:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,877,171
Активни 132
Страници 17,280
За един ден 1,302,066
Реконтра

Скромният дар

Разврякал гъските, автомобилът закова пред скамейката и едно от тъмните му стъкла замърка надолу:

- Как е, народе? Коман сава, дето се вика?

Старците а-ха да се понадигнат от благия припек, но доайенът им Вельо ги възпря със свиреп поглед и се приведе къмто главата на франкофона:

- А вий от кои ше сте, ваша милост?

- Не ме ли познахте, бе?... И таз хубава! - рече главата и с пъшкане извлече тяло от черната лимузина.

- Бря! - ококори се Вельо. - Не било прекупвач, ами жив депутатин!

- Минавам, народе, оттук, та разгеле, викам си, да си кажем как сме, що сме. Софията нататък ли е?

- Че как да сме. Стягаме се за по-добрия свят, дет ни го обещахте! - рече Вельо и измери депутата: - Тц-тц-тц! Неее! Толкоз висок гост не сме имали от... откога беше бе, Спиро?

- Е па, откак беа тука башкетболистите от Тимишоара! - отрапортува Спиро.

- Е, вече е друго. Та как, викам, я караме?

На скамейката бе останал само Глух Къци и Вельо сбра вежди никой от групата да се не обажда:

- На вашия мъдър държавен въпрос тъй ше река от името на мойте съселяни: добре сме, гусин депутат. Но и това ще мине! За наша сметка.

- Правим, каквото можем, приятели.

- Че и квото не можете правите! Тъй е.

- А с младите, с младите хора в селото как сте?

- Ей тез, дето ни виждаш, сме най-младите и зелените тука. Щото на вас се надявахме...

- Не се ли погрижим ние за тоя народ, кой да се погрижи бе, братя? Дядо Иван ли? Или Фидел Брадата? Ха-хаа-ха!... Е, посмяхме се малко, хайде със здраве. София нататък ли е?

- Гусин депутат - възпря напъхващото се в лимузината тяло Вельо, - позволете, така, в знак на благодарност за таз височайша визита едно малко подаръче за спомен...

- О, не! - извърна се депутатът. - Жаме! Умря тая с корупцията, не!

- Гусин депутат, не ни счупвай хатъра! Тука толчав големец не сме виждали... откога беше бе, Спиро?

Спиро ли не помнеше откога:

- Откак закъсаа тук башкетболистите. От Тимишоара.

- Добре де - заколеба се тялото, - ако е дреболия, сувенир някой - пуркоа па? Дар народен...

- А, скромен е нашият дар, скромен е! Я, момчета - извърна се Вельо към старците, - я да поднесем на високия гост нашия скромен дар-слово!

- Не разбрах?! - присви глава депутатът.

- Нашият скромен дар-слово! - натърти Вельо. - С туй разполагаме, гусин депутат, ама от сърце е, ше знаеш! - и като се отдръпна назад, кимна към наборите: - Към он, еврибади!

При тоя му знак хорът на старците, заграждащи госта, мигом разпърха гъските: "...не от блатото ни изкарахте, ами от кожите ни изкарахте, ей...", "...докога ний ще ви вадим хляба, пък вий ще ни вадите залъка от устата...", "...ама при вас поне празно няма - пълно е с идиоти..."

Гостът се шмугна в лимузината и акварелът на прашоляка заличи от пейзажа целокупното население на запролетеното село.
1009
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД