:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,082,587
Активни 78
Страници 5,067
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Мога да бъда приятел

Велизар Николов
БИРАРИЯ

Комарче плува в халба бира,

Луни угаснали на плажа.

Но лятото все не умира,

лениво стяга си багажа.

Цигара пръстите ми пари.

Наоколо, чак до небето -

любими мъртъвци, другари.

Претъпкано е, общо взето.



ЦЯЛО



Какво ми е никакво, средно

и някак си разчленено.

Все пак нормално е, не е

и прекалено,

щом цялото не проронва сълзица

за нежните си детайли;

подробностите са в броеница,

човек знае ли



кое зърно да отблъсне?

Старее, от глупост увлечен,

Нормален.

Добре е още невръстен

човек да се разчовечи.



* * *



В такава нощ и котето е звяр,

змия е кабелът изпод бюфета:

шушукат дрехите - красив товар

захвърлило е тялото й. Светят

две бели лампи в бялото легло,

димят материи огнеопасни.

Какво усилие, какво тегло.

Тя свети ми от страх да не угасна.





* * *



Каза ми го една (не е лъгала):

чака ме старост в антрето,

тежък сън на миндер в ъгъла

до износени чехли, портрети

на Незнамкойси, до двете нули,

дето задникът ми да седне...



За жени с изразени скули

мисля, за онези последни

в залеза си, като империи,

като... знам ли ги вече какво са?

Млад да е човек, да ги намери,

моментално да ги прахоса.



* * *

Занаятите отдавна са заети, до един.

С нищо не мога да се заема, но още

мога да бъда приятел - това ми остава -

приятелството с един мил човек от цирка,

въздушен акробат, много мил човек, ангел.

Аз му завиждам за занаята, но нали с него

правим горчиви облаци, с него пушим,

горим цигари зад цирка... Там тихо,

тихо го мразя за занаята, въздишам -

на мен затова ми е въздухът, да въздишам.

Свърши ли - свършвам, мисля си,

въздушният акробат да му мисли.

Велизар Николов - визитка

Велизар Николов е роден на 8 май 1949 г. в Ловеч. Завършва гимназия в София. Следва българска филология в Софийския университет. Работи във в. "Тишина", в София-прес и в Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши. Издал е книгите: "Непрежалимо" (1995), "Колона" (1997), "Свирки от кайсия" (1976), "Разсеян ден" (1979), "Братя квадрати" (1994) - последните три за деца.
10
1423
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
01 Май 2009 06:46
Хубави стихове, поздравления за автора!
01 Май 2009 07:03
Еееее, откога чаках нормална поезия!
А снимката е великолепно съчетана с първия стих:
Комарче плува в халба бира,


А извън шегата - личи си тихо, скромно и майсторско перо. Хайде още нещо!
01 Май 2009 08:45
01 Май 2009 13:03
За всички, но най-вече за ЦЯЛО
02 Май 2009 20:27
изненадващо ми харесаха

06 Май 2009 00:45
>>><<<
Я колко скромно присъствие! Такива приятности не се появяват толкова често и е удоволствие да се четат ТУК. Някои се срамуват изглежда да кажат на хубавото хубаво.
А то си е хубавооо
06 Май 2009 02:42
Пича е силно и ясно изразен елемент от съвкупността... дори и от хранителната верига... химикалката/молива/клавишите/длетото/.../ перото му пасват на пръстите... хубу...
06 Май 2009 12:25
Я... бях започнала да се притеснявам, че Слънчо няма да забележи хубавото!
Не е от срам мълчанието, изчаквах да стане осмий май, за да поднеса наред с похвалата и поздравленията си за кръглата годишнина на автора. Да не вземат изненадващо да сменят броя, затова още днес. Честит юбилей, господин Николов! Стиховете ви са прекрасни!



Гущерина


Лежа под слънцето горещо.
Въздишам пак: горещина.
Поправя гущерът отсреща:
- По-правилно:
гущерина!
Успял е вече да слънчаса...
- Нарича се горещина! -
повтарям с кисела гримаса
А той:
- Все пак, гущерина!
Мълча.
Чернея като сажда.
Обръщам се на другата страна.
В горещина да ти досаждат -
това е то
гущерина!
06 Май 2009 12:34
И още един негов стих... хубав е, пролет е

Срещи


Скоро чакайте южняка
да пристигне с дъх горещ:
днес се срещнах с кукуряка -
жълт пламтеше, сякаш свещ!

Срещнах паякова мрежа,
скъсана, но да рече,
паякът в тревата свежа
нова ще си изтъче.

На пътеката извита
срещнах старата скала -
от снега стопен измита,
колко бяла тя била!

Срещнах се и с две праханки
на дървото - обици.
На зелените полянки
срещнах смях, ята врабци.

Колко ненадейни срещи!
Възхитен съм, възхитен,
че по тях се предусеща
пролетният ден!
06 Май 2009 23:26
Джонсън, това последното се родее с пеньопеневата поезия. Палец и от мен!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД