Във възлови исторически периоди обикновено възниква въпросът "С какво да се започне?". България е на исторически кръстопът, а възловият въпрос е "С кого да се почне?".

Колкото повече изтича срокът, даден от Брюксел на държавата да докаже, че се бори с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, толкова повече расте напрежението, че пак не се намира поне един, който да умие очите на българския съд пред Европа. Нито едно от т. нар. знакови дела не върви към присъда, нито един именит политик, бивш или настоящ министър не е уличен в корупция. Няма и да бъде, докато не се реши първият проблем: "С кого да се почне?"



Никой не иска да повлече крак



въпреки историческата заслуга, която Брюксел ще му признае за доброто на България.

Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ разбра проблема и се опита да ни помогне. Писмото от 9 юли на нейния генерален директор Франц-Херман Брюнер до вицепремиера по еврофондовете Меглена Плугчиева визираше "групата (Марио) Николов-(Людмил) Стойков". Защо точно нея - не даде обяснение. Можеше и друга да е, защото ОЛАФ работи по десетки засечени нарушения в България. Но за тази група изглежда фактите са били по-очевидни, щом службата в Брюксел си позволи да я нарича "престъпна мрежа от компании". Иначе никой не е престъпник, докато не е осъден. Двамата германски съучастници на Николов и Стойков са престъпници, защото бяха осъдени на 8 октомври в Аугсбург. Логично е, че когато има доказани престъпници, и техните съучастници да са такива, но българският съд кара по своя логика и не е длъжен да се влияе от германския.

ОЛАФ и съдът в Аугсбург



подадоха спасителен пояс



на колебливите български магистрати как да решат проблема си с кого да започнат. Фактически нашите съдии могат с чужди ръце да си свършат работата, с която никак не им се захваща. А не им се захваща, защото натискът е огромен.

"Нали затова е атаката срещу ДАНС? Опитахме се да подхванем Людмил Стойков и веднага ни удариха", изохка пред "Сега" източник близък до правителството. Докато срещу Марио Николов предстои дело в Софийския градски съд на 20 октомври за злоупотреба с европари, срещу Людмил Стойков продължава разследване по друго направление - за пране на пари. Според ОЛАФ и за двамата от групата Николов - Стойков "се говори, че имат близки връзки с настоящото българско правителство, а за едно от лицата се твърди, че е финансирало предизборната кампания на президента". Шефът на службата стигна до извода, че "има влиятелни сили в българското правителство и/или българските държавни служби, които нямат интерес да бъде наказано което и да е лице от групата Николов - Стойков в каквато и да било степен".

Макар и закъсняло, прозрението е точно. Брюксел трябва да си дава сметка, че неговата атака срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи има по-скоро сплотяваща роля в заплашените среди. Събарянето на която и да е плочка от мафиотското домино може да предизвика падането и на други. Никой не иска да е пръв и по този начин държи в зависимост останалите, защото разприказва ли се, повлича и тях. Получава се



омагьосан кръг, от който България не може да се извади сама



Това обаче дава отговор на възловия въпрос "С кого да се почне?" А той е: Няма значение, важното е да се започне. Всеки може да изиграе ролята на детонатор. Българският съд работи предпазливо, по сапьорски, за да не отгърми и той, че съзнателно е бавил делата и е прикривал големите престъпници. Разобличаването на всеки от тях ще разобличи и властите, че при наличието на толкова очевидни факти за мащабите на българската престъпност с години не са предприемали никакви наказателни действия.

При такава картина Брюксел няма да има друг ход, освен да обяви, че налага на България предпазна клауза, защото нейният съд не функционира. Това означава Европа да не признава решенията на българските съдилища по наказателните дела. Осъдени ще се смятат само престъпниците, минали през европейски съдилища. Да тържествуват ли българските бандити? Едва ли. Системата бе задействана пробно и показа, че дава резултати. Не кой да е, а точно прокуратурата в Аугсбург



първа приложи предпазната клауза



срещу България, като с европейска заповед поиска от Гърция да арестува петричкия бос Костадин Хаджииванов - Коце Маца, за укриване на 600 000 евро данъци от вноса на 4.5 млн. цигари от Гърция в Германия. Никой не сметна за нужно дори да информира българските власти за предприетите действия срещу техния гражданин. Той ще си има работа с германското правосъдие, което няма да се притеснява да му задава всякакви въпроси, защото не е зависимо от българските престъпни мрежи. Ако Иван Тодоров-Доктора и Косьо Самоковеца бяха доживели влизането на България в ЕС, можеха да се радват на грижите я на британското, я на френското, я на холандското правосъдие, защото действаха на широк периметър.

От успеха на пилотния проект с Коце Маца може би ще зависи решението догодина дали да бъде приложена официално предпазната клауза, каквато досега не е задействана срещу никоя държава в ЕС. В края на 2009 г. изтича 3-годишният срок за налагането на такава мярка, ако се установи, че България не се справя с обещанието си да приведе своето правосъдие в що-годе европейски вид. Ако клаузата влезе в действие, ще се изпари надеждата страната да се присъедини през 2011 г. към шенгенската зона, защото България ще бъде държана извън шенгенската информационна система. Целта ще бъде тя да не знае кой съд къде се готви да арестува български престъпници и съответно да не им служи за убежище.