Вече трета година Чехия упорито отстоява правото си да дострои и експлоатира атомната централа "Темелин" в Южна Бохемия, на около 50 км от австрийската и германската граница. В словесната война с двете съседки, които искат закриването на централата, правителството на Милош Земан не само не се огъна, но и спечели обещание членството на Чехия в Евросъюза да не се обвързва с въпроса за "Темелин".
Австрия и Германия настояват, че централата, започната през 80-те със съветски реактори и модернизирана по-късно с американски системи, представлява опасен хибрид и трябва да бъде закрита. Преди три години обаче чешкото правителство реши централата да бъде довършена. До този момент в нея вече бяха вложени почти 3 милиарда евро.
Австрия, която се отказа от използването на атомна енергия с референдум през 1978 г., протестира на всички равнища. А различни екоорганизации предупредиха, че в АЕЦ "Темелин" има сериозни дефекти. През 2000 г. австрийски активисти многократно блокираха 15-те пункта на границата между Чехия и Австрия.
Но правителството на Земан не се поколеба и продължи да твърди, че централата е безопасна. "Протестите срещу пускането на "Темелин" са част от конкурентната борба на енергийния пазар - заяви в едно интервю чешкият премиер. - В Европа се появява нов енергопроизводител и щеше да бъде учудващо, ако ги нямаше."
Малко известен е фактът, че Чехия има и друга атомна централата - "Дуковани". Тя обаче
никога не е била обект на възражения,
макар че нейните два реактора са подобни на тези в 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй".
Строежът на АЕЦ "Темелин" бе започнат през 1983 г. въз основа на споразумение между СССР и Чехословакия от 1981 г. В началото на 90-те Чехия обяви конкурс за преоборудване на двата 1000-мегаватови реактора тип ВВЕР и възложи работата на американската компания "Уестингхаус". По този повод руското министерство на атомната енергия сне от себе си "всякаква юридическа и морална отговорност" за атомната централа.
През последните 10 г. строителството на АЕЦ "Темелин" многократно бе забавяно, особено от трудното приемане на мерките за сигурност и контрол от "Уестингхаус". Съветските реактори бяха допълнени с американска техника и приспособени за зареждане с "чужди" горивни капсули.
От октомври 2000 г. реакторът на първи блок на "Темелин" започна пробна експлоатация и вече е включен в националната електрическа мрежа. Оттогава той периодично се изключва поради технически проблеми. Въпреки това в средата на този месец реакторът за първи път достигна 100 процента от мощността си. Тестовете трябва да приключат до края на годината. Дотогава с гориво ще бъде зареден и вторият реактор. Предвижда се АЕЦ "Темелин" да задоволи 20% от енергийните нужди на Чехия. Социологическо проучване показа, че
69% от чехите са за пускане на всички мощности на централата
Още през 2000 г. радикалните политици във Виена заплашиха да блокират приемането на Чехия в ЕС, докато не бъде спряна АЕЦ "Темелин". Чешката страна изразяваше възмущение от "ненужната европеизация" на спора. Протестите на Австрия срещу нашата централа са легитимни и разбираеми, но ние няма да се поддаваме на ултиматуми, бе позицията на Прага. Междувременно германското правителство също покани Чехия за преговори за затваряне на централата.
Докато траеха преговорите, изследване на Австрийския екологичен институт показа, че "Темелин" е една от отличничките по безопасност сред атомните централи в Европа. През ноември м. г. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) заключи, че централата отговаря на изискванията за сигурност. Това по-рано установи и комисия на ЕС.
Основната битка за Чехия бе спечелена,
когато с посредничеството на представителя на Европейската комисия по разширяването Гюнтер Ферхойген и Австрия, и Берлин се съгласиха да не обвързват преговорите за "Темелин" с приемането на Чехия в ЕС.
През декември 2000 г. австрийският премиер Волфганг Шусел и Милош Земан се споразумяха международни експерти да проведат пълни тестове за сигурността на централата. Но в Австрия настроенията си останаха радикални. Австрийската Партия на свободата, ръководена от небезизвестния националист Йорг Хайдер, поде инициатива за вето върху членството на Чехия в ЕС заради "Темелин". "Няма да се направи и една крачка към разширяването без моето одобрение", заяви Хайдер. В отговор Милош Земан го нарече "пронацистки популист, който от нищо не разбира, но говори за всичко".
В началото на тази година партията на Хайдер събра 950 000 подписа в полза на ветото под наслов "Не на "Темелин", да на живота". Партията на Шусел, по-големият коалиционен партньор на партията на Хайдер, обаче отказа да гласува въпроса за ветото в парламента.
Така или иначе Европейският съюз на практика не разполага с властта да принуди чехите да спрат АЕЦ "Темелин". Причината е, че в ЕС няма общи стандарти за безопасност, понеже не всички от 15-те страни-членки са съгласни с тяхното приемане. Навремето германският министър на околната среда Юрген Тритин изрази съжаление, че ЕС не е обвързал преговорите за приемането на Чехия с въпроса за атомната й централа, както е в случая с Литва и България.
|
|