:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,310,955
Активни 83
Страници 5,608
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

Стар побратим

Венцеслав Начев
Бялото жребче с черна звезда на челото тревожно предеше с уши от няколко дена. Димо Вражев усети, че нещо ще има да става. Комай се и догаждаше. Припърхна в десния ботуш нож с кокалена дръжка. Презареди черногореца - комитско пушкало, което отваряше дупки като филджани. Взе да спи на пресекулки с опряна брадва до вратата. Не му бе първица да се наостря извътре с тъмния предусет за надвисваща беда. Самотията и подивелият балкан, из който тихо се срутваха къщята на парясани махали и колиби, го бяха научили, че пустинността е измамна. И в мъртвилото има живот. Понякога и опасен. Може да налетиш на гнездо от пепелянки или да те спогне смок синурник - насновал къде два метра дебело кросно.

Наоколо мяуцаха диви котки, прокрадваха се лисици и вълци, а нощем от полусрутени комини се кикотеха кукумявки.

Но Димо Вражев в тоя подивял и запуснат свят бе в мир с душата си. Хора се не примярваха или много рядко, а той все гледаше да ги избегне, защото те носеха отровния мирис на пренаселени, болни градища, на които той бе обърнал плещи.

И макар и да слухтеше, натегнат като ремък, остави се да бъде изненадан, може би и нарочно, готов да посрещне всяко предизвикателство.

Жребчето остро, болезнено изцвили. Беше го вързал за старата круша точно до кладенеца. Да му е под око. Но окото го лъгна. На левия хълбок, току до опашката, съзря прясна, кървяща дъмга - две кръстосани стрели. Знаеше кой белязва така добичета и хора. Бяха си засичали пътеките, но със слухтяща предпазливост, издалече. Сякаш спазваха мълчалива някаква уговорка да не делят мегдан.

Но сега мегданът бе овършан и двубоят неотменим, защото залогът бе жребчето - странна дива породица, в която бъбнеше горещата кръв на горди самци. Такава не се ражда всеки ден и Димо Вражев си мислеше, че ако жребчето бе човек, можеше да му бъде и брат.

И ето че му посягат на свидното. Оня го е вече белязал и ще го замами. Защото бе вещер и владееше тъмните знания на отдавна отществали прокобници. Но и Димо Вражев бе от стара коза яре и също бе пил биле от омайни треви, от които човек проглежда и за видимото, и за невидимото.

Жребчето, сякаш властно повикано, една нощ скъса въжето и наби в гората. По росяно време, копитата личаха в тревата, Димо Вражев тръгна по дирята - решен докрай да отиде и да изпълни предначертание. Бива и така понякога - отвъд разума, а може би това е най-висока разумност, човек е обладан от тъмен, съдбовен подтик. И от него връщане няма. Бездната вика.

Нагази в пустинни, мрачни гори, вглъбени и притихнали, магьосни, стаили неведома заплаха. В тях дори и дивото не стъпваше. И колкото по-навътре се защурваше, толкова в него се изостряше жажда да убие.

Може да продължи да живее само ако убие.

За жребчето почти не се присещаше. Цял се бе вглъбил в щението за мъст. Усещаше как кръвта бие в него на гъсти тласъци.

И една просека, едва видима в подивялостта, го отведе до закътана полянка. В дъното на полянката - ниска, сякаш приклекнала къщица; затисната от сиви мъшясали плочи. Отстрани - чучури. Човек и водица да пийне, и рана да умие.

И този, който го бе повикал, след като толкова време се вардеха да не си кръстосат пътеките, излезе насреща му. И Димо Вражев се вкова. Човекът като да му бе одрал кожата - същи Дима Вражев, но някак по-сух и стар, с вдълбани жестоки бръчки край устните.

- Позна ли ме, побратиме. Отесня светът и двама сме много.

Ще се мре, с хладна безсърдечност помисли Димо Вражев и измъкна черногореца. Докато да натисне спусъка, видя го до лице - зрее черното око на досущ също гърмило.

Двата изстрела почти се сляха в един. И почти в едно мигване на окото и двамата се капичнаха. Запълзяха един към друг, та с ножове да си досвършат работата. Ама силиците им стигнаха, колкото да се наближат, но не и достигнат.

И побратимът скръбно изрече:

- Не сме вече за тоя свят. Едно убиване не можем да свършим като хората. Добре че месечината е пълна...

Вярно, месечината бе пълна и цялата като голяма ненка. И когато и нощта се изпълни наполовина, Димо Вражев разбра какво му е доброто на пълната месечина.

Взрян в бледото като кост светило, побратимът прошепна:

- Ето, идва слънцето на мъртвите.

И тогава от гъстаците излязоха дибидюс голи кикимори, облещени и космати. И може би тъй се стори на Димо Вражев, вече унесен и подпътен към злачните ливади на отществието, но дъртите чуми комай примамиха месечината да слезе ниско. И като слезе ниско, я издоиха в бакрачета. И с издоеното наложиха раните. Замириса на изгоряло месо.

Като се освести - нямаше ни побратим, ни къщица с мъшясали плочи. Дори и чучури не пееха. И той си помисли - дали пък аз сам не съм се гръмнал.

Докторът каза, че от такава рана не се оживява и че той е странен медицински случай.

Полицаят бе безцеремонен:

- Твоето място е в дранголника. Ама!...

Какво да им рече. Рече си - Моето място е на друго място. Но и животът на мъртвите не е лесен.

Някъде в далечината цвилеше жребче.

Венцеслав Начев - визитка

Венцеслав Начев е роден през 1939 г. в Габрово. Завършил е руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е във в. "Пулс", сп. "Отечество", в. "Български писател", Военното издателство. Издал е над 20 книги - романи, повести и разкази - сред които "Зли друм", "Митарства", "Трънен венец", "Нощта срещу Видовден". Превежда от старобългарски.
4
1508
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
24 Май 2008 00:43
Но и Димо Вражев бе от стара коза яре и също бе пил биле от омайни треви, от които човек проглежда и за видимото, и за невидимото


Това е интересно написано.....
24 Май 2008 05:35
Абе хубаво си е. Пипва те.
25 Май 2008 03:17
На какъв език пише този човек? На мен ми трябва речник да разбера точния смисъл на сума ти думи. Иначе само се досещам какво могат да означават. Подобно чета на македонски.
25 Май 2008 12:18
Йезуит, съгласна съм , така ми поедйства и на мен....времената се промениха и едно убиване не можем да направим като хората, браво
А ти Хърби....най-приятелски ти препърачвам не да си вземеш речник, ами да се вслушаш на село при дядо как говорят хората, а ако си нямаш село, тогава просто не зная какво да ти препоръчам, че итебе да те "пипне". НО отбелязвам с голяма радост и те поздравявам, че си го прочел. Не се засягай
Лично мнение, на мен много ми хареса и ми стана жално за жребчето....
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД