|
В края на март 2006 г. окончателно спират емисиите за България, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Полша, Словакия, Словения, Казахстан и Тайланд.
8-те европейски редакции се закриват заради настъпилите демократични промени в тези страни. "Много от тези редакции са създадени по времето на Втората световна война и достатъчно добре са служили на аудиториите през студената война", заяви в речта си директорът на Би Би Си Уърлд сървис Найджъл Чапмън. Според него немалко от новопоявилите се медии в тези страни се стремят към ценностите, следвани и от Би Би Си. Тези промени са довели до спад на интереса към програмите на Би Би Си в Европа, като за 5 години аудиторията е намаляла от 7 на 3 милиона души.
236 души ще бъдат съкратени в резултат на промените и ще бъдат разкрити 200 нови позиции. Доказателство за приноса на тези служби, които се закриват, е свободата, на която се радват гражданите на тези страни, се изтъква в съобщението.
Работата си ще загубят 12 журналисти от българската редакция на Би Би Си във Великобритания и 5 от кореспондентското бюро в България. Неясен остава и статутът на кореспондентите и сътрудниците в още няколко европейски страни и САЩ, както и договорите за сътрудничество с 30 радиостанции у нас . "Очаквахме закриването на редакции, но не вярвахме, че това ще сполети и българската", заяви пред "Сега" зам.главният редактор на българската секция на Би Би Си Андрей Владов. И напомни, че според изследване на НЦИОМ от миналото лято Би Би Си е достигнала слушаемост от 6,9% у нас, изпреварвайки някои родни национални радиостанции.
Оставащите 4 европейски служби в структурата на Би Би Си - албанската, македонската, румънската и сръбската, ще се обединят с руската, турската и украинската и заедно с двете Америки ще влязат в новото голямо регионално обединение "Америки и Европа". Вторият голям регион, към който в следващите няколко години ще се насочат основна част от инвестициите, е Азиатско-Тихоокеанският.
19 млн. лири годишно ще струва издръжката на арабската телевизия. Телевизията ще е информационна, безплатна и ще се финансира изцяло от британското правителство. Предвижда се тя да започне излъчване от 2007 г. с 12-часова програма, а по-късно да стане 24-часова. Стремежът на Би Би Си e да се утвърди като основен информационен лидер в региона.
Телевизията ще излъчва от Лондон, защото се счита, че така максимално ще се ползва предимството от марката Би Би Си. Ще бъдат изградени обаче телевизионни центрове в Кайро и в други арабски столици. Новата медия ще има и силно присъствие в Русия и САЩ.
4.6 млн. лири допълнително ще задели Би Би Си за развитието на нови, интерактивни медии. Според анализа на корпорацията потреблението на този вид услуги ще расте. Приоритетно ще се инвестира в услуги на английски, арабски, персийски, руски, испански, урду. Допълнителни пари ще бъдат заделени за разширяването на FM присъствието на световната служба на Би Би Си във водещите столици по света.
ЧЕЛЕН ОПИТ
Със същите мотиви - липса на целесъобразност, САЩ закри през 2004 г. общо 16 чуждоезични радиослужби в Централна и Източна Европа. Американският конгрес спря финансирането на 10 служби на "Воис ъв Америка" и 6 - на радио "Свободна Европа". Българският екип на "Свободна Европа" продължи да работи под името "Нова Европа" и с други източници на финансиране.
САЩ пренасочи освободените ресурси също към арабски проект - телевизионната мрежа Аlhurra. В нея бяха инвестирани рекордните $63 млн. Освен като най-амбициозния от създаването на "Воис ъв Америка", проектът Аlhurra се слави и като един от най-спорния. Според публикации в американската преса каналът трудно може да се бори с арабските си конкуренти, защото на него се гледа като на проводник на американската пропаганда.
