|
| ---- |
Преди около 4 години като финансов министър Милен Велчев пресметна (неясно по каква методика), че в частните уроци се въртят около 600 млн. лв. годишно, а 1/3 от тази сума се отделя за подготовка за изпитите за елитните гимназии. Преди година пък премиерът Сергей Станишев заяви, че в частните уроци се влагат 800 млн. лв. И отново не стана ясно откъде се взе тази сума. Единственото проучване за частните уроци е по линия на PISA - международното изследване за знанията на 15-годишните. При съпътстващите анкети бе установено, че 37% от участниците са ходили на частни уроци. Според данните от изследването България и Македония бяха на челните места по зависимост между доходите на домакинствата и селекцията на децата в едно или друго училище.
Безспорно е, че с въвеждането на тестовете преди 2 години пазарът на частните уроци се сви до доста по-ограничени мащаби. Това обаче не отменя притеснителния факт, че изобщо съществува такава образователна услуга. Това означава, че качеството на образованието не е достатъчно и се налага учениците да си доучват допълнително и да плащат солено за това.
Разбира се, търсенето на подобна услуга би се стеснило значително, ако матурите станат безусловен вход за държавните университети. Въпреки опитите на МОН обаче това надали ще се случи в следващите няколко години. Мотивът на министър Даниел Вълчев е, че с признаването на задължителните зрелостни изпити ще бъде разбита сивата икономика в образователния сектор. Според него нежеланието на висшите училища да приемат матурите за вход се дължи именно на икономически аргументи. Преподаватели от големите държавни университети с неохота признават, че определена група във вузовете наистина имат изгода от кандидат-студентските изпити. В академичните среди обаче по-голяма тежест се придава на аргумента, че първите задължителни матури не са на достатъчно високо ниво, за да отсяват най-добрите кандидати за висше образование. Като доказателства веднага се привеждат занижените критерии и скалата за оценяване на матурите.
Изниква обаче и друг въпрос - кои ученици имат по-големи шансове за успех? Очевидно не само
децата с изключителни интелектуални способности,
а в голяма степен и кандидатите, чиито родители имат финансова възможност да плащат за по-скъпи учители и школи. Къде са тогава равният шанс и равните възможности за всички? Подобни лозунги се срещат предимно в предизборните платформи на политическите партии (подгответе се за подобни в идните месеци), но всъщност всички виждат тъжната истина при подготовката за летните кампании за кандидатстване. Нелицеприятната истина, която никой просветен министър или чиновник няма да признае е, че сред основните фактори в класирането за елитните учебни заведения у нас е платежоспособността на семейството.
Изобщо не подлежи на коментар фактът, че голяма част от частните уроци остават в сивия сектор и години наред държавата не успява да намери механизъм за осветляването на тази дейност. Така най-солидното перо за нерегламентирани плащания в образованието - частните уроци, вирее благодарение на липсата на обективна система за измерване на знанията и компетентностите на учениците и на качеството на обучението в съответното училище, а опитите на МОН за преодоляване на тази слабост на системата засега остават твърде плахи.
Проблемът с цената на безплатното образование обаче не се изчерпва само с частните уроци. Родителите са принудени постоянно да компенсират от джоба си финансовото нехайство на държавата към образованието. Неписана практика е в началото на учебната година учителите да събират пари за всевъзможни нужди и консумативи - за тебешири, за смяна на стъкла на прозорците, за нови дръжки на класните стаи, че дори за тоалетна хартия и сапун. Според разкази на родители сумите са различни - започват от 20 лв. месечно, но могат да надхвърлят и 100 лв. Родители на ученици от Италианския лицей в Горна баня се оплакаха, че им искат
по 130 лв. месечно на ученик за транспорт и зъболекар
"Ние сме държавно училище и не събираме такси. Решението за таксата за транспорт и медицинско обслужване е на Училищното настоятелство, което е отделно юридическо лице и има собствено счетоводство", обясни директорката на елитното училище Величка Велянова. Според нея ръководството на лицея не може да влияе на настоятелството и няма нищо общо с решението му. Въпреки това директорката го определи като добро. Велянова разказа, че родителите са доволни от това, че има осигурен транспорт и медицински лица в училището. Освен това по думите й, рейсовете се ползвали не само за превоз на учениците до и от училище, а и за посещения на музеи, театри и др. Друг е въпросът нямаше ли да е по-евтино просто да се вземе такси, въпреки кошмарните задръствания.
Тази есен в семейния образователен бюджет се появи още едно перо - на много места родителите бяха принудени да дофинансират прословутата програма за иначе безплатните кифли и топло мляко. Така и не стана ясно защо от 50 ст. средствата за едно дете изведнъж се стопиха до 30-35 ст. въпреки уверенията на МОН, че тази година бюджетът на програмата е увеличен. И въпреки широко рекламираното включване на еврофондовете в инициативата. "Даваме по левче, които се добавят към 40-те стотинки от министерството. Казаха ни, че само така млякото ще е топло, а закуската ще е приготвена в училището", обясни Димитричка Костадинова, майка на първокласник от варненско училище. Класът събрал и 300 лв. за ремонт на учебната стая. Освен за т. нар. безплатни закуски се появи още един нерегламентиран разход -
"безплатните" униформи
От м.г. просветното министерство отпуска средства за въвеждане на униформи в училищата. Т.г. например близо 68 000 ученици от 177 училища ще имат нови униформи, които са на стойност 4 684 232 лв. Проблемът е, че тези проекти са едногодишни и на следващата година родителите на новите ученици трябва да заплатят униформите, които могат да достигнат до 100 лв.
Може би се питате има ли контрол от страна на държавата и местните власти? Всъщност почти липсва намеса на институциите в този процес. Преди всичко причината е, че родителите явно се примиряват и приемат подобни искания от училищата за нормални в условията на общ финансов недоимък. Доказателство за това е, че от началото на тази учебна година на "зеления телефон" на МОН няма и един сигнал от родител за нерегламентирано искане на пари. Тези дни медии от Добрич съобщиха, че кметът на града Детелина Николова е издала заповед, с която се забранява събирането и получаването на допълнителни средства в детските градини и забавачките извън посочените в нормативните документи. Според съобщението на кметството, мотивите за заповедта са, че община Добрич заделя допълнителен финансов ресурс над събраните такси за нормалното обезпечаване на възпитателно-образователния процес. Подобни решения на ниво местна администрация обаче са голяма рядкост.
В същото време почти постоянното искане на пари за топка по физическо или за смяна на бравата в кабинета по физика несъмнено правят впечатление на децата, а това крие риск малчуганите да злоупотребят и под предлог, че им искат от училище, да взимат парички, с които увеличават собствения си бюджет, предупреждава Ева Борисова от Асоциация "Родители". Според нея педагогическите съвети избягват да формулират ясна политика по този въпрос и в повечето случаи отправят само искания към училищното настоятелство, които са механичен сбор от исканията на отделни преподаватели. Излиза, че образованието е скъпо и прескъпо за хората с деца в училищна възраст - веднъж плащат данъци, от които се формира бюджетът за сектора, втори път - дават пари за какво ли не, а ако детето учи в частно училище - тогава уж безплатното образование излиза три пъти по-скъпо. В същото време родителите, които на практика финансират значителна част от дейностите в училището, нямат почти никакво участие във взимането на решения, свързани с училищния живот.
Твърде възможно е с въвеждането на делегираните бюджети, които на практика са ваучерна система, проблемът с нерегламентираните плащания да се задълбочи. Причината е, че при този модел на финансиране средствата се разпределят по две направления - заплати за персонала и издръжка - ток, парно, вода. Основното предимство на делегираните бюджети са реализиране на висока степен на ефективност, която граничи с мизерията. Главният недостатък е, че при този модел не се финансират дейности. Затова се налага МОН да обявява програми по различни направления - за кръжоци, униформи, чествания на празници, оборудване на кабинети и т.н. Тези средства обаче очевидно не са достатъчни, щом се налага в сектора да се наливат нерегламентирани плащания. А всъщност главният проблем - липсата на адекватно финансиране, остава нерешен. Дали следващото правителството ще се пребори с него?
