"Меденият месец" на Димитър Бербатов в "Манчестър Юн" приключи. Краят бе белязан в събота вечер, когато "Юнайтед" завърши 0:0 в гостуването срещу бившия тим на българина - "Тотнъм". Инертната игра на Бербатов даде старт на масови критики срещу него, колкото големи бяха и очакванията към него.
Сбъднаха се и прогнозите, че ще бъде освиркван от феновете на "Тотнъм". Публиката на "Уайт Харт Лейн" освиркваше доскорошния си кумир при всяко негово отиграване. На това Бербатов отвърна с безизразна физиономия. Но накрая се поздрави с бившите си съотборници.
В тази съботна вечер всичко сякаш бе срещу нападателя, включая головия му шанс. Дори и наставникът на "Юнайтед" сър Алекс Фъргюсън, за чийто любимец минава Бербатов. "Това не бе неговият ден, може би не успя да намери ритъма си заради отношението от трибуните. Сигурен съм, че ще има далеч по-добри мачове за нас. Дадох да се разбере в съблекалнята, че трябва да започнем да вкарваме положенията си", каза шотландецът.
Медиите обаче бяха далеч по-крайни. "Скай Спортс", Би Би Си и в. "Манчестър Ивнинг Нюз" го поставят сред най-слабите на терена. "Айриш Индипендънт" отчита, че Бербатов не е искал да поеме отговорността в атаката на "Юнайтед". А в. "Гардиън" пише саркастично: "Футболът му бе, както и емоциите, някъде в друга вселена. Бербатов търсеше начин да оправдае високата си цена, но го намираше извън рамките на вратата. След почивката направо заспа. Сигурно може да играе и по-добре, но пусто да остане, ако някой знае кога."
Натоварен от този негативизъм, Бербатов замина вчера с "Юнайтед" към Япония за световното клубно първенство.
Най-популярното и авторитетно английско месечно футболно списание “4-4-2” публикува в новия си брой огромен материал за капита на българския национален отбор. Предлагаме ви го с незначителни съкращения.
Дузпата, с която Димитър Бербатов даде преднина на "Тотнъм" над "Челси", бе изпълнена абсолютно небрежно. Топката се търкулна в десния ъгъл на Петер Чех, който се бе хвърлил в левия. Радостта бе още по-характерна и още по-небрежно. Бербатов се отправи към феновете на "Тотнъм" зад вратата. Лицето му бе без емоция, като на мъж, който е извел кучето си на неделна разходка Едва след като съотборниците му го настигнаха, показа някакви чувства. Той играе ролята на немигащия убиец добре. Все пак е научил английския от филмите на Робърт де Ниро.
Но има и още нещо. Емоциите при Бербатов не само са контролирани, те изглеждат тотално спрени. В някакъв смисъл той е оръжие под наем. Идва в клуба ви, върши си работата перфектно, но както разбраха феновете на "Тотнъм", когато реши, че бъдещето му е някъде другаде, трудно може да бъде спрян. Раздялата променя мъжа. Димитър Бербатов в момента се държи с отборите точно по начина, по който един отбор или по-точно неговите фенове са се държали с него. Наистина е вярно, че това, което не те убива, те прави силен. Но е истина, че и всеки нов прилив на сила оставя ледена следа в кръвта. Сега може да не показва емоциите си, но това не означава, че не ги е чувствал.
Едно време Димитър Бербатов обичал ЦСКА. И според някои още не се е възстановил от сърдечната болка на тази нереализирана любов... Срещаме се с него в типичен облачен ден в централен Лондон. Той ще прави фотосесия за спонсора си "Адидас". През следващите два дни през студиото трябва да минат Ашли Йънг, Деймиън Дъф, Гарет Бери, Мика Ричърдс, Андерсон, Шон Райт-Филипс и Шави Алонсо. Но едва ли ще има толкова спокоен човек пред камерата. След края на снимките сяда в едно кресло, за да говори за изкуство, музика, един трансфер за 30 милиона паунда и надеждите си през сезона. Но започваме с началото.
С годините, които са изградили мъжа пред нас. Бербатов е само на девет, когато "Пирин", отборът на родния му град и този, в който играе баща му, среща ЦСКА за купата. Всички са луди и искат да видят отблизо един буен, но брилянтен млад нападател, наречен Христо Стоичков. ЦСКА побеждава, но на никого не му пука. Стоичков е бил в града и е ритал на техния стадион. "След мача татко ме попита дали искам да го видя", спомня си Бербатов. "Казах му, че искам. Тръгнахме към автобуса. Около него имаше огромна тълпа. Всеки искаше да го пипне, да поговори с него. Но когато видя татко, каза им да ни направят път и стигнахме. Едва ли съм станал фен на ЦСКА в този момент, защото съм бил прекалено малък, но след като ги гледах няколко години, просто се влюбих в този отбор. И моята съдба бе да играя за ЦСКА", обяснява Бербатов.
На 17 години реализира голямата си амбиция и подписва с ЦСКА. Съдбата му поднася и Димитър Пенев, треньора, извел националния отбор до полуфиналите на световното и известен с това, че дава шанс на младите. "За мен бе сбъдната мечта", признава днес Бербатов. Аз бях на 17 и исках да играя за най-силния отбор. Когато Пенев каза: Окей, влизай!, аз бях най-щастливият човек на света. Дори не ми е минавало през главата, че ще играя другаде", обяснява той. Не в този момент. Майка му си спомня едно свое посещение в София за празниците, когато повечето от останалите млади футболисти са се прибрали по домовете си. "Той лежеше сам в общежитието. Изглеждаше, че наоколо няма никого освен две кучета. Най-тъжната картинка, която съм виждала в живота си. Очите му бяха стъклени и вперени в нещо, което държеше в ръка. Помислих си, че е снимка на момиче. Когато му се обадих, се оказа, че е значка на ЦСКА. Тогава разбрах колко много обича този клуб", обяснява тя.
Той е напълно обсебен от ЦСКА, спомня си тогавашният шеф на школата на клуба Христо Маринчев. "Бе крехък, но в същото време безкрайно амбициозен. Без да го показва на другите", обяснява той. "Никога не е отсъствал от училище, или пък е имал проблеми по някой предмет. Когато дойде в София, му предложих да вземе два класа от гимназията в една година. Така щеше да му остане време само за футбол, преди да влезе в казармата. Взе 11-и и 12-и клас накуп, без много да се напъва. Така след това цяла година тренира, което много му помогна в развитието", допълва Маринчев.
По това време в ЦСКА са още двама футболисти, които сега са във Висшата лига - Стилиян Петров и Мартин Петров. "Те бяха в основата на един фантастичен юношески отбор", обяснява Маринчев. "Те бяха най-добрите при младежите и бе удоволствие да ги гледаш. Биеха всички наред. Веднъж водеха с 2:0 на "Левски" и Бербатов играеше брилятно. Защитниците просто нямаше как да го спрат. Просто полудяха. При един фаул Димитър падна на земята и един от тях отиде и го ритна Счупи му ръката над лакъта в яда си. Веднага го откарахме в болница, но за късмет нямаше усложнения и бързо се оправи за техен ужас", обяснява Маринчев.
Интелигентен и точен, Бербатов говори в параграфи. Във времето, което "4-4-2" прекарва с него, отговорите му са ясни и отчетливи. Защото са с по едно изречение. Но въпреки това показват ключа към неговата персоналност. Някога той е имал мечта, обвързал се е с нея и е бил опарен. Защо да го прави отново? Защо да се отнася към футбола като нещо различно освен като професия и кариера? И дали някой от друга професия ще мине по неговия път - "Пирин", ЦСКА, "Байер", "Тотнъм" и "Манчестър Юнайтед"? "За мен винаги е било трудно, защото съм имал лоши моменти", обяснява той. "Има трудни мачове, и когато изпуснеш няколко положения, феновете те атакуват. Твоите собствени фенове. Тогава започваш да се мъчиш и да мислиш за напускане. След това напускаш и страната. И когато преодолееш тези неща, ставаш мъж", допълва нападателят.
Следователно съвсем логично идва моментът, котато за теб пита "Манчестър Юнайтед", и веднага скачаш и го грабваш. "Тотнъм" ми даде път в английския футбол и ми даде шанс да покажа качествата си. Заради това няма да чуете от мен лоша дума за някого от "Тотнъм". Наистина съм им бладодарен за всичко, което направиха за мен. Но накрая наистина трябваше да напусна. Исках да се развивам и да бъда част от най-големия клуб на света. Когато ми казаха, че сър Алекс ме иска, веднага казах "да". Когато идваш в Англия и говориш за футбол, първото име е “Манчестър Юнайтед”, допълва той. Въпреки скандалната раздяла с "Тотнъм" и бавния старт в "Юнайтед", специалисти и фенове веднага го сравниха с легенда - Ерик Кантона.
Според Бербатов това просто не е нужно. "Не е хубаво да те сравняват с легенда. Аз имам собствен стил. Играя по собствен начин. Искам да ме запомнят така, а не да ме сравняват с някого. Всъщност дори няма място за сравнение. Имам прекалено дълъг път пред себе си, за да го стигна", допълва той. Въпреки това има някакви общи черти, особено във физиката и техниката.Голямата разлика е, че Кантона играеше зад тарана, а в дадени моменти Бербатов е самият таран.
Дали това е някакъв знак, че футболът се променя?
"Всичко във футбола се променя. Централният нападател трябва да може да се връща в халфовата линия. Защото те също участват в защитата и трябва да могат да дадат пас и шанс на останалите да вкарат. Това е футболът на "Манчестър Юнайтед". С размяна на позициите. Всеки може да вкарва, не е задължително да е нападателят", обяснява Бербатов. "Обичам да играя отпред. Но обичам да се връщам, да поемам топката. В дадени моменти ми е хубаво да асистирам, а не да вкарвам Това ме кара да се радвам на играта си, да знам, че съм обърнал мача с техника или визия", допълва българинът.
Трудно ли е обаче да се адаптираш към играта на "Манчестър Юнайтед"?
"Всичко идва от разбирателството на терена. Всичко е до мислене какво да направиш, да гледаш съперника и да играеш с него. Наистина понякога трябва да говорите преди мача или по време на самия мач, но в крайна сметка всичко е елементарно. Когато някой изостане, ти отиваш отпред. И непрекъснато сменяш местата. Смяна, смяна. Ние можем да го правим по-добре и работим за това. Колкото повече сме заедно на терена и на тренировките, толкова повече ще се разбираме", допълва той.
За да остане в сърцата на феновете на "Юнайтед", Бербатов трябва да направи нещо, което Кантона никога не е постигал Да бъде най-добър в Шампионската лига. Той вече го е правил. С "Байер" стигна до финал през 2002 година, като на 1/2-финалите отстрани "Юнайтед". Но вече знае, че не трябва да споменава за тези мачове на Фъргюсън. Най-много да отнесе някоя обувка в главата.
"Мястото на "Юнайтед" е в тази лига. Те са шампиони и имат велика история. Когато излезеш на терена и чуеш химна на Шампионската лига, е много хубаво. Миналата година "Юнайтед" я спечели заедно с първенството. Но аз не бях тук. Сега съм тук и го искам отново", категоричен е българинът. "Ще бъде трудно, защото ще срещнем най-добрите отбори на света. Но ще опитаме. Всички имат респект от "Юнайтед", така че няма да е невъзможно. И ако запазим титлата, ще сме първият отбор, който го прави в историята на Шампионската лига", казва Бербатов.
Шансът да влезе в историята наистина звучи добре за Бербатов. Особено за личното му развитие. "Да си част от този отбор, като си започнал от малка страна като мен, е фантастично. За две години в "Тотнъм" постигнах много, но сега съм тук - в най-големия отбор на света и искам още", категоричен е той. Но очите му стават стоманени. Тогава разбирам. Една част от него все още мечтае всичко това да се случи с екипа на ЦСКА. Неговата първа и може би единствена любов във футбола.