В едно царство, в едно господарство, което впоследствие станало република, но пак продължило да гледа с добро око към монархията (лошото му го били извадили добри хора!), живеел пенсионер. Или по-точно - откакто задухал вятърът на промяната, този пенсионер бил оставен на доиздухване.

В интерес на истината обаче вятърът на промяната довял и редица придобивки, каквито например били разните видове телефонни услуги. Особено популярна станала комуникационната врътка секс по телефона. Въртиш значи съответния номер и от другата страна ти се обажда щура сладострастница и така вокално ти чичолини, и такива яко ти ги камасутри, че те задоволява всячески и пълноценно, докато ти омекнат коленцата.
Разбира се, баш тая услуга хич и не интересувала нашия пенсионер, който по понятни причини едва се държал на краката си. Но той направо рипнал от радост и взел да прави мексиканска вълна, когато научил, че най-сетне е въведено нещо и като за него, а именно новата услуга хранене по телефона.
Една вечер пенсионерът врътнал съответния номер - от другия край на жицата му се обадил приятен женски глас и с предразполагащ тембър попитал какво иска господинът за вечеря. Пенсионерът преглътнал от вълнение и като се престрашил, си поръчал кебапчета - тройка. "Руска или шведска?" - пошегувала се жената-хранилница. Нашият смотолевил нещо от сорта "три в едно блюдо", а като се окопитил, настоял каймата да е от месо: 60% свинско и 40% говеждо, ама без тлъстини, че съвсем щели да му развалят кръвната картина. Последвал нежен смях, след което го уверили, че каймата им е направо екстра и ще докара кръвната му картина да заприлича на пейзаж от Сезан. Е, сетил се тогава нашият - и гарнитура, разбира се: хрупкави пържени картофи!
Речено - сторено. "Масата е сложена!" - обявил театрално гласът, след което жената така се развихрила, така професионално отхапвала и примлясвала от кеф, че пенсионерът изпитал всичко най-подробно и се почувствал чак на седмото небе от щастие. Да, той усетил и вкуса на сочните кебапчета, и вкуса на хрупкавите пържени картофи. Накрая забърсал със салфетка устните си и най-сърдечно благодарил за питателната гощавка.
Пенсионерът затворил телефона и отишъл да си измие зъбките, понеже добре знаел, че утре пак ще му потрябват. Миел си ги той и пеел. А на неговата възраст това не било трудно, тъй като ги държал в ръка...
Легнал си сит и щастлив, па се размислил. Драго му било, че в това царство и господарство, което впоследствие станало република и т.н., се полагат грижи и за такива като него. Та нима не било супер, че той, пенсионерът, можел да си хапне тройка с гарнитура на стойност колкото обикновен телефонен разговор? Звучало като в приказките, нали?
Ами че той, ако поискал, можел да си поръча и шницел по виенски на тази стойност! Или пък дори Шатобриан за двама и сам да си го изпапка... Господи, че той можел дори да закуси по телефона и да си докара кръвната картина като "Закуска на тревата" от Мане! Пък можел и да обядва даже...
И пенсионерът сладко заспал, защото вече за нищо не го било грижа - нещо, което пенсионерите в други царства и господарства едва ли можели да се позволят по време на задаваща се рецесия.