Растящите университетски такси в САЩ заплашват да направят висшето образование непосилно за джоба на повечето американци дори и без помощта на финансовата криза. Това е основният извод на доклада на Националния център за обществени политики и висше образование на САЩ, който се прави веднъж на две години и миналата седмица беше очакван с интерес отвъд океана.

Таксите за обучение в Америка са се увеличили с 439% от 1982 г. до 2007 г., докато средният доход на семействата е нараснал едва със 147%, съобщава "Ню Йорк Таймс". За последното десетилетие студентската задлъжнялост се е повишила повече от два пъти, а младежите от по-бедни домакинства получават по-ниски стипендии в сравнение с тези от по-заможни семейства.

"Ако продължим в същия дух още 25 години, ще престанем да имаме достъпна система за висше образование", предупреди президентът на центъра Патрик М. Калан. Достъпът до университет е една от основните каузи на неправителствената организация.

Според Калан с излизането си от рецесията САЩ ще попаднат в нова криза, защото пропастта в образованието на американците и останалите ще е станала още по-дълбока и съответно тяхната конкурентоспособност - още по-слаба. "Америка вече е една от малкото държави, в които хората на възраст 25-34 години са по-слабо образовани от по-възрастните работещи", напомня той.

Макар приемът в университет непрекъснато да се увеличава, не е ясно докога ще продължи това, констатира още докладът. "Този прием се финансираше от средната класа чрез кредити - сценарият беше, че тези семейства имат традиции в образованието на децата и ще направят всичко, за да я продължат", обяснява Калан. Младежите от по-бедни семейства обаче в бъдеще няма да могат да си позволят това. Тук проблемите вече са налице.

Докладът е един от малкото, които сравняват нетните разходи за университет - годишните такси за обучение, общежитие и храна, но без стипендиите - със средните доходи на домакинство. Резултатите са тревожни. Миналата година чистите разходи за 4-годишно обучение в държавен университет са представлявали 28% от средния доход на семействата, докато същото образование в частен вуз е било 76% от дохода. Делът на разходите за образование нараства с особено бързи темпове за по-бедните семейства, установява докладът. За 20-те процента най-бедни годишните разходи за държавен университет поглъщат 55% от дохода, докато през 1999-2000 г. този дял е бил 39%. Дори най-евтините 2-годишни колежи струват 49% от миналогодишния доход на най-бедните, при 40% през 1999-2000 г.

На този фон особено тревожно изглежда вероятността догодина таксите за обучение да претърпят сериозно увеличение, предупреждават анализаторите. Губернаторите ще огласят бюджетите си през януари, но вече се разбра, че във Флорида увеличението ще е с 15%, в щата Вашингтон - 20%, а Калифорния предприема комбинация от бюджетни ограничения и намаления в приема.

В паралелен доклад на Националната асоциация на държавните университети и колежи също се признава задаващата се криза, но картината изглежда другояче. Оттам пък подчертават, че семействата имат достатъчно широк избор - от 2-годишните колежи, където таксите са средно $3200, до частните университети, които правят наука и искат повече от $33 000. "Смятаме, че държавното висше образование в момента е достъпно, но сме разтревожени, че в бъдеще това може да се промени, ако тенденциите продължават и доходите не се увеличат с по-бързи темпове", казва Дейвид Шулънбъргър, вицепрезидент на асоциацията.

Държавните университети също имат своя дългосрочна прогноза за разходите. До 2036 г. таксата за обучение (без общежитие и храна) ще се покачи от 11% от семейния бюджет до 24% и това е доста сериозно увеличение, казва Шулънбъргър. Ако обаче се вземат всички разходи по обучението, прогнозите съвпадат с тревогите на Калан.

Асоциацията препоръчва на вузовете да намерят алтернативи за намаляване на разходите - дистанционно обучение, по-добро оползотворяване на последната година в гимназията, дори скъсяване на срока на бакалавърската степен, която сега е 4 г. На свой ред центърът за обществени политики препоръчва промяна в отношението на държавата към финансирането на висшето образование. "Когато икономиката е добре и държавните университети разполагат с повече средства, можем да си позволим минимално увеличение на таксите. Когато обаче икономиката е зле, вдигаме таксите и ги стоварваме на домакинствата точно в момента, когато те най-малко могат да си го позволят. Тази практика е точно обратното на това, което ни е нужно", казва Калан.