След гафовете на чешкото председателство за прекрасния ни Евросъюз настъпват още по-весели времена. Гаранцията е желязна. Ако сред главните фигури в досегашното ръководство бе водещият се "чешки" външен министър Карл Шварценберг (княз австрийски и гражданин швейцарски), сега се задава към кормилото на Брюксел неговият шведски колега Карл Билд. А тоя Билд също е номенклатурно коляно. Потомък на норвежкия крал Хаакон V - Дългоногия, съвременник на нашите Тертеровци.
Генетичната предопределеност на 60-годишния Карл да праска гафове като на конвейер е доказана. Неговият прапрадядо например е бил премиер на Швеция, а останалите му предци - важни правителствени персони.
Самият Карл също бе премиер (1991-1994). Именно той вкара страната си не само в ЕС, но и в забележителна икономическа криза. При това положение вече нямаше как номенклатурният ангел хранител да не го скрие някъде по-далечко от обсега на неблагодарните шведи. Така Билд се озова в земите на бивша Югославия, където изкара три надзирателски мандата (един по линия на ЕС и два от името на ООН).
Плодовете на тия мандати, разбира се, не закъсняха. Като начало Билд бе обявен за персона нон грата в Хърватска, а после изигра ключова роля за подписването на тъй нареченото Дейтънско споразумение. А то, както е известно, сложи край на поредната постюгославска война, трамбовайки идеално пътя към следващата.
По-нататък демократурната номенклатура назначи колегата Билд за бизнесмен и мислител от планетарен мащаб. През първите години на новия век той дремеше срещу заплащане из бордовете на разни фирми и мозъчни центрове в Санта Моника, Лондон, Брюксел, Ню Йорк, Балтимор... та чак до презряната Москва. Във връзка с последното Карл ловко сравни държавата на Путин с Третия райх на Хитлер, поради което бе удостоен и с титлата персона нон грата за Русия.
Всъщност няма да е пресилено, ако кажем, че аристократът Карл Билд е де факто "нон грата" и за шведския народ, който не е забравил премиерските му дела. И вероятно точно за това през 2006 г. демократурата пак го откомандирова обратно в Швеция, макар и само като външен министър.