Тенденцията МВР да се чисти от престъпниците в своите редици става все по-устойчива. При всекидневните съобщения за уволнени служители съвсем естествено е да се очакват и присъди. Но нищо подобно не се случва - присъдите се броят на пръсти. Те се произнасят от военните съдилища, които решават дела не само срещу военни, но и срещу служителите на МВР и новата Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), но само когато става дума за престъпления при изпълнение на служебни задължения. Всички останали деяния на полицаи и агенти - причиняване на смърт при катастрофа, кражби, изнудване или участие в наркотрафик в извънработно време, са подвластни на цивилните съдилища. И там положението с наказуемостта е още по-трагично.

Затова никак не е без значение поредният епизод в сагата около многогодишните опити



МВР и ДАНС да се измъкнат от ръцете на военни



следователи, прокурори и съдии. Това е едно от основните изменения, които правителството предлага при замислените поредни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

След спорове и скандали в комисиите и в пленарна зала предложението за изваждането на служителите на МВР и на ДАНС от подсъдността на военните магистрати бе прието на първо четене. Сигурно е обаче, че истинските разисквания предстоят тепърва.

В момента според чл. 194 от НПК, когато има разследвания за престъпления, извършени от държавни служители в МВР и ДАНС, те се провеждат от следователи, а не от разследващи полицаи (доскоро наричани дознатели). Това са малкото дела, с които се занимават следователи. Освен тях те трябва да работят срещу лицата с имунитет, членове на Министерския съвет, съдии, прокурори и следователи, както и по престъпления, извършени в чужбина. Сега се предлага следствието да поеме и делата срещу полицаи и агенти, образувани заради извършени престъпления по служба.

През последните няколко години имаше опити в тази посока. Те бяха правени и когато правосъден министър беше Антон Станков, и по времето на Георги Петканов и сега - при Миглена Тачева. Но всеки път статуквото се запазваше.

Последният напън съвпадна точно с присъдата на



Софийския военен съд, който отсъди общо 91 години



затвор за петима полицаи от Благоевград, обвинени, че са убили Ангел Димитров-Чората при задържането му на 10 ноември 2005 г.

Тогава се чуха две крайни тези. Едната, че военните магистрати изобщо не си поплюват и съдят строго, без да се съобразяват с това, че подсъдимите са служители на МВР. Другата теза - на съдените и разследваните, е, че военните магистрати са се превърнали в нещо като частен трибунал, обезсърчават и демотивират състава на МВР в борбата с престъпността и в най-общи линии се опитват да бранят институционалните си правомощия.

Действително военните магистрати обвързаха директно с делото "Чората" обсъжданата промяна в НПК, която ще ги лиши от възможността да разследват и да съдят служителите на МВР. Дори си позволиха да обявят, че за тях посланието на политиците е ясно - "съдът, който смее да осъжда полицаи, трябва да изчезне". После започнаха да се доказват. Върнаха присъдите по казуса "Чората", но бързо го разгледаха пак и отново постановиха тежки наказания. За нула време разгледаха делото и срещу бившия зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов и го осъдиха. Макар и за нещо много старо и различно и от скандалната справка, в която той е записан да си иска от алкохолен бос луксозна



ловна пушка и лаптоп за дъщеря си



За да се види, че не само делото "Чората" е доказателство, отново бе напомнен друг случай с тежки присъди за убийство на арестант. През 1997 г. пак военен съд даде по толкова много години затвор на полицаи от столичното Седмо РПУ - за убийството на 22-годишния Христо Христов на 5 април 1995 г.

В крайна сметка въпросът военни или цивилни магистрати да разследват и съдят служителите на МВР е кардинален. И той трябва да бъде решен веднъж завинаги.

На пръв поглед няма никаква логика с полицаите да се занимават магистратите с пагон. В рамките на Евросъюза това не се прави никъде. А и по новия закон за МВР целият състав на министерството е девоенизиран.

От друга страна, практиката у нас дава аргумент в обратна посока. Този



експеримент: полицаите - в цивилен съд,



се проведе от 1993 до лятото на 1995 г. И тогава резултатите бяха плачевни. За целия период имаше само 2 присъди, образуваните нови дела бяха драстично малко, а дадените на цивилните прокуратури и съдилища за доработване на стари дела - образувани до 1993 г., почти не помръднаха към присъди.

Обяснението бе, че никой не иска да разследва и да съди полицаите, защото всъщност това са колеги, с които непосредствено работят. Освен това възможността да се изнудват едни други с информация, както и да се подслушват и следят взаимно си бе практика, а не само опасение. И сега е вярно, че



професионалната омерта в тези среди



е много силна. Затова се смята, че отново ще остават ненаказани драстични престъпления, ако сега служителите на МВР се извадят от подсъдността на военните магистрати.

Освен това винаги, когато започне дебат по тази тема, веднага се вадят данни колко ефективни са военните съдилища и прокуратури по отношение на престъпилите закона полицаи. И че се отчита нарастване на полицейската престъпност, че се появява организиран бандитизъм в тези среди, нарастват случаите на полицейско насилие, има силно завишаване на такива случаи с въвеждането на полицейското дознание с цел да бъдат принудени лицата да признаят извършени престъпления.

В това има логика. Защото сигурно всеки е виждал как дори при обикновено превишаване на скорост и спиране на някой, който се окаже полицай, обичайно следва - "Продължавай, колега...". Или колко е силна служебната карта във всяка ситуация.

Да не говорим, че всички тези служители на МВР и ДАНС работят със същите тези цивилни следователи и прокурори, които ще ги разследват и обвиняват.

От другата страна пък има и призиви от правозащитници дори за закриване на магистратските структури под пагон. С аргумент, че полицейското насилие е повсеместно и постоянно ненаказано. Военните магистрати пък получават пагоните си от министъра на отбраната, т.е. от изпълнителната власт, а това не е абсолютна независимост. Изтъква се, че единствените потърпевши от изваждането на полицаите от подсъдност на военните ще са самите магистрати, защото те ще останат почти без работа - обективно намаляха и делата срещу военните.

В крайна сметка обществото не се интересува



кой точно ще съди съгрешилите полицаи



- дали ще са магистрати със или без пагон. Още повече че изобщо не са малко военните прокурори и съдии, които свалиха пагоните и останаха в системата като цивилни. И едва ли точно пагонът ги прави по-справедливи, по-сурови и по-обективни. Отгоре на всичко в последната инстанция по тези дела - Върховния касационен съд, отдавна няма военна колегия и там всички съдии, които гледат тези дела, са цивилни. Те потвърждават присъдите на военните магистрати и само така те влизат в сила.

В крайна сметка важно е огромната и изключително важна система на МВР не само да бъде почистена откъм бандити и корумпирани, но те да си получават заслуженото. И да са равни пред закона с всички останали граждани. И няма значение дали ги съдят магистрати със или пък без пагони. Просто е необходимо да има силно звено "Вътрешна сигурност" в МВР и ДАНС, които да уличават своите колеги, като съберат годни доказателства за съд. Такива, че да няма съд, който да оправдае престъпилите закона, без да стане смешен.

Всичко останало са институционални и политически боричкания, толериране на полицейското насилие и на професионалната омерта, на безнаказаността спрямо МВР и ДАНС. И е по-добре на това да се сложи край. От парламента - с промени в законите, а от съдебната система - с повече присъди.