Финансовото торнадо, което громи банковия сектор по света, а у нас замрази пазара на жилища, вече се насочи и към пазара на земя. Само за месеци кризата тотално прeобърна прогнозите и вместо нов 20% ръст в цените на земята, пазарните анализатори вече очакват спад, особено за районите, където и сега нивите са скъпи. В идните месеци най-често сделки ще се сключват на цени 280 - 300 лв. за декар, а 2008-а остава последната година с бум в търговията със земя, категорични са експерти и пазарни анализатори.

Тогава средната цена на земята скочи с цели 32.8% до 312 лв. за декар, а са изтъргувани 1.2 млн. дка за близо 2 млрд. лв., показва годишното изследване на Системата за агропазарна информация(САПИ). Най-скъпи си остават плодородните ниви в Добричко и Благоевградско, където уедрени масиви са продавани до 800 лв. на декар. Най-малко е плащано за ниви в Пернишко - средно 140 лв. за декар, следван от Видинско и Монтанско - до 200 лв.

За втора поредна година търговията е най-динамична в Дунавската равнина. Експертите на САПИ са категорични, че изместването на Добрич по активност на търговията е пряко следствие от честите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Доскоро той задължаваше собствениците при продажба първо да предлагат земята си на дългогодишния си арендатор и едва ако той откаже сделката, нивите да се предлагат на трето лице. Тази норма, освен че оряза правата на собствениците, завърза и ръцете на сравнително новите играчи - фондове, търгуващи със земя. Достъпът им до най-плодородните ниви на Добруджа секна, защото там земята по принцип се наема за десетилетия напред. Именно затова фондовете се насочиха към Дунавската равнина. Там те купуват земя, която по-късно отдават за отглеждането предимно на зърнени култури. Средната цена за сделка е 301 лв. за декар.



Все повече ниви в района се изкупуват за зелена енергия.



Наред с вече строящите се заводи за биодизел, инвеститори вече оглеждат места и за ветрогенераторен и соларен парк. Перките, задвижвани от вятъра, се очаква да изникнат в землищата на общините Гулянци и Брест, а фотоволтаичният парк ще е на брега на Дунав. Зад проекта стои сливенската фирма "Деи Енерджи", която е изкупила общо 1800 дка земя. Експертите на САПИ отчитат, че за година сделките със земя в Гулянци са скочили 2 пъти, а цените са 280-370 лв.

Дори и на второ място по продажби, Добрич си остава първенец по най-високи цени на масиви за земеделие. За година земята там е поскъпнала с нови 34% до 800 лв. на декар. Eксперти обаче очакват в следващите месеци цените дори и на тези масиви да се свият с 10%. Житницата на България за поредна година е и районът с най-уедрени стопанства - средната им големина достига 107 дка. Анализаторите обаче са категорични, че разпокъсаността на земята си остава основна пречка за ефективно земеделие и ще дърпа цените надолу. За сравнение - средното стопанство в Словакия е над 10 пъти по-голямо от това в Добрич и се простира на 1430 дка, в Дания - 538 дка, в Чехия 467 дка, а в Унгария - 260 дка.

Перки за ветрогенераторни паркове вече се издигат и край морския бряг, а в Каварна продължава да се купува земя за нови мощности. Терените там вървят от 700 лв. и стига до 1200 лв. за декар. Най-грандиозният проект е на компанията AES Geo Energy, като годишното производство на ток се очаква да достига 450 GWh.



Нов връх за поредна година бележи и търговията с ниви по морето



Сключени са над 2000 сделки за общо 21 500 дка, а площта е с 10 % повече от 2007 г. В Бургас, Царево и Поморие квадратът е продаван за 160 лв., а в Ахелой има сделка и за 313 лв., което е 313 000 лв. за декар. В идващите месеци брокерите са категорични, че въпреки кризата фермерите няма да смъкнат цените си, но и едва ли ще решат да искат и по-високи суми за апетитните масиви. Сравнително големи суми са хвърляни и за покупката на декар лозя. Най-евтино такъв масив е предлаган в Любимец по 700 лв. за декар, а в Петрич цената скача до 2000 лв.

И докато край морето фермерите печелят стотици хиляди левове само чрез продажбата на 1 дка, то в Северозападна България нивите си остават евтини и често хората ги продават, подпрени от бедност и недоимък. Такава е картината във видинската община Кула. За година там са продадени 13 236 дка, а цената е под 200 лв. В Силистренско също са регистрирани такива сделки при цени 140 лв., такава бе средната цена у нас в далечната 1998 г.

Най-широка ценовата ножица на пазара на земя се наблюдава в Софийско. Едни от най-ниските цени от 140 лв. за декар са регистрирани в землищата на Перник, а най-скъпо ниви, които ще станат на строителни площадки, са продавани в Панчарево и Симеоново. Декарът там е изтъргуван съответно по 200 000 лв. и 300 000 лв. Любопитно е и как цената на земята за строителство след това се отразява в стойността на готовите жилища. Анализ на международната компания "Фортън интернешънъл" твърди, че цената на земята у нас обикновено формира до 30% от стойността на готовото строителство. Същевременно исканите обезщетения от собственици на ниви за някои инфраструктурни проекти са достигнали до 45% от общата стойност на инвестициите за привлекателни локации в столицата и до 35% в другите градове на страната.



ПОД НАЕМ

За поредна година цените за аренда и наема на ниви не се отлепят от дъното. През изтеклата година са сключени 154 510 договора, с които са наети 3 279 545 дка земя. Отново най-много земя е взета в Дунавската равнина, където 2 129 арендатори обработват нивите на цели 66 900 собственици. Най-често наемът се разплаща в натурата. "Цената" за декар е около 20% от получения среден добив. Така се оказва, че селяни получават от арендаторите си от 10 до 30 кг. жито годишно за отдаден декар, а произвеждат от него общо над 300 кг. На места има и разплащания - "40 кг. картофи за нает декар" или по "2 бали люцерна за декар" и т.н. Изумително е, че в силистренско годишният наем за декар е едва 1 лв., а в Ловеч има и цени - 1.50 лв. В София-град наемът стига 83 лв. за декар, а в Добрич например е 15-25 лв. Брокерите са категорични, че рентата ще си остане същата, но оправданието за криза може да се използва умело от арендаторите и те да започнат да плащат и по-малка рента.



КЪДЕ СМЕ НИЕ

И преди, и по време на кризата България си остава с най-евтината земя в Европейския съюз. Нивите у нас се оказват средно седем пъти по-евтини от Гърция, където декарът върви средно 1 050 евро. Най-скъпи са масивите в Холандия, където средната цена е 3500 евро за декар. Понижаващите се цени на стоките и икономическото забавяне заради кризата ще доведат до намаляване на цените на земята из целия свят, отчете само преди дни консултантската компания Knight Frank. Най-чувствителен срив се наблюдава в Украйна - с цели 75%. Кризата започна да подкосява и цените във Великобритания и САЩ - с по 5 %.

"Много инвеститори купуваха земеделска земя, защото мислеха, че селското стопанство е следващият голям удар. Когато обаче ни сполетя кредитната криза, те останаха без пари и се изтеглиха от пазара", обяснява Андрю Шърли, директор на отдела за земеделска земя в консултантската компания Knight Frank. Продължават да растат обаче цените на земята в Канада и Австралия. В Нова Зеландия се очаква цените да паднат заради поевтиняването на млечните продукти.