|
Как ще се именува групата у нас, засега не е известно. По последна информация май ще е "звено за контакти" и май ще заработи след месец-месец и нещо. Доста неизвестни витаят върху цялото начинание да претворим ОЛАФ на родна почва. Ясно е само, че при приемането ни в Европейския съюз ще трябва да си имаме структура, подобна на евробюрото. А шефовете на прокуратурата и на МВР се изказаха "за" идеята и обещаха пред гостувалия наскоро у нас шеф на бюрото Франц Брюнер да дадат максималното от себе си за нейното осъществяване.
Какво всъщност е ОЛАФ?
Европейското бюро за борба с измамите е създадено през 1999 г. и започва да функционира на 1 юни същата година. Тогава влизат в сила правилници на Европейския парламент и на Съвета на министрите, отнасящи се до разследванията, извършвани от ОЛАФ. Бюрото е създадено с решение на Европейската комисия и е част от нея. Дейността му се наблюдава от комисаря, отговарящ за бюджета, Микаеле Шрайер. Но иначе ОЛАФ има статут на независима следствена служба в рамките на Еврокомисията и се ръководи от генерален директор с петгодишен мандат, назначен от комисията след одобрението на Комитета за наблюдение и след съгласуване с Европейския парламент и Съвета на министрите. Директорът има право на максимум два мандата на поста. В момента ОЛАФ се оглавява от немеца Франц-Херман Брюнер, работил като съдия, прокурор и началник-отдел в правосъдното министерство.
За да се гарантира независимостта на ОЛАФ в неговите разследвания, на генералния директор са вменени задължения да не приема и да не иска инструкции от никое правителство от еврообщността, нито от институция на ЕС. Като ветото важи и за инструкции от Европейската комисия, в чиято структура е ОЛАФ. Предвиден е обаче редовен контрол над дейността на бюрото - той се върши от пет външни лица от Комитета за наблюдение. И комитетът дава оценка за дейността на ОЛАФ по молба на неговия директор или по собствена инициатива. Но без да се меси в текущите разследвания.
Тези забрани не са случайни - ОЛАФ е приемник на целевата група "Координация на борбата с измамата" - УКЛАФ, създадена през 1988 г.
Основен повод за реформата на службата бяха разкритията на ревизора Пол ван Буитинен за злоупотреби в самата Европейска комисия, които доведоха до оставката на "Комисията Сантер". Скандалът извади наяве недъзи на УКЛАФ и службата бе реформирана, обновена и засилена.
С какво се занимава евробюрото?
Основната му функция е да защитава финансовите интереси на Европейската общност. Става дума за парите от бюджета на общността, с които се финансират общи европроекти.
В тази връзка се проследяват измами в митниците, отклоняване на помощи, укриване на данъци, както и всякакви прояви на корупция и друга незаконна дейност. На ОЛАФ е възложено и да координира редовното сътрудничество между компетентните национални власти в тази посока. Понеже на практика измамите и другите незаконности се разкриват в тясно сътрудничество между ОЛАФ и националните разследващи служби.
ОЛАФ има правомощия да извършва разследвания и в самите евроинституции, органи и общностни организации. И има право на достъп до информация за счетоводството на тези институции, както и до техните офиси, ако трябва да си набави съответните документи.
Преди година "Сега" вече даде няколко примера за какъв тип разследвания на измами с европари става дума. Ще напомним само разкритието за служителя на Европейската комисия Ониди. По силата на служебното си положение Ониди редовно възлагал на едно лице извършването на несъществуващи преводи, хонорувани по високите тарифи на Европейската комисия. Проверката установява, че въпросният "преводач" е съпругата на самия Ониди. В резултат на което служителят бил пенсиониран. Друг пример за злоупотреби е харченето на пари за командировки и прочее екстри в рамките на проект, финансиран от ЕС. Така за организирането на семинар се избира скъп хотел, купуват се самолетни билети за най-високата класа и т. н. Но ако е налице само прахосничество, с него трябва да се занимае Европейската сметна палата. А ако нейната проверка установи, че в случая са раздавани и комисиони, тя може да сезира ОЛАФ. Обект на интерес са и отпусканите средства по програмите САПАРД за селско стопанство.
В Полша преди година бе създадена спецгрупа, чиято структура наподобява ОЛАФ. Като бе осигурено и нейното финансиране.
И тук се връщаме към дилемата
какво ще се случи у нас?
Въпросът трябваше да се разреши при визитата на директора Франц Брюнер в България в средата на януари. Брюнер дойде по покана на вътрешния министър Петканов, но първата му среща бе с ръководството на прокуратурата. След близо 2 часа дискусия между госта и Никола Филчев, заместника му Христо Манчев и шефове на отдели бе обявено, че и ние ще градим структура, подобна на ОЛАФ. Като в тази дейност ще се включат всички родни ведомства, призвани да борят престъпността. А директорът Брюнер поясни, че задачата му е да помогне на кандидатките за ЕС да изградят система за защита на еврофинансите. За да могат активно да ги бранят след присъединяването. Брюнер обаче уточни, че цялата опознавателна и подготвителна дейност се провежда по желание на самите кандидатки, включително и на България. А той дошъл да се запознае със структурата на родните правораздавателни органи, на полицията и др. И да помогне - с каквото може.
След хиляди подобни уговорки на финала бе очертана и нашата идея за побългаряване на ОЛАФ. Която да е съобразена с конституцията и действащите в страната закони. Понеже в България разследването е поверено на следователи, ако става дума за тежки случаи. И на дознатели от МВР при по-леки престъпления. А останалите органи могат само да им съдействат в тази дейност.
Затова след срещата в прокуратурата идеята за ОЛАФ у нас бе обяснена така:
ще създаваме вид специални групи
с участието на хора от НСБОП, икономическа полиция, Бюрото за финансово разузнаване, данъчните, митниците, Сметната палата и Държавния ветеринарно-санитарен контрол. В екипите ще участват също прокурор и следовател. Хората от полицията, данъчните и ДВСК ще работят по получените сигнали за измами с европари у нас. Следователят ще им помага, прокурорът ще преценява какво да става с преписката - сиреч дали от проверката ще се пръкне следствено дело, което на някакъв етап да стигне и до съда. Прокурорите не пропуснаха да се похвалят и че досега сме имали много добро сътрудничество по всички международни инициативи, ловили сме наркотрафиканти и трафиканти на хора. А по тези случаи дори били четени хиляди присъди в страната. Конкретни примери не бяха дадени. От ведомството на Филчев не успяха да кажат и дали досега в България са постъпвали сигнали по линия на ОЛАФ за измами с европари. Според Брюнер имало около 20 подобни сигнала.
Концепцията как ще изглежда ОЛАФ у нас обаче претърпя корекции още на следващия ден, когато Брюнер навести МВР. Тогава министърът Георги Петканов уточни, че групата по евроизмамите всъщност ще е звено. Звеното ще се състои от 7-8 души, ще е ситуирано в МВР и вероятно ще се ръководи от служител на НСБОП. Като междувременно трябвало да се подготвят и законови промени, които да защитят новите евробанкноти от фалшификации. Но още нямало сигнали по линия на ОЛАФ. Поне в НСБОП липсвали такива.
Ако разнобоят остане само на този етап, ще е добре. Но родният опит в създаването на всякакви квазиструктури за най-разнородни цели показва, че тези структури по принцип не работят. Защото дори и участниците в тях не знаят с какво точно трябва да се занимават, в какви точно граници са правомощията им и къде точно се координира съвместната работа.
Пример в това отношение е едно друго неотдавнашно съвместно начинание - между митниците и прокуратурата.
След посещение на Емил Димитров-Ревизоро при Филчев се разбра, че ведомствата им създават "съвет за взаимодействие срещу корупцията и контрабандата в митниците". Общо взето, пак спецгрупа, контролно звено или както щете го наречете. Пак с разнородно участие - прокурори, митничари и други. И с благородна цел - да приема всички сигнали за нарушения на митниците и да ги разпраща по районните прокуратури.
Месеци по-късно не е известно въпросният съвет да е дал плодове.
|