Няма какво да ви разправям как не знаех дали съществувам изобщо, как накрая опрях до гнева на мравките: долу, оставка, уууу...

Вирнал плакатчето си втора употреба "Докога, с извинение, ще ни таковате без извинение?", движех в колоната от измамени кравари, докато един отплеснал се в гъчканата прът на трибагреник с кървави петна от ритуално заклано теле ми събори шапката. Каубойката. Пет чифта крака с наслада я стъпкаха, шест, явно по-гневни, й теглиха шута и тя на зиг-заг притихна на тротоара.

Айде аз пряко лакти се запровирах под транспаранти, мегафони, чатали да си я върна единствената, а някакъв съпротестник, взел ме за ренегат вероятно, ми подложи копито. И на плочника се размазах и аз.

Седнах и се заотупвах, и току в шапката ми издрънчаха монети: почти 4 левчета. Смятам ги смаяно в пътни и дневни, а през това време извънтяват още 5 по 20, 7 по 10, сума ти по 5 и 1...

Хей, простаци, аз да не съм ви просяк!

Дефилиращите обаче не чуват и, било поразени от ендемичния патос, било от суеверие (нали монети се хвърлят и за щастие), било от омерзение към държавното безхаберие, изсипват рога на сиромашията си в моята каубойка.

Да им върнеш лептата - ще те линчуват; да побегнеш с парите - ще те вземат за лузър.

И като заваля, та цяла манифестация...

На третия ден минават край каубойката ми две взаимоспомагателни баби - помагат си, щото първата е недоскив, а втората с коксартроза. Коксартрозата ахa да отпраши нататък, но недоскивът я спира - грях било да подминеш просяк.

- Какъв ти, Гичева, просяк! - отсича всевиждащата, - това е Розин от Б вход, дето остави жена, челяд и клек-шоп заради оная фермерка от прованса.

- Зарад онуй Холщайн-фризийско говедо ли? Ти да видиш! - отвръща незрящата. - Да пукне дано!

Тъй е, Европа ми спря парите, Холщайн-фризийското говедо ми спря пиенето и пушенето, а сега и бившите ми съседки ме спипаха в маргинален бизнес. Още същия ден, като след уроки, настъпи преломът - група чернокожи бойскаути в бой с каути, нокаути и локаути ми експроприира надника. След ден-два от беемве се изсипаха Гардеробите. Двама загърбиха с трикрилията си ларгото, един ми елегантно строши кутрето, срещу което се задължиха да ме пазят пожизнено, стига да съм редовен. Редовен съм, цял живот съм редовен. А привечер ме накачулиха легитимни госпожици с баджове: без документче за тротоарно право как я мислите, господине?

Как да я мисля, изобщо вече не мисля.

Следователно - съществувам!

Вдигнах си дирника, вдигнах си шапката и без мисъл накъде да поема - към стария си софийски адрес или към гарата, се озовах на площад "Независимост". Площадът кънти от протеста на сексуални робини, на разбунени жрици и дискриминирани гейове. А над главите им, ти да видиш, потрепва опърпаното плакатче: "Докога, с извинение, ще ни таковате без извинение?"

Човек от добро не нахлузва шапката си за митинг.