:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,728,914
Активни 768
Страници 13,817
За един ден 1,302,066
Весел Цанков

Не пътувай!

Едуард Хопър, 1942
Всички бързащи хора си приличат, но всеки бърза по своему.

Този специално бързаше като типичен пътник - стиснал пътна чанта, устремен към строго определен перон, едното око към разписанието, другото се върти околовръст за евентуални набези на джебчии.

Добре, обаче го слетя униформен, тип "аз съм шефът тук, но да не се разчува".

- Господине, каните се да пътувате навярно? - прегради му пътя той.

- Ами да, щом тичам по перона с чанта в ръка, надали се връщам - подвикна пътникът и се опита да го заобиколи с движението "ръгбист прережда баба на опашка за наливна бира".

Униформеният обаче явно бе опитен, спря го като вълнолом яйце:

- Момент! Мой дълг е да ви кажа, че не бива да пътувате!

- Защо?! - сепна се онзи.

- Път е това, всичко става! - обви се в загадъчност жепеецът.

- Хайде стига, ще изпусна влака...

- Момент! Вие коя зодия сте?

- Близнаци - докладва пътникът, като си потупа несъзнателно джоба на сакото.

- Много трагична зодия! - заклати фуражка другият. - Според хороскопа ви днес в никакъв случай не бива да пътувате!

- Я ме оставете на мира!

- Ето, вижте! - служителят разгърна вестник.

Пътникът забоде любопитен нос в съответната страница. После извика:

- Ама то е дописано с химикалка в полето!

- В наши дни вестниците не казват цялата истина! И тогава се намесваме ние, железничарите.

- Откъде накъде се бъркате в хороскопите на хората?

- Нямам право да ви оставя в такава опасност! Вие за къде пътувате?

- Отивам в Бургас. И какво?

- Не?! - ужаси се гаровият. - Не отивайте там, моля ви!

- Защо?!

- Очаква се застудяване! Морето ще замръзне! - извика униформеният, вдигнал ръце като предаващ се Делфийски оракул.

- Голяма работа - не оцени усилията му пътникът, понечи да продължи през чакалнята.

- Момент! Представете си - ще идете на плаж, ще скочите от кея и ще се потрошите върху леда!

- Как ще отида на плаж по туй време?!

- И на вълнолома да отидете, все тая - ще се хлъзне някой кораб по леда и ще ви приплеска! Непрекъснато стават такива работи! Не четете ли новините откъм Сомалия?

- Я стига глупости!

Пътникът решително тръгна по пътя си. Другият се просна на колене, обви с ръце краката му, зави:

- Не заминавай! На кого ни оставяш?! Не заминавай!...

Бързащият се движеше като през плаващи пясъци, опитваше се да се изхлузи от натрапника като змия от стара кожа.

В този момент гаровата радиоуредба съобщи с глас на робот от зората на кинофантастиката:

- Току-що от пети коловоз замина експресът за Бургас.

Пътникът се вкамени, после пак оживя:

- Изтървах влака! Заради тебе, идиот!!!

Железничарят бе станал и изчеткваше коленете си със служебна четка:

- Моля-моля, аз просто си върша работата - заяви той с достойнство.

- Това ли ти е работата, да пречиш на пътниците?

- Ами като не стигат влаковете за всички...

- Нямате влакове?! Защо тогава продавате билети?

- Как защо?! Господине, как при тези цени на билетите да не ги продаваш?! Приятен ден - разясни положението служителят и си тръгна.

- Аз пък щях да пътувам гратис! На! Пукни се! - разясни своята гледна точка пътникът и също тръгна нанякъде...
3
1022
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
08 Май 2009 10:19
Веселе, от цялото ти писание само перефразирането на великият Толстой хваща дикиш, другото е: не е за казване!!!
08 Май 2009 12:37

И какво беше това ...?
08 Май 2009 14:47

Как защо?! Господине, как при тези цени на билетите да не ги продаваш?! Приятен ден - разясни положението служителят и си тръгна.

- Аз пък щях да пътувам гратис! На! Пукни се! - разясни своята гледна точка пътникът и също тръгна нанякъде...


Не знам дали авторът го е мислил така, но аз възприема последните два пасажа като илюстрация на цялата ни държава - иска от нас да плащаме за всичко, но ако може да не получаваме това, за което плащаме. И понеже така и така не го получаваме, ние пък отказваме да плащаме. И така, бавно и полека държавата олеква с няколко века..... докато се върне в битността си на територия, населена от българското племе....
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД