Знаете ли какво е чичов ден? Моят племенник го въведе в живота ми. Той виждаше, че един път (може и по-рядко) годишно водя неговата по-голяма сестра на дълга разходка във вече умрелия "Софияленд" и питаше: "Кога за мен ще има чичов ден?"

Увеселителният парк вече го няма. Но остана нещо друго. Когато има роднински връзки в живота, има нещо много важно - желание, общи дела и общо удовлетворение от цялото упражнение. Но когато има роднински връзки във властта, често има и конфликт на интереси.

Много е просто. Например аз съм шеф на агенция, която разпределя пари по определени европейски проекти (примерно за производство на фитинги), а моят брат има компания, която произвежда фитинги (бог да прости този, който въведе тази дума в нашия език). Ако братчето ми печели всички търгове, много ясно е, че аз съм се оплел здраво в това нещо, наречено "конфликт на интереси". Дори Дядо Йоцо да погледне от Искърското дефиле, пак ще разбере, че аз и братчето ми сме типичен пример за конфликт на интереси. Защо ли? Защото всеки ден аз се чувам с брат ми, а когато има проблеми - много по-често. Защото аз желая просперитета на моя брат. Защото конфликт на интереси е онзи момент, когато ти печелиш, защото някой твой роднина е в комисията, дето разпределя благата.

Рядко съм се възмущавал, но когато става въпрос за много пари, пари, които трябва да се влеят в българската икономика, но се отцеждат в "братски" фирми, малко ми е криво. О, не защото някой друг ги е откраднал, но когато колата ми падне в дупка, когато парното ми надвишава средната за страната заплата, без да съм го пускал, когато телефонът ми винаги има една и съща стойност (не като апарат,а като сметка), тогава си мисля, че някой живее на мой, твой, наш гръб. Ако от една страна стои един брат, а от друга...



Това не е чичов ден, това е далавера



Ей, не е лошо да имаш брат, сестра, племенници, шуренайко и лелинчо. Но на мен лично ще ми е неудобно ти, той... всеки да плаща за комфорта на моя брат, понеже заедно сме се докопали до някакви схеми. Няма да ми е сладко това, което ям. Честно.

На други обаче им е все тая. Не им дреме. Доскоро едни хора бяха в графата "супернагли". Това са министрите, заместниците им, техните десни и леви ръце от политическите кабинети, шефовете на агенции. Когато Веселин Георгиев беше нарочен, че по някакъв начин е бил супернагъл да подаде на братята си милиони, които той разпределя, много хора го защитиха. Защитиха го висши държавници, защити го и премиерът, който го изпрати с благодарност.

Наясно съм, че в тази страна този, който не краде, често е смятан за глупак. Трябва ли в този момент да кажа: "Ех, защо и моят брат не разпределяше тези милиони?" Не бих го направил, защото такъв "батков ден" е нагла обида за обществото. Много сигурно приемат подобно разсъждение за глупост, но мисля, че имам и много съмишленици.

Радвам се, че Сергей Станишев най-накрая се опитва да направи това, за което говорим ние, дето не сме съгласни да "блажим". Дано Станишев е разбрал, че борбата срещу конфликтите на интереси не е просто война срещу шуробаджанащината, а борба за смисъла на пазарната конкуренция. Всеки, който иска да се състезава на пазара, трябва да има равна възможност да направи това с всички останали субекти на сцената. А не да трепери дали няма да го прецака някой с роднински, партийни или някакви други връзки.

Всеки във властта трябва да декларира какви са му връзките с бизнеса. Това помага. Това кара компаниите да се съобразяват с държавата, на които ние всички плащаме данъци. Може пак да има нещо порочно. Може. Това никой не може да избегне. Може да се избегне обаче наглостта, може да се спре улесняването на глупавите практики на шуреи и баджанаци.

Да отбележа - аз нямам нищо против категорията "баджанак", стига думата да не се използва в преносен смисъл. И задавам тези въпроси само поради една причина - когато всички ние плащаме данъци, никой не ни пита дали имаме или нямаме възможност да ги плащаме.

Със сигурност идеята на премиера да осветли роднините във властта е хубава. Въпросът оттук нататък е в реализацията й.