Изкуството като иконопис, или обратното - това успешно се е опитала да покаже с новата си изложба столичната галерия "Астри". Художничката Юлия Станкова е взела, образно казано, "ноу-хау" от старите български майстори на икони - доказателство за верността (и вечността) на максимата "Нищо ново под слънцето".

Авторката обаче не се е задоволила да използва утвърдените иконописни шаблони, а си е позволила съвсем свободно да ги трансформира, развива и дори от време на време да "излиза" от тях както стилистично, така и сюжетно. В резултат на това малките й композиции с предимно религиозни сюжети и персонажи се превръщат в странна смесица от култ и модернизъм. Те са в състояние да предизвикат както религиозен възторг и богоугодни помисли у някой миряни, така и естетическо удоволствие у чистия атеист, който няма друга вяра освен красотата.

Юлия Станкова очевидно опитва да постигне това, което малцина майстори са постигали - да успее да превърне до болка екплоатираните от художническата гилдия сцени от Библията в оригинални художествени произведения със светско звучене. И успява.



С "Амалгамата на огледалото" Юлия Станкова се докосва до духа със средствата на светската живопис.

РЕПРОДУКЦИЯ: СЕГА