:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 434,732,424
Активни 248
Страници 3,350
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Разшифроване на котешки вопли

Лъчезар Лозанов
Кристална структура



Достойнството на много хора

започна от разкъсването

на изхабените неща във този град.

Флигорната със примирителна мелодия, туптежът също бяха тук. Късането

на оплетките, пращенето, пропадането,

парашутите на примирение подути,

всичко беше смесено със ярост, сини жили -

наежени един във друг.

Жилото на недокоснати неща

от раздвоената, разчетворена ротативка вътре в мен -

да разделя, разглобява,

да препечатва върху мозъчния ми екран

просяци, сираци, изкукуригали старици.

По неоновите улици изпълнени

със хубавите течности, облечени във рокли,

бикини, усмивки или стиснати устни,

крака, ковчези за желания с китайско изражение -

разглобяваш железа и уравнения,

редици, къщи, бакалии, постановки,

постинги и врява.



Върху ръба на някакъв многоетажен блок

са боси щъркели фантазиите ни.

Прибрало е крила усилието ни да мислим -

кълвем реклами, ТV хранилки, речи, обещания. Витрини,

отражения сноват,

почва с дреболия - от студ, камък, патерица -

нещо се строшава.

Ври смес

цигани и турци с маанета, коптори

арабски, виетнамски, русиянско мучене

хазари, българи, беси,

бесни сме от струпаното отвътре в нас:

уж нещо се е счупило, а пак е цяло

сметището София, което всичките села наоколо преглъщат и овикват

задавени от простотията си, опикаването, завистта

такава здрава спойка ни крепи, докато сме народ -

уж все отделни атоми, не подозират

траекторията, но решетката е някак си кристална

при все хаосът на лична траектория

все някак си излиза геометрия, неясни съответствия

които

блъскането, зъбите не са гротеска

а единствено необходимият слепващ елемент

да си народ и да не могат да те счупят

големите.





Крепители на земята



Докато със плаваща походка на тигрица

вървиш, се питам

как си направена - съединена

и от пара, но неизпарима

винаги на някого ще липсваш,

ще се рееш и озадачаваш.

И сираците от оня дом ще ходят до морето

оребрени, боси, нощем, пеш.

От желанията лампи ще запалят -

да разшифроват котешките вопли,

с псета и хлебарки пишат книги,

изречението ще им бъдеш ти -

улица, и вход, и изнемога.

Докато сме сити, втренчени във сериали,

в смукане, реване, планове и счетоводства,

в ориенталски задници на пайнър миски

и бицепсовото мучене на телета -

върви колоната сираци малки

със своя тебешир и устни свити,

изписва изречения на гняв и тежест

върху купчина навици и плаха скука.

Върху командите на светофара,

върви колоната и чупи спирки,

събаря препоръки и саксии,

прането на живота ни отмъква -

намира гетото си. Някаква скалиста

душевност е наоколо пейзажа,

от предхристиянски палимпсести

не, не знам - абсурдно се явяваш,

жена с корем огромен - глутница те съпровожда.

Опасват те нехристиянски хрътки с вой

и правят

да си опасно искана от улици и сови

с мастило ярко върху клюнове и клепки.

Единствена - с корема смешен

успяваш да погалиш цялата смрадлива

София с бетоните квадратни,

с главите, навиците, обичаите - павета,

да станат министерските съвети

подробност от фонтани и конфети

с една целувка закопчани.

И продължават

сираците във оня дом - морето

ребром, боси, пеш и нощем

да преписват книги с крачки,

да разшифроват сови,

от желанията лампи да подпалват.

Котешките вопли и хлебарки

олекнали, откъснали теглича

ще теглят все нагоре да рисуват

образът на твоята целувка.

Азбука - трамваи и метро отваря

изреченията постни на живота,

и запяваш като магистрала

със тунели глухи под корема.

Водиш ни с корем наместо знаме,

вързани от хорската озъбеност и страх пладнешки,

върху сухожилията на живота,

върху кокалени шестоъгълни коруби,

клатушкани в обратното пълзене на сезона

сред летни празници и топли сенки.

Искам те единствено за мене.

Ала колоната те обикаля, ръфа нещо

тъй прозрачно, топло и небесно.

Множеството сърба супа костенурки,

на които предстои да оживеят.

И ги преглъщаме като сонати нощни,

долепили устни върху чергата небесна -



костенурките от светлина крепят земята.

Лъчезар Лозанов - визитка

Лъчезар Лозанов е роден през 1953 г. в София. Завършил е българска филология в СУ и журналистика в същия университет десет години по-късно. Бил е учител, сега работи като журналист във в. "Българска армия". Издал е няколко книги с поезия - "Скъсай опаковката", "Звярът" и др.
9
1856
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
20 Септември 2008 10:38
След две седмици свежи и приятни стихове на хубави жени пак ни наваляха дъртите крокодили. Не става за четене
20 Септември 2008 18:40
Ех, Демиург, не прощаваш. )))))) Всеки път ме разсмиваш.
Не заслужават авторите така.
20 Септември 2008 22:50
Има нещо в този поет. Добър е.
20 Септември 2008 23:19
По жицата
.
- Добър ден. Ваша ли е обявата?
- Да, това сме ние – фирма „Адам и Ева”. Търсим спешно персонал. Предлагаме прекрасни условия – заплата 1000 лева, два месеца платен отпуск, всички застраховки, личен бодигард!
- И в какво ще се състои работата?
- Много е лека. Сядате до телефона и когато някой вдигне, започвате да охкате и да пъшкате.
- Хи-хи-хи, досега охкаха и пъшкаха от мен, а сега да започна аз от тях...
- Колко стаж имате?
- Стаж ли? Амииии... Почти четири години.
- Четири години ли? На каква възраст сте?
- 42 навършени.
- И какво работехте през тези четири години?
- Бях министър-председател, така да се каже...
- Вие да не се казвате Станишев?
- Амиииии... Да.
(телефонът се затваря с трясък)
- Ало. Алоо! Алооооу!!

21 Септември 2008 08:52
Добър е текстът. Малко е бъбрив, но е приличен. Има находки.

Бай Вълчан явно преценява качеството на поезията според хубостта на жените.
Май той самият е "дърт крокодил", а не горкият автор, който не се е родил хубава жена.
21 Септември 2008 12:35
.
Кръчмаров е може би най-пренебрегнатият талант в българската поезия:
.
Полюшвана от вятъра мишена
Автор: Йордан Кръчмаров
Раздел: Българска съвременна поезия
Издателство: Жанет 45
Народност: българска
ISBN: 9789544914400
първо издание, 2008 год.
меки корици, 204 стр.
Цена: 8, 00 лв
.
МИШЕНА
Нагоре.
Все нагоре.
Забил ръце във неизвестното,
изкачвам яростния връх на песента.
Незнайни кости, вплетени в скалите като корени,
на прах се стапят и в очите ми димят.
Пълзя нагоре. Като леден червей.
Отчайващо самотен. Чужд и непознат.
В душата ми са зейнали страхотни бездни,
в които гине
крехкият ми свят.
със писък в тъмното се скрива
последният ми срам и гол като сълза
от мрака - люлката на боговете - прося милост,
протягам жадните си длани,
протягам ги за глътка светлина.
И тъжно светва
в сляпата стихия
безименната песен на щурче.
Чиста. Вечна. И неповторима.
Единствена без врагове.
Не знам дали там - горе -
до нозете на щурчето ще достигна.
Ще се намери кой да ме простреля.
Все пак нагоре още две ръце ще вдигна.
И две очи - да се прицелят.
И тъй живея - полюшвана от вятъра мишена
И две очи - да се прицелят.
И тъй живея - полюшвана от вятъра мишена

22 Септември 2008 12:31
Интересно, на колко питиета е бил авторът, когато е съчинил горния текст?...
22 Септември 2008 20:31
Хъ- хъ, и аз съжалявам автора, че не се е родил хубава жена. На хубава жена прощавам всичко, дори дразнещи опити за стихоплетство. А за автора какво да кажа, това че работи в "Българска армия" е достатъчно позорящ факт.
22 Септември 2008 22:17
Има гении, има великолепни поети, има добри поети, има и просто поети. Този даже не влиза в категорията "просто поет", или дори "прост поет". Ако това неговото е поезия, аз съм трамвай и ще ви возя до Княжево и обратно.


Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД