Познайте статията по-долу от привърженик на кой отбор е написана.
Работа му е шансът!
Пет, 2008-08-15 12:47
Чета поредния материал след мача на Левски с БАТЭ, където синият президент Батков обявява, че пилците се броят след реванша. Чета за пореден път изказване на български футболен "деятел" (ах, как обичам тази дума) и отново познатите думи – "да се раздадат", "докрай", "бориш". В други подобни интервюта чувам, - да ги смачкаме, да направим голяма разлика, да ги бием, червения евробоец, синия отбор на народа, нямахме шанс, съдията е хомосексуалист, говедата са купили мача, свинете са комунисти ит.н. и т.н.
Никъде не съществува думата организация, работа, заучени комбинации, тактическа грамотност, смяна на местата, взаимно подсигуряване и т.н.
Подозирам обаче, че тези думи не фигурират в речника на повечето ни треньори и "деятели" дори в съблекалните. За повечето от феновете нещата се свеждат до това да се "нареди" правилно отбора и някакви магически цифри 4-3-3, 4-4-2, 7-2 – 1 и т.н.
Никой, ама абсолютно никой не забелязва, че дори и най-екзотичните отборчета, които нашите "грандове" срещат в евротурнирите се отличават с тактическа дисциплина, опит за преливане в отделните линии и фази на играта, железен ред и опит да се наложи на противника подходящо темпо и стил на игра. Дори и при най-загубените на географската карта от тях с просто око се вижда, че играят със заучени комбинации отигравани много и много пъти, така, че да вървят гладко и бързо. Вижда се , че преди мача е МИСЛЕНО и РАБОТЕНО МНОГО. Затова те имат ШАНС, А НИЕ НЕ.
Българските отбори не са отбори с професионално ръководство и футболисти, а запалянковско сборище – ще ги смажем, ще ги бием, да се раздадем докрай, да унищожим врага, дайте да дадем, публиката ще ни вдигне на крака и т.н.
Така мислят и действат примитивните организации, те се отличават с това, че накрая губят от модерния свят. Те вярват на шанса, на демоните, боговете, благоволението свише, съдията, Платини и т.н. Този тип хора и организации не планират и не работят предварително, те се "раздават" и след това търсят кого да изядат в казана като виновник. Така е в племената управлявани от шамани (Жаклин, Георги и т.н.). В модерните отбори, малки и големи, известни и неизвестни, нещата стоят по друг начин. Ще дам един пример от спомените в армията, за да е по-ясно (по-младите запалянковци няма да разберат, но нейсе).
В армията тъй като работата й е на живот и смърт знаят, че когато дойде битката няма време да мислиш и да планираш, това става преди това. Всяка нощ някъде между 1 и 5 часа през нощта по няколко пъти сержанта нахлува в спалното с вик – "тревога, тревога, тревога". И това седмици наред, по няколко пъти и отново и отново и отново. Имаш норматив, да станеш от наркотозиралия те от умората сън и за минута и половина да си се облякъл, да си грабнал оръжието от оръжейната да пробягаш коридорите и стълбището и да изскочиш от сградата и побегнеш към машините в автопарка. Псуваш през зъби и сержанта и господ и армията, но ставаш и тичаш. И отново и отново, и отново, нощ след нощ, седмица след седмица.
ЗАЩО се прави тази "простотия"? Ами принципът е същия както във всяка професионална работа, особено там, където има двубой. Защото когато фугасната вълна избие прозорците, когато приятеля ти на съседното легло се дави в кръв нямаш време да мислиш, адреналина те удря в главата и се паникьосваш, искаш да се завреш под кревата или скачаш по бели гащи през прозореца и най-вероятно загиваш. Единственото, което може да те спаси и да спаси цялата бойна единица е предварителния план и безбройните проигравания на ситуацията. Скачаш и не мислиш, а изпълняваш това, което си тренирал ден след ден и това е шанса ти да оцелееш и да се спасиш. "Раздаването" и "мотивацията" идва след като имаш тази основа, която те прави организация, а не племе с богове, на което "шанса" му пречи.
Често срещано е оправданието на нашите отбори (последния случай след Левски с БАТЭ) да се оправдаваме с шанса. "Объркахме се след получаване то на гола (фугаса)", каза Вили Вуцов, но да е само той такъв треньор с мед да го намажеш. Ами ще се объркаме, защото няма изградена система, която да е проигравана до припадък, няма ги безбройните "тревоги" на тренировка, за да може когато излизаш сам срещу вратаря, адреналина да не ти връзва краката на панделка, а да го преодолееш. И тези "тревоги" трябва да са започнали от още детския ти отбор.
Стига толкова! Нека от племе да се превърнем в модерен народ, а не да търсим поредния виновник и да го тикне в казана.
Е, ще възразите, че големите отбори просто купуват добри играчи. Така е, някои са родени войници, адреналина ги замъглява по-малко при "фугас", по-бързо тичат, по-лесно изпълняват нормативите, но дори и в тези отбори се провеждат многобройно "тревоги", до припадък. Когато си с по-лоша селекция пък трябва да работиш двойно повече.
Питайте който и да е български треньор какво е това "тройна комбинация със смяна на местата". Семпло и ефикасно нещо учено във всички треньорски школи от поне 50 г. насам. Може пък някой да знае.
Борис Георгиев (левскар)
16 Август 2008
Този път сливенското... 
