Макар че страната ни преполовява трета година от членството в ЕС, администрацията, ангажирана с усвояване на европарите, продължава да се оправдава с грешки на растежа.

До 2013 г. България може да усвои 11 млрд. евро, като 6674 млн. евро са по седем оперативни програми, 3.2 млрд. евро са по програмите за развитие на селските райони и още 2 млрд. евро по плана за развитие на рибарство и аквакултури. Държавата участва с 15% национално съфинансиране. Едни от най-важните и най-сериозните бенефициенти по оперативните програми са общините. И вече се сблъскват с куп проблеми.

Кметовете предпочитат да говорят под сурдинка за корупцията в еврозвената на централно ниво, защото така ще трябва да признаят, че притиснати от обстоятелствата, са принудени да дават комисиони. На Брюксел обаче му направи впечатление, че по неясни причини например Министерството на околната среда първо обяви процедурите за кандидатстване за европари за пречиствателни станции за селища с до 10 000 жители, макар че срокът за изграждането им е до 2013 г. А доста по-късно стартира процедурата за общините с над 10 000 жители, въпреки че срокът за тях е до края на следващата година и рискът да не успеят да се справят е значителен. Факт е, че електоратът на ДПС и БСП е основно в малките общини, а част от големите се владеят от ГЕРБ и останалите партии от опозицията.

В открито писмо до премиера кметът на Добрич Детелина Николова (ГЕРБ) се оплаква, че за миналата и тази година общината е депозирала 8 инвестиционни проекта по различните национални и европейски програми за над 53 млн. лв., а е договорен само 1. От Министерството на регионалното развитие и благоустройството са им одобрили проект за подобряване на пътната инфраструктура за 5 млн. лв., но поради изчерпване на средствата по мярката не могат да го финансират. В същото време общини, които до момента имат одобрени три проекта по програма "Регионално развитие" - за пътна, образователна и културна инфраструктура за над 15 млн. лв., са финансирани допълнително и от държавния бюджет с още 1 млн. лв. "За пореден път се налага



партиен принцип за разпределяне на нашите пари,



който е неморален и противопоставя българските общини и техните граждани", казва кметицата на Добрич. Под тези думи сигурно са готови да се подпишат още кметове.

Едни от най-драстичните примери за абсурдни процедури е със закъснялата "Техническа помощ" за проекти на общините. Тези пари се дават за изготвянето на проекти, с които да кандидатстват за пречиствателни станции, канализационни колектори и т.н.

Друг абсурд е изискването в две програми, което поставя кметовете в ролята на задължителен грешник. Според програмата за селските райони общините могат да кандидатстват за пари за рехабилитация на улиците си. Тя е в ход и при получаване на сумите кметовете подписват декларация, че 5 г. няма да разкопават асфалтираната улица. Тъй като има опасност средствата да свършат, както се случи по някои от мерките по ОП "Регионално развитие", общините масово подават заявки. Те обаче кандидатстват и по програма "Околна среда" за ремонт на ВиК мрежата. Закъснението на екоминистерството и временният мораториум на Брюксел за плащане усложниха ситуацията. И сега кметовете се чудят кое е по-малкото зло, защото няма как да ремонтират водопровод, без да разкопаят вече асфалтираната улица. Другата възможност е да се откажат от парите за селските райони.

Проблемът показа две неща: първо, че еврочиновниците от различните звена не си говорят, и второ - че в държавата няма център за спешно реагиране, макар че имаме дори вицепремиер за еврофондовете, а оперативните програми се ръководят от министри, които всяка седмица се събират на заседание. А решението е просто - да се разреши кръстосано финансиране.

Своят принос в този дисбаланс има мудната работа на еврозвената. Процесът на оценка на проектните предложения е твърде дълъг. Въпреки опитите на кабинета да скъси сроковете ефектът засега е нулев.

Така например община Благоевград е подала в МРРБ проект за ремонт, реконструкция и модернизация на съществуващата социална инфраструктура на територията на общината на 11 септември м.г. Досега оценка няма. Същото е положението и с друг техен проект, подаден в Министерството на държавната администрация на 22 януари т.г. Той е за улесняване достъпа до качествени административни услуги. Нямат оценка за още един проект в МРРБ, внесен на 5 януари - за безопасна и устойчива градска среда в община Благоевград. Според общините това създава финансов риск за тях, защото предвидените ресурси в одобрения бюджет могат



да се окажат недостатъчни за изпълнението на дадена дейност



поради промяна на цените или друг фактор. Според шефката на дирекция "Европейска интеграция" в община Бургас Атанаска Николова изобщо кандидатстването по европрограмите от страна на общините се превръща във високорисково начинание. Това по естествен път ги отказва от ресурса.

Общините искат нещо много просто от администрацията - в годишните планове да им подава индикативен бюджет за размера на проектите с максимално и минимално допустими нива. От община Бургас се оплакаха на вицепремиера Меглена Плугчиева и за това, че след подписване на договора се променят указанията за изпълнения на проекта, което е недопустимо. Дълъг и досаден за обикновения данъкоплатец е списъкът с административните проблеми, с които се сблъскват общините. Оплакват се и че невинаги секциите за въпроси и отговори, свързани с дадена грантова схема, функционират адекватно, а те са единственият начин за получаване на допълнителни разяснения, свързани с насоките за кандидатстване.

Естествено, общините също се учат в този процес. Но те правят това по-бързо, защото са принудени да работят по бизнес правила. За разлика от чиновниците, за които държавата плаща луди пари за обучения и скъпо платени консултанти отвън. Колкото по-бързо управлението на евросредствата бъде поставено изцяло на бизнес правила, толкова по-добре.