Шефът на българското ФБР беше скромен човек. И костюмът му бе скромен, и обувките, пък и професионалните възможности.
- Отпуснете се, генерале - посъветва го г-н премиерът, който бе по-млад от него, но се държеше бащински с по-възрастните. - Не се притеснявайте.
А генералът видимо се притесняваше от държавника, който по закон му се явяваше пряк началник. Пристъпяше от крак на крак, кършеше пръсти и се готвеше да докладва.
Министър-председателят пък се готвеше да изслуша доклада по националната сигурност, седнал зад бюрото в просторния си кабинет. Но за момент спря поглед върху обувките на генерала.
- Простете, генерале! - каза той. - Но тия обувки ми се виждат твърде евтини за поста, който заемате...
- Струват 100 лева... - промълви шефът на българското ФБР и сведе поглед към краката си.
- Купете си от 200! - усмихна се премиерът. - И нов костюм за 500. Я да ви видя часовника...
Генералът отдалече заголи китката си.
- Евтин е... - оцени го държавникът. - Утре ще се наложи да се срещнете с някой колега от американското ФБР, пък те са едни... По часовниците съдят за хората. Вземете си някой по-скъп!...
Премиерът се измъкна иззад бюрото и взе да се разхожда из кабинета.
- Искам нашето ФБР да е на нивото на американското. Затова правя всичко служителите ви да са задоволени. Каквито пари ви трябват за подслушване, за следене, за разузнаване - имате ги! Няма да пестим от специални разузнавателни средства, от микрофони, телефони и водомери. Държавната сигурност е над всичко!
Той се върна до бюрото си и взе дебела папка.
- Вижте, генерале, бюджета за следващата година... На вашата агенция съм определил двойна издръжка. Колкото е бюджетът на две министерства! Да громите мафията и да не мислите за пари!
- Благодаря ви, господин премиер! - измънка генералът и се изчерви като тинейджърка.
Министър-председателят отново седна на тапицирания си стол, откъдето обикновено ръководеше държавата, и даде знак:
- Докладвайте! Докъде стигна борбата ви с мафията?
- Заловихме голям мафиот... - каза генералът, леко притеснено.
- Браво! - окуражи го премиерът. - Къде?
- В правителството... - промълви шефът на нашето ФБР, още по-притеснено. - По време на заседание на Министерския съвет... Седеше сред министрите...
- Черт возьми! - не сдържа яда си младият премиер и се изрази на майчиния си език. Но се овладя и премина на бащин: - Кой е той?
- Довел съм го! - каза генералът и заповяда на микрофона в ръкава си: - Вкарайте го!
Вратата се отвори и двама яки служители на българското ФБР вкараха задържания мафиот. Беше едър мъжага с тъмни очила, с рошава прошарена коса и брада-катинар. Ръцете му бяха заключени не с катинар, а с белезници.
- Мама миа! Порка мизерия! - изруга на чист италиански задържаният.
Щом го зърна, премиерът се хвана за сърцето.
- Генерале! - изпъшка той. - Махнете му веднага белезниците...
Шефът на родното ФБР го погледна с неразбиране.
- Заловили... сте... министъра... на културата... - каза на пресекулки министър-председателят. - Играе роля на мафиот в италиански филм...
- В нашите масиви не е постъпила информация, че се снима италиански филм... - опита се да се оправдае началникът на службата за сигурност.
- Генерале, генерале - измърмори премиерът. - От вас искам да сте като ново Фебере, а вие сте си като старо Мевере...
