Защо рибешки глави? Защото това правителство все повече започва да ухае като в народната поговорка. Сега на "Дондуков" мирише като на рибарски кей в гореща вечер. Ако една система не работи - виж какво прави главата й.

В политиката е същото. Ако искаш да спасиш нещо, понякога се налага да хвърчат глави. Оставките са здравословно нещо, ако една партия във властта усети, че народът нещо си запушва носа. Редно е от снагата, на чието министерство смърди, да се резне главата. Така се запазва доверието, получено на изборите. Но у нас оставките предизвикват див ужас.



Нещо като извинение



Българските държавници бързо се изхабяват. Те живеят като мутри - хазартно и динамично. Грабят с пълни шепи от кацата, защото не знаят докога ще бъдат допускани. Една оставка в България обикновено означава политическа смърт. Рядко министър, който е бил уволнен или сам си е тръгнал, след това е имал някакво значение в държавата. Вегетира известно време и след това се хваща я с фондация, я с остатъците от бизнеса, който е управлявал, или в най-честия случай прекарва 5-6 години по съдилища по дела, уредени му от политическите противници. Причината е, че за разлика от западния манталитет, където изградените личности в държавността се ценят (заради опита и заради грешките дори), у нас политикът е единак. Като получи важен пост, изгражда цяла мрежа от лакеи, но само и единствено по вертикала. Ако бъде отстранен, всичко под него се срива. Българският политик обикновено няма опора встрани. А ако имаше, подаването на оставка би го смъкнало стъпка-две надолу, но политическият му живот няма да приключи.

Затова в България оставки се подават само с пистолет, опрян във врата. Когато кризата почука на вратата и иска да бъде нахранена с уволнения, министрите първо хвърлят в цвъртящия тиган на общественото недоволство малките и средно големите риби, само и само да се отърват. Така се случва във всички скандали, които наблюдаваме. Прегоряха и бяха изпържени безчет чиновници, зам.-министри, комисари и всякакви шефове, за да установим, че министрите ни са вечно чисти.



Съпътстващи щети



Когато изгърмя скандалът с шефа на пътния фонд "Републиканска пътна инфраструктура", някои оптимисти твърдяха, че министър Асен Гагаузов ще изгърми. Вярно, станаха очевидни няколко обезпокоителни факта, които трябваше да изядат главата му: шефът на фонда и неговите братя работят в един ресор - само че единият дава пари, другите вземат (очевиден конфликт на интереси). Веселин Георгиев и Асен Гагаузов се знаят още от времето, когато министърът е бил кмет на Сливен, а Георгиев - шеф на частна фирма, печелеща конкурсите на общината. Гагаузов обаче искрено беше изненадан какво се случвало под него, а и дума не даваше да се обели за уволнение на Георгиев. Дори когато Европейската комисия спря кранчето по ИСПА, министърът опълченски бранеше Георгиев. Е, когато натискът стана непоносим, момчето си отиде. Но не министърът, не и поръчките, които братята печелят.

След трагедията във влака София-Кардам министър Петър Мутафчиев също ни изигра спектакъла "Ама какво, за бога, става в моето министерство!". В крайна сметка уволни ръководството на БДЖ, но не заради деветимата клетници, които изгоряха във влака, а защото не спазили някаква наредба на министъра.

Но така се прави у нас: вместо да се търси изход от кризите и да се намират решения на проблемите - дава се курбан и се изчаква недоволството да се насити и тихо да заспи.

Нищо обаче не може да се сравни с ама наистина титаничния скандал в МВР. Толкова смърдящ, че ние се объркахме кой е ченге, кой е бандит, кой секретен агент. Защото първоначалният шок, че МВР всъщност е политическото крило на българската мафия, бе голям. По отношение на оставките там се видя, че е излишно да се чакат чудеса.



Рибешки глави



Наистина рибата се вмирисва откъм главата, но противно на логиката, в нашата политическа реалност се реже тялото, а главите остават. Оправданието е, че членовете на кабинета са честни, но тия под тях правят мръсотиите. Евтино е, но ни го пробутват и по всичко изглежда ще мине. И все пак - за какво ни е правителство, в което министрите не знаят какво правят подчинените им, министри, които допускат корупцията да е плъзнала във ведомствата им като метастази, министри, които позволяват престъпници да определят дневния им ред?

Това, което видяхме в последните дни, е омерзително и поучително. Да, дори министерствата се вмирисват откъм главата.