Опозицията на всяка власт има една важна функция: да следи за грешките на противника, да хапе като доберман при всяко залитане и да се готви да управлява. По този начин властта се чувства застрашена и гледа да не бъде чак толкова нагла, че да дава повод и шанс да бъде свалена от кокала. Това е основен принцип на демокрацията - взаимен контрол.

Свободните медии също са призвани да контролират властта. Чрез своите коментари и разследвания те информират обществото за нередностите и дават поводи на опозицията да хапе. В този смисъл политиците извън властта имат в лицето на медиите силен съюзник. Журналистите често изваждат на бял свят неща, които политиците би трябвало да подхващат и доразнищват. Защото един политик, особено ако е депутат, има много повече инструменти, с които да разобличи корумпираните властници.

В България обаче това не се случва. У нас



опозицията е не само разочароваща. Тя е направо ялова



Доказателства? Да вземем последния вот на недоверие, пред който ще се изправят управляващите в близките дни. Защо бе поискан той? Според лидерите на опозицията - защото има корупция на всички нива. В пътната инфраструктура, в енергийната политика, в здравеопазването, дори в законодателната дейност. Дотук добре. Това означава, че опозицията иска да свали едно корумпирано управление и да поеме със свежи сили и нов морал кормилото на държавата.

Да, ама не. ДСБ и СДС в прав текст обявиха, че не са готови за предсрочни избори, с което изумиха членовете на бюрото на ЕНП. Прясно излюпените им съюзници от Българска нова демокрация също не желаят предсрочни избори, защото надали ще влязат пак в парламента. ГЕРБ пък твърдят, че няма как да свалят властта, и просто си чакат реда. Какъв е този вот тогава? Придружен и с масови протести?

Може би дебатът в парламента ще уличи изпълнителната власт в корупция, за да прозре обществото кого не трябва да избира на следващите избори? Дано. Опитът досега обаче показва, че опозицията е толкова безидейна, че ако нямаше медии, дори нямаше да има повод за вот на недоверие. Всичките й аргументи са извадени наготово от няколко журналистически разследвания, които политиците дори не си правят труда да изчетат като хората, камо ли да развият. През последните 2 години медиите дадоха толкова много следи и факти, че ако някой от партиите извън тройната коалиция се беше заел да се разрови, мнозина щяха



да се разделят с постовете си и да станат клиенти на прокуратурата



Само няколко примера. Какво се случи, когато в. "Сега" доказа, че има връзка между луксозно пътуване на министри до Монако на разноски на Българската федерация по мотоциклетизъм и разпределението на близо 4 милиона лева от бюджетния излишък за същата тази федерация? Един-единствен депутат от ДСБ се размърда и отправи парламентарно питане към премиера Сергей Станишев. Това обаче показа единствено, че Атанас Атанасов е прочел по диагонал статиите във вестника и изобщо не можа да затрудни министър-председателя в отговора му. Вместо да му извади очите, му изписа веждите. А случката беше толкова скандална - в нея бе замесена 1/3 от кабинета и е достатъчен повод за отстрел. Защо тогава опозицията задрема и пропусна своя шанс? Защото я мързи.

Какво се случи със скандала с шефа на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" Веселин Георгиев? За всички нас е ясно, че когато има милиарди за преразпределение, заработват много стройни системи. Журналистите направиха всичко възможно, за да излезе поне част от истината на бял свят. Хората, които искат вот на недоверие, обаче се задоволяват единствено с цитати от публикациите. Никой не се размърда, за да допълни картината, да изкара и другите фирми на роднини, които са се облажили от баницата. Преди седмица на една своя пресконференция ДСБ заплашиха, че държат още по-потресаващи факти, че имат още скандални документи за разпределението на парите за пътища. Малко по-късно обаче с половин уста признаха, че отново се позовават на журналистическо разследване.



Е това на какво прилича?



По дяволите, СДС и ДСБ имат хора навсякъде - в съдебната власт, в администрацията, по места. БНД са си близки с прокуратурата и съда. ГЕРБ може да участва в Балканска война - толкова много униформени и ченгета има в редовете й. Може да конкурира и "Мосад" - толкова много агенти има в службите. Нима някой си мисли, че тези хора не могат да извадят документи, за да размажат корупцията с факти? Та те могат без проблем и без кой знае какви усилия да достигнат до информация, за която медиите се борят месеци наред. Те могат да изискват данни от ведомства, да сезират прокуратурата, да привикват в парламента министри и техните подчинени. Защо не го правят? Защо и малкото скандални документи, промъкнали се в парламентарната комисия по корупция например, остават без резултат? Защо повечето корупционни практики и лобистки интереси, умело прикрити в закони, се проспиват от опозицията? Защо...

Жалко е, че имаме



опозиция, чийто живот се крепи върху няколко статии



Това само може да ни наведе на мисълта, че всъщност никой не иска схемите за източване да се развалят. Че просто се маркира дейност и се изчаква подходящият момент, за да се сменят хората, фирмите и партиите на хранилките. Ако това е жестоката реалност, няма смисъл от никакви вотове на недоверие. Те няма да преобърнат хода на събитията. Няма да влеят свежи сили, а по-скоро ще компрометират едва кретащата опозиция. Няма да разклатят управляващите, а просто ще ги направят още по-нагли и недосегаеми.

Стегнете се, момчета! Не става само със статии, трябва и да поработите малко!