ОКТАВА ЗА ПЪТЯ



Сред къщите последни селски път -

неравен, каменист и лъкатушен -

катери се, за да побегне, вслушан

във стъпките, които го гнетят.

Но щом, от горски клони осенен,

безлюдна приюти го планината,

самотен ще познае свободата

на истината, че е възвисен...



ОКТАВА ЗА ОНЕМЯЛОСТТА



Бял празен лист е моят ден.

Над него сведен и стъписан,

учуден и опечален -

не виждам нито ред записан.

Нима съм вече изкушаван

в пустинята на мисълта?

Но глас не чувам, утешаван

уви! - от онемялостта.



ОКТАВА ЗА ДУМИТЕ



Думите са може би монаси,

скрити зад стени на манастир.

Там в невидими иконостаси

взират се, блажени най-подир.

Святост и греховност не познават,

щом не ги съблазни изкушават,

зад стени закриля ги страхът,

че навън поквара е светът.



ЧЕТИРИСТИШИЯ



1

Между Сега и Утре сам, затворен вече,

свободен сякаш паднал във реката нож,

реалност и химера гледаш отдалече

в пролуката, която назоваваш Нощ...



2.



Ако можем, нека наблюдаваме

злото (без възможност да избираме),

възмутени да не се отдаваме

на учудване. А да разбираме...