![]() |
Надгробна плоча на родителите на цар Самуил - княз Никола и Рипсимия, и на най-големия му брат Давид - мрамор, 993 г., с. Герман на Преспанското езеро, Национален исторически музей. |
"† В името на отца и сина и с[ве]тия дух. Аз, Самуил, раб б[о]ж[и], поставям помен на [баща] си и майка си и брат [си н]а то[зи] кръст. Тези са имената на починалите: [Ни]кола, раб б[о]жи, [Рипсими]я, Дав[и]д. Написа[ се в] годината от сътво[рението на света] 6501 [=993], инди[кт 6]."
Изглежда селяните без затруднение разбират предназначението на мраморната плоча, защото тя още същия ден е пренесена в селското гробище. Скоро за находката научава директорът на Руския археологически институт в Цариград Ф. И. Успенски. През 1898 г. той успява да види и документира надгробието, а през следващата година подготвя и научното му издаване. Откритието се смята за сензационно - открит е най-старият точно датиран кирилски надпис, който си остава такъв и до днес. Всички големи имена в старобългаристиката, и в славистиката въобще, от края на ХIХ и началото на ХХ в. се занимават с паметника. От името на майката на Самуил в надписа е съхранена само последната буква и дълго името се разчита по предположение като Мария. След откриването на Виенския препис на "История" на Йоан Скилица и публикуването му от Б. Прокич през 1906 г. става ясно, че майката на Самуил се казва Рипсимия.
През 1916 г. надписът е пренесен в София заедно с редица ценни средновековни и възрожденски паметници на българското изкуство, за да бъдат спасени от военните действия. Чак до началото на 90-години на ХХ в. колекцията остава в тайна. Надписът днес е в средновековната експозицията на Националния исторически музей.