Сигурно не сте разбрали защо точно Михаил Миков смени Румен Петков в МВР. Няма и да разберете. Въпреки че лично премиерът Станишев, а след него и славеите в столетната горичка изпяха: това било знак за поемането на политическа отговорност от страна на БСП. По-нескопосано обяснение е само това, което прозвуча за назначението на новия военен министър: Николай Цонев щял да засили "социалния вектор" в МО. Какво от туй, че той се прочу не като шеф на социалната агенция във ведомството, а като бизнесмен, доставял хляб за армията. А пък за отговорността в МВР всеки що годе мислещ българин ще се запита: ами ако не беше тесният социалист Миков, а примерно тесният специалист Румен Миланов, БСП нямаше ли да носи отговорност?

Тези софистики освен очевидния стремеж да се прикрият факти говорят и за явно неумение да се осъществява публичната комуникация. Но не по начина, по който самите управляващи го разбират: ние сме хубави, правим страхотни неща, но не можем да го обясним. Става дума за абсолютната неадекватност да се реагира в тон с обществените очаквания още повече по време на кризи.

PR-ът е сложна наука. Тя не включва



дребни хватки, като да натовариш на самолет журналистите



или да переш килими, докато "случайно" наоколо щъкат фоторепортери. Съвсем пък изключва да се сърдиш на медиите или аудиторията, когато "не проявяват разбиране". PR-ът е технология, но в политиката сам по себе си не е достатъчен за добро общуване с хората. Той не може например да облече царя, ако царят е гол. Или да пропъди вълците от гората край Симитли. Но може да намали пасивите, ако не само е умерен, но и задължително допълнен с послания и действия, преведени на езика на хората. Да отчита, че за разлика от рекламата на перилни препарати например комуникацията в политиката тече постоянно, избирателите имат много източници на информация и реагират не само с разум, но и с чувство. При него хвърлена не намясто дума не дупки, а трапове отваря и нищо не е в състояние да ги компенсира, особено ако засегнат чувството за справедливост.

В последните кризисни месеци видяхме обаче как настоящото управление не просто не спазва изискванията на политическата комуникация, ами твори и гафове, които още повече рушат и без това крехкия й имидж. И то сякаш насила направени. Не броим изцепката на Румен Петков с осветяването на Алексей Петров, която в крайна сметка се стовари върху него. Нито пък казаното и премълчаното от премиера - няма да има рокади, ще има, няма лоши министри, но има сменени, и т.н. През цялото време БСП казваше, че няма скандал - Петков е един добър министър, ЕС спира фондовете, защото и на други нови членки ги е спирала, а лоши опозиционери и медии клепат България пред света. Съдържанието на "посланията" не е ново, подобен бе и кризисният PR на Костов.



Публиката обаче е различна



Ако българското обществено мнение все някак може да бъде приспано, то европейското (след влизането ни в ЕС) не може. То е много по-чувствително и обръгнало на всякакви PR хватки и залъгалки. Затова и да успокои страстите у нас, властта тепърва ще си има проблеми с Европа.

Някой чутовен мозък в БСП роди и "тезите", че партията би спечелила предсрочни избори и че правителството ще прави ляв завой. Не е ясно кой е той, но явно горните смехории ще да са със силата на "окръжно" на Висшия съвет, тъй като не остана отговорен социалист, който да не ги повтори безотговорно. Нищо, че просто няма как БСП да вземе повече гласове от ГЕРБ поне в близките месеци и че за "левия завой" е нужна не смяна на министри, а нова политика, каквато три години не бе измислена. Защо й бяха на БСП тези измишльотини? За да отклони общественото внимание от корупцията и да изглежда, че рокадите в кабинета не са плод на натиск, а заради някаква политика? Може, но ефектът е малък.

Не бе удачно и Първанов да се разграничава от промените в правителството. Ясно е, че не иска да поема отговорност, но твърде късно се сети, след като и в Египет разбраха, че той е бащата на коалицията. Никак не бе уместно и да прикрива прословутия лов в Симитли. Ако с хайката сътвори гаф, то много по-голям настана след нескопосаните му опити да замаже скандала. Небето нямаше да се сгромоляса, ако се бе извинил: съжалявам, сгреших... Точно обратното - пасивът щеше да бъде превърнат в актив. Българските политици си мислят, че обществото ще ги харесва, само ако са безгрешни.

А иначе България е благодатна почва за PR, дори и без услугите на Жак Сегела. Достатъчно е един корумпиран властник да бъде натирен не просто от поста си, а изцяло от политиката. Да бъде посочен с пръст, а не изпратен с почести. Българите, че и европейците, и на това ще се радват.