Желанието на българските изпълнители да пробият на световната музикална сцена, като предложат нещо невиждано и нечувано, обикновено води до това, което се случи в Белград този четвъртък. Представянето на "Дийп зоун", както се видя, не трогна никого от зрителите на "Евровизия" въпреки "уникалните" горящи грамофони и "впечатляващите" ефекти. В края на краищата "Евровизия" е място, където хората отиват да пеят, а не сцена за "грандиозно" циркаджийство. Вярно е, че "Дийп зоун" положиха много усилия да направят номера си ефектен, но бяха заложили на погрешните съставки. Очевидно е, че гласуващите зрители са оценявали не тях.

Ако миналата година Елица и Стунджи не бяха се класирали толкова напред, вероятно сега всички щяха да обясняват провала ни с лошото геополитическо разположение на България - загърбила старите си приятели от бившия СССР и встрани от държавите на бивша Югославия, които не я разпознават като "своя" и не гласуват за нея. Да, "Евровизия" е фестивал, за който всички твърдят, че е тъп, но пък всички го коментират.

Причините "Дийп зоун" да отпаднат от играта обаче са съвсем други, макар че всички музикални експерти и тази година ще ги пренебрегнат.



Езикът



България е участвала три пъти на този фестивал с песен на английски и три пъти се е проваляла. Един-единствен път изпрати там парче изцяло на български и то веднага се заби в челната десетка. Спорът на какъв език да се пее на "Евровизия" се води не само у нас. По принцип този фестивал винаги е бил място на различните езици, защото няма срамен език. Важна винаги е била и трябва да бъде не националността, а гласовата дарба. За цели 53 години само два пъти през 70-те и в последните девет издания регламентът е позволявал да се ползва език, различен от националния на съответния изпълнител. Скандинавските страни, които и най-много настояваха да им позволят да пеят на английски, сигурно имат своите мотиви за това. В Южна Европа и конкретно в славянския свят обаче нещата стоят по-иначе. Първо, защото славянските езици са достъпни и разбираеми далеч зад пределите на страните им (справка - Армения, Азербайджан, Грузия и големите славянски общности из цяла Европа) и, второ, това е най-голямата езикова група, представена на "Евровизия". Смешно е, когато видиш славянски изпълнител да се прави на англосаксонец. Досега не е имало случай на "Евровизия" такъв певец да е победил. Руслана от Украйна спечели с "Дики танци" на чист украински. Англоезичната версия на парчето тя разпространи след това. Мария Шерифович изпя своята "Молитва" на сръбски. В Русия всяка година се чудят защо техните изпълнители така и не се дореждат до победа въпреки очакванията, че зрителите във всички бивши съветски републики ще гласуват за тях. Ами просто е - да чуят само как Дима Билан пее "белейвми" на миек и смешен английски и ще разберат.

Всъщност първото отпадане на вечния финалист Македония още на полуфинал се случи тази година именно когато страната реши да прати на фестивала парче на английски. За сметка на това Португалия постигна първи свой успех от 12 години насам точно с песен на роден език. Израелските участия имат противоречива съдба на "Евровизия", но когато тази страна е пращала на фестивала парче на иврит, винаги се е класирала напред. Боаз Мауда сега мина във финала, пеейки на родния си език. Дана Интернешънъл, която е композитор на парчето на Боаз, пък в миналото дори спечели конкурса с "Дива", но не с англоезичната й версия, която бе записана след това.

У нас повечето изпълнители, а и обикновените музикални всезнайковци винаги са изтъквали колко е важно да се ползва английски, когато се отива на "Евровизия". В същото време всички те се скъсват да призовават българите зад граница да ги подкрепят. Че защо? Какво българско могат да намерят в песента на "Дийп зоун" например, за да гласуват за нея? Със същия успех биха могли да подкрепят и парчето от Исландия. И двете са дискотечни, при това исландското е дори доста по-изчистено стилово за разлика от това на "Дийп зоун", в което има каквото си поискаш, даже и реге. Оттук следва и другият извод - не можеш да очакваш славянски страни да подкрепят точно твоята песен, след като в нея няма нищо, ама абсолютно нищо славянско.



Рекламата на песента



Като изключим факта, че DJ, Take Me Away не е най-добрият избор, цялата кампания на "Дийп зоун" за рекламиране на парчето беше сбъркана. Те решиха да похарчат сума ти пари в безсмислени командировки дори до Малта и Великобритания, където никой не се вълнува от българското участие. А печелившата стратегия е съвсем друга. Същата тази сума можеше да бъде заделена, за да се осигурят платени ротации на песента в музикалните телевизии поне на десет славянски и близки нам страни, и то тези, с които България дели общ полуфинал. Това е единственият начин песента да стане популярна и познаваема преди провеждането на фестивала. Защо това за поредна година не се прави, остава загадка. Само за сравнение - босненецът Лака, който премина във финала, и сръбската певица Йелена Томашевич, която ще видим тази вечер, отдавна записаха по три версии на парчетата си - съответно на сръбски (или босненски, както си го наричат в Босна), руски и английски, които се въртят вече месеци наред из музикалните телевизии на доста страни. И двамата, естествено, ще пеят на своя роден език, защото нямат скрупулите на колегите си от България. Въобще не трябва да има съмнение, че ще се класират доста напред.

Но ако има нещо, което тази година да дразни в "Евровизия", това е Георги Кушвалиев, който заедно с Елена Розберг дублира прякото излъчване. Този човек оставя впечатлението, че докато озвучава "Евровизия", между другото чете и някаква книжка или следи друго тв предаване. Постоянно е разсеян, все пропуска момента, когато трябва да изчете визитката на съответния изпълнител, но най-странен е начинът, по който го прави. Изреченията му са изключително объркани. Човек остава с впечатление, че в момента превежда предварително написания и раздаден още преди месеци текст. Кушвалиев на няколко пъти бе дотолкова разсеян, че направо пропусна визитката на изпълнителите от Азербайджан, а когато трябваше да прочете текста за латвийския певец, тръгна да изчита този за швейцареца Паоло Менегуци. Затова да го помолим довечера да не си чете книжката, която си е донесъл от къщи, а да се съсредоточи върху това, което става на екрана.