|
| --- |
------
В медийното пространство напоследък все по-често се коментира проектът на нов закон, който би трябвало да реши натрупаните проблеми в средното образование. В сайта на МОН подобен проект не е публикуван. Публикуван е в сайтове на неправителствени организации - например на КТ "Подкрепа". Законът е с 277 члена и представлява сериозно законотворческо усилие. След внимателен прочит на проекта обаче у мен като директор на училище се породиха съмнения, че той би решил някои от съществуващите проблеми и даже напротив - смятам, че би ги задълбочил. Ще представя няколко причини, заради които законът не трябва да се гласува.
Първият много важен въпрос, който възниква, е кога учениците могат да постъпят в IХ клас. Този въпрос има два възможни отговора. Първият е записан в чл. 168 от проекта - "учениците, придобили основно образование, може да постъпят в IХ клас на държавните и общинските гимназии, профилираните гимназии, средните общообразователни училища, професионалните училища, професионалните гимназии след проверка на възможностите и/или по документи при условия и по ред, определени с наредбата по..." В същото време чл. 99 казва, че "основното образование се осъществява в етапа: начален - от I до IV клас включително, и прогимназиален - от V до VII клас включително", а в чл. 155 е записано, че "учениците, завършили успешно VIII клас, приключват прогимназиалния етап и придобиват основно образование, което се удостоверява със свидетелство за основно образование". A след като придобиват основно образование и след VII клас (по чл. 99) и след VIII клас (по чл. 155),
дали IХ клас няма да се окаже сборен
клас от ученици с проверени възможности?
Пак според проекта въпросните възможности ще се проверяват задължително след завършване на VII и на VIII клас "при условия и по ред, определени в наредба на министъра на образованието и науката. В глава "Оценяване" от проекта незнайно защо липсват разпоредби за проверката на възможности и това не притеснява авторите на закона. Явно целта е да се даде възможност на всеки политик, седнал в министерското кресло, да се превърне в проверител (оценител) на възможностите на децата. Любопитно ми е как родителите могат да направят проверка на възможностите на поредния министър, който ще проверява възможностите на децата им...
В чл. 146 от глава "Оценяване" е записано, че "организацията и редът на оценяването се уреждат в държавното образователно изискване за системата на оценяване". И кое е то? Къде е тази система за оценяване, за която всички говорят, а никой не я е виждал? И която се оповестява от МОН след провеждането на изпитите всяка година? С предлагания закон ще се продължи практиката системата за оценяване да се прави според показаните резултати, а не резултатите да се оценяват по предварително одобрена и обявена система. Тук има и друго несъответствие - в чл. 144, ал. 3, който регламентира видовете изпити, е пропуснат поправителният изпит, а след това в чл. 149 е регламентирано, че "ученикът полага поправителния изпит не по-късно от 30 септември".
Според проекта обучението по предметите от културно-образователни области като обществени науки и гражданско образование, природни науки и екология и изкуства ще бъде прекъснато в VIII клас. Според чл. 101 "в VIII клас учениците във всички училища изучават интензивно чужд език и/или информатика и информационни технологии и/или предмети от професионалната подготовка". И досега в училищата с интензивно изучаване на чужд език в VIII клас не се преподават химия, биология, история, физика и география, а материалът се "наваксва" в IХ клас. И вместо "последователност и непрекъснатост на образованието" с този закон
ще се въведат прекъснатост и непоследователност
Много смущаващ текст се крие в чл. 104, с който се премахва задължителното обучение в гимназиалната степен (VIII - ХII клас) по предмети от културно-образователните области "Изкуства" и "Бит и технологии". Ако някои хора целят да "опростачат" децата, то с този закон ще го постигнат много лесно. За обикновения български младеж ще остане тайна каква е историята на европейското изкуство и култура и дори няма да се замисли за мястото и ролята на българската култура в изграждането на европейската.
Вероятно никой от законотворците не е помислил в каква ситуация ще се окажа аз като директор на основно училище с идеята основното образование да се завършва в VII клас. С "излизането" на учениците от VIII клас от училището излизат и "парите, които следват ученика" - т.нар. единен стандарт за издръжка на ученик. В същото време отписването на VIII клас от основното училище няма как да намали разходите на училището за издръжката на училището - сметките за ток, вода, отопление и консумативи няма да се променят особено. Има и друг проблем - как да осигуря задължителните нормативи на учителите по химия, физика, по изобразително изкуство, музика и да ги задържа като учители по трудов договор, след като нямам ученици в VIII клас? Учителите, които преподават като външни лектори на граждански договори, не могат да получават от мен задачи и отговорности за извънкласни занимания на децата, а и трудно мога да ги задържа да работят в училище, в което над 60% децата са от ромски произход.
Според проектозакона подготовката, обучението и възпитанието на децата и учениците се осъществяват в съответствие с единни държавни образователни изисквания. Незнайно защо те са значително орязани - и остават само 7 от сега действащите 19. Вероятно ще остане загадка причината, поради която авторите на проекта са премахнали държавните образователни изисквания за учебниците и учебните помагала; за документите за системата на народната просвета; за извънкласната и извънучилищната дейност; за учителската правоспособност и квалификация; за материално-техническата база и здравното обслужване, за научното, информационното и библиотечното обслужване, за нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета, за инспектиране на системата на народната просвета и др. Освен това в проекта на закон липсва нормата, по която ще се прилагат ДОИ - с наредба или с инструкция. А според законотворците изискванията "определят съдържанието на подготовката и обучението, както и необходимите знания, умения, компетентности и отношения, които децата и учениците трябва да придобият като резултати в края на съответния клас, етап или степен".
И накрая, но не по важност има и друга причина, поради която проектозаконът не трябва да бъде гласуван в този вид - неговата тайнственост и мистериозност. Подобен проект на закон за училищното образование, който е рамков и регламентира правилата и реда в училище, се пише и внася без мнението на учители, на директори, без участието на неправителствените организации и на местни власти. Е, тогава кому е нужен такъв закон?
----
* Името е сменено по желание на автора.
-----
Очакваме вашите въпроси, мнения и идеи на prosveta@segabg.com