Редица учени активно се занимават с изследвания за установяване на факторите, способстващи за дълголетието. Основен обект са клетките и 46-те хромозоми, съставящи човешкия геном. В продължение на много години той се смяташе за определящ фактор във всички аспекти: предразположеност към заболявания, характер, предпочитания и дори дълголетие.

През последните няколко години все повече данни показват, че наследствеността може да има далеч по-малка роля за дълголетието, отколкото се смяташе преди.

Така например изследване от 2006 г. на американски учени, цитирано от вестник "Ню Йорк Таймс" сочи, че съвсем не са редки случаите при близнаци, които винаги са живели заедно, при които единият се радва на прекрасно здраве до късна старост, докато другият има животозастрашаващи здравословни проблеми.

Преди време се смяташе още, че благодарение на своята генетика някои хора могат цял живот да ядат каквото си искат, да пият, да пушат и въпреки това да живеят толкова дълго, колкото и останалите. Но днес е прието да се мисли, че дълголетието се определя от средата, храненето, физическата активност и медицинското обслужване.

И все пак някаква вродена предразположеност към дълголетието съществува - членовете на някои отделни семейства се отличават с впечатляващо дълголетие, но все повече наблюдения показват, че те са доста малко.

Джеймс Вопел от института "Макс Планк" в Германия подчертава, че "дълголетието определя телосложението на човека, но не и продължителността на неговия живот".

Кааре Кристенсен и нейните колеги, които са изучили генома на 20 000 близнаци за периода от 1966 до 2006 г., живеещи във Финландия, Норвегия и Швеция, също обобщават, че очевидно геномът не е определящ фактор за дълголетието.

Друго изследване с участието на 4500 близнаци от скандинавските страни, посветено на предразположеността към ракови заболявания, показва, че само ракът на гърдата, простатата и колоректалният рак могат да се определят като наследствени.

Все още факторите, определящи дълголетието, остават неизвестни. В Древен Китай например са смятали, че добродетелните хора ще дарят с по-дълъг живот своите деца и че мъдреците живеят по-дълго. Но подобно схващане не може да удовлетвори нито един съвременен специалист, запознат с епидемиологичните данни за взаимната връзка между стреса и рака.

Явно отговорите на най-интересните въпроси все още предстои да бъдат открити.



-----------

Страницата е подготвена със съдействието на http://www.zdrave.bg