запазено. Всички реномирани компании, когато правят томболи за клиентите си например, изрично посочват, че служители и техни близки нямат право да участват. Вижте колко е просто, когато доверието е ценност и трябва да бъде пазено.

Държавата може да е "Стани богат" за някои, но това определено е игра само за онези, които са във властта. Факт е, че арести - какъвто е случаят с двамата началници от фонда, се случват рядко. Толкова рядко, че чак изглеждат подозрителни. Това борба с корупцията ли е, или просто ламята си къса опашката? Защото, за да има подкупи в такива размери и те да са практика от години, трябва да има изпитана система. Каква е тя? Ще разплете ли някой кълбото докрай, или ще се задоволим само с играчите бушони, които не са заложили на сигурна сума? Ако зависеше само от нашите управляващите, отговорът е ясен. Но може би този път обществото все пак има силен съюзник в лицето на Европейската комисия. И може би този път тя няма да си затвори лесно очите. Да видим.