:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,285,231
Активни 69
Страници 11,816
За един ден 1,302,066
Синдром

Остъкленият балкон се проектира в политиката

Грозноватото архитектурно украшение отразява някои ментални особености на българското общество
Ясен Бориславов
Ако някой ден се направи детайлно изследване на българската градска култура от последната четвърт на миналия век, в него обезателно трябва да се отдели специално внимание на остъкления балкон. Това урбанистично украшение, което най-често загрозява фасадите на сградите, плавно и властно се настани в бетонните жилищни комплекси през 70-те и 80-те години. Неговата поява в общи линии означава, че онзи, който е проектирал и строил сградата, не е познавал и не се съобразил с потребностите и вкусовете на онзи, който ще живее в нея.

Остъкленият балкон изглежда като невинно и добродушно отклонение от архитектурната норма, създадена от проектанта и одобрена от строителната администрация в общината. Това отклонение обаче поради своите мащаби постепенно се превърна в някаква неписана норма. То е нещо като функционално доразвиване на архитектурния проект. В годините на зрелия соц за средната класа (а друга тогава нямаше) остъкленият балкон беше своего рода мярка за порядъчност, грижа за дома и семейството. Да не остъклиш поне един балкон, означаваше, че нещо не ти е като при нормалните хора.

Най-изразителната архитектурна особеност на остъкления балкон е, че той не гледа навън, а навътре.



Той е par excellence част от интериора и вътрешната уредба на дома



Той е демонстративно нехаен към фасадата на сградата, не се интересува как изглежда отстрани, дали е грозен или нелеп и дали не смущава естетиката на градската среда. Тази тенденция през последните години беше подсилена от модата на топлоизолациите, които изпъстриха фасадите на сградите с най-причудливи цветове. На места тяхната еклектика е така шокиращо нелепа, че дори може да мине за симпатична.

Изглежда остъкленият балкон не е просто орнаментация на лошия вкус и естетическото нехайство, а артефакт на една своеобразна субкултура, в която са проектирани съществени ментални особености на българското общество. Интересно е, че в България загрозяването на средата много рядко или почти никога не е било санкционирано. Никога красивото не е било приоритет, заради който да бъдат загърбени утилитарни интереси. Влечението към красива или поне естетически приемлива среда се смята за някаква превземка, индивидуален каприз. За българския строителен инвеститор като правило красивото е някаква игра на случайността, към която той няма специално отношение. За него е важна икономическата ефективност, както за обитателя на остъклен балкон приоритет е функционалността, а не естетиката.





Остъкленият балкон е творение на архитектурната самодейност



и това го прави по особен начин българско явление. Нека припомним, че самодейността и самобитността в недалечното минало бяха канонизирани като специфични достойнства на националната култура. Кольо Фичето е голям архитект и строител не заради своя вкус и усет за пространство, а защото е самоук, каквито са също Вазов, Елин Пелин, Майстора и т.н. Самоукостта е своеобразна форма на професионално извисяване. Българското общество винаги е хранело известно презрение и недоверие към систематично образования човек. В пресата от първите години след Освобождението малкото тогава дипломирани юристи често са били иронично титулувани като "фелдшери по правото", а днес в медиите нерядко се срещат печални новини за битови злополуки, предизвикани от самоуки електротехници и самобитни майстори на газови уредби.

Как синдромът на остъкления балкон е отразен в обществени сфери като политика, правосъдие, законодателство, администрация и т.н.? Неговите проекции не е трудно да се открият.

Политическите елити у нас най-често се стремят да трансформират обществения интерес в частен, което обяснява и тяхната склонност да колаборират ту с криминални структури, ту със служби за сигурност. Тъй като собствените им политически проекти най-често са повърхностни и само привидно ангажирани с реални обществени проблеми и очаквания, партийните групи, след като влязат в парламента, много лесно се разпадат. Появяват се някакви нови политически формации като НИЕ, РЗС, "Напред", разни земеделци, таралежи и т.н. Така парламентът към средата на всеки мандат обрасва с някакви нови политически субекти, които никой не е проектирал или избирал, и заприличва на жилищна сграда с произволно остъклени балкони.

Вероятно България е сред малкото модерни държави, в които е възможно приемането на законодателни текстове, които да обслужват конкретни фирмени апетити и дори отделни личности при явно незачитане на обществения интерес.



Това също е част от симптоматиката на остъкления балкон



Тя може да бъде открита и в замразяването на еврофондовете. Брюксел спря парите, след като се видя, че с тях се разпореждат хора, чиито нравствени нагласи са изцяло съзвучни с етиката и естетиката на остъкления балкон.

България има най-скъпото и най-неефективно правосъдие в Европа според огласено наскоро проучване на института "Отворено общество". Което не звучи никак странно. Анализите и полемиките около съдебната реформа през последните десет години трайно оформиха впечатлението, че българските магистрати са една затворена и самодостатъчна професионална каста, която обслужва предимно своите собствени потребности, предлага самобитно правосъдие и зад идеята за институционална независимост често прикрива своята неангажираност към основни морално-етични норми. От време на време това нехайство се проявява в драстична степен (случаите "Борилски" или "Коце Маца") и се налага чужди магистрати да настояват за повече приличие и нравствена хигиена в сградата на българското правосъдие.

Симптоматиката на остъкления балкон може да бъде открита и в други сфери като образование, данъчна администрация, митници, обществени поръчки, здравеопазване и къде ли не. Това е така, защото остъкленият балкон е навсякъде. Той не е просто функционално осмисляне на битово пространство. Той е отношение към света. При това отношение, което не се интересува от света. Остъкленият балкон, както вече казахме, гледа само навътре, а не навън.
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
В годините на зрелия соц за средната класа (а друга тогава нямаше) остъкленият балкон беше своего рода мярка за порядъчност, грижа за дома и семейството. Да не остъклиш поне един балкон, означаваше, че нещо не ти е като при нормалните хора.
49
4838
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
49
 Видими 
26 Май 2009 01:08
вътре е тоталитаризъм , вънка - комунизъм.
В остъклението е демокрацията
26 Май 2009 01:23
Авторът, май-май много си висял в задръствания тези дни и си отегчен от един блок. Заключенията са до болка познати истини, но изходната точка е нелепа. Остъкленият балкон бил отношение към света?! Не остъкленият такъв-признак на ненормалност... Що за глупости са това.. Нашите имат 12 метра балкон и никога не е остъкляван и повечето комшийски са такива. Да беше писал за безумното явление "блок" по-щях да разбера. Или хвърляне на боклуци от горните етажи, тупане на черги, кражби и прочие причини за остъкляване на първите етажи..
Ненормални сме били неостъклените...Упс, нека мисля позитивно-отворени сме към света.
26 Май 2009 01:50
Интересно е, че в България загрозяването на средата много рядко или почти никога не е било санкционирано
Така е, няма нито един осъден архитект или проектант, сътворили псхологически убиващи кутийки. Кутийки, които убиха красотата и свободата на общуване между съседите, живеещи в едно и двуетажни къщи. Архитекти, убили обществото, задоволявайки собственото си его (уж било модерно, цвили-вили-секционно).
А тука един остъклен мозък се е "проектирал" в газетата за да обясни объркано, че бил имал тапия и ... остъкленият мозък, както вече казахме, гледа само навън, що вътре няма нищо, дори и тапията я няма там.
26 Май 2009 06:53
браво на автора
26 Май 2009 08:10
26 Май 2009 08:32
Не виждам особена връзка между остъклените балкони и посочените от автора явления.
Нещата с балконите са много прости: получавате стандартна панелка 50-60 кв. (кунхя-бокс, две стаички, баня и два големи балкона) през 70-80 години за зрелия соц и в нея трябва да се нанесете минимум 4 души (семейство с две деца). Ако имате баба и/или дядо при вас положението става още по-тежко. Е, откъде да вземете повече жилищна площ? Остъклявате единия (двата) балкона, изнасяте кухнята в остъкления балкон, правите кухнята на стая, а балконът на хола ви дава повече площ за да го преградите и направите и спалня.
Така, че причината не е в манталитета, а в липсата на жилищна площ. Ако тогава всеки можеше да избира къде да живее, нямаше да има такава епидемия за остъкляване на балкони. Сега като си избереш нов апартамент си го избираш по свой вкус и не се налага никакво остъкляване.
26 Май 2009 09:34
Трансформацията е по-скоро в това елита да представи частния си интерес като обществен и в това нямаме настигане
26 Май 2009 09:42
Ясенчо, май не си много наЯсно , мойто момче? Къде си виждал по Германия разни балкони, лоджии, тераси и др. Къщата "чардаклия" е характерна за възрожденския стил, а на юг от нас е просто необходимост. Хората се мъчат да поправят грешките на родните архитекчета, това е. Няма да ти говоря за енергийна ефективност.
Всъщност, ние българите винаги преиграваме, защото слушаме какво ни приказват , а не гледаме какво вършат, ония на Запад. Те си изтрепаха бездомните псета до крак, а нас ни учат как да ги "конущисваме" до живот. Те си направиха мангалите на сапун, а които оцеляха ги оградиха с четириметрови стени, за да не грозят, а нас ни накараха да им дадем власт да ни управляват ?! Те си събраха комунистите на стадиона и ... от там никой не излезе, а нас ни карат да ги припознаем във всичките им метаморфози и да им даваме власт и пари доживот.
26 Май 2009 10:11
веднага ще се намерят стотици оправдания за световната ни селяндурщина:неспасяема цигания:да попитам тука един по-горе:виждал ли е какво пък представляват неостъклените софийски балкони и минавал ли е покрай швейцарски, датски, холандски, шведски, финландски и т.н. жилищни блокове:всичко е тъпня у нас:като се почне от архитектина, като се мине през майстора, осъществил(на български е реализирам) на рисувача красивата рисунка, през общинарията, разрешила това прекрасно произведение, та се стигне до спалните на собствениците с хъркащите остъклени чутури:и после като ги чуе остъклените как мислят и какви ги ръсят в народното събрание(парламент на български), като се вгледа човек в тролея номер 5, какви остъклени приоритети(...) се тантуркат, как се ръгат на слизане и качване с остъклени лакти, как си утилизират(...)българското битие...свят да му се завие на чиляк:ау, много японец с фотоси нещо щъкат по нашенския остъклен калдаръм
26 Май 2009 10:31
, браво!!!!
26 Май 2009 10:57
Не съм съгласен с аФтора! Много си ни е читав народа - с естететика над средното европейско ниво...Пример: в пъстрите фасади на панелките всеки е вложил любимият си цвят и така сме си направили панелните спални една малка Виена...ХУНДЕРВАСЕР масово се е преродил във всеки от нас!?
26 Май 2009 10:59
Ясене,
ти си сред най-умните пера на българския печат. Статията е чудесна, но ще си позволя една критика. Писанието само би спечелило, ако беше избегнал "орнаментацията" и "артефактът на своеборазната субкултура". Не бива кристална мисъл и фин стил да се инфектират с неуместни чуждици. С приятелски поздрав!
26 Май 2009 11:08
Темата с остъклените балкони и особеностите на българската модернизация бе предмет на курсова работа на студент 3-4 курс, специалност "социология" в СУ някъде около 2000 година. Не беше лоша работа и после я даваха за пример на "следващите поколения", за известно време. После, естествено, тя се отдалечи от тях, а мисля и от нас. А тук на мен ми се струва твърде очевидно "пришита" към съвременните проблеми на политическото, съдебната система и т.н.
26 Май 2009 11:28

Глупава статия.
Остъкляването се прави по съвсем други причини и не става за асоцииране с другите явления засегнати в статията.
26 Май 2009 11:57

Глупава статия.
Остъкляването се прави по съвсем други причини и не става за асоцииране с другите явления засегнати в статията.


XYZxyz,


Статията показва непознаване/игнориране проблемите на бита на българите от остъкляваните блокове.


Edited by - Mitev on 26/5/2009 г/ 11:58:22

26 Май 2009 11:58
Българското общество винаги е хранело известно презрение и недоверие към систематично образования човек.
Такава глупост отдавна не бях чел. Напротив, в България образования човек винаги е бил много уважаван от хората, но и винаги властимащите са се страхували от образованите и са ги натискали по всякакъв начин надолу, в последните 20 години с ниски заплати.
26 Май 2009 12:04
Отдавна не бях чела такава прозорлива статия! Остъкленият балкон е направо метафора на нашия живот...През грозната стъклена "кула" гледаме деформирано пространството около нас, а и то ни "наблюдава" по същия уродлив начин.
26 Май 2009 12:05
Ако аз се опитам да правя такова генерализиране, каквото неуспешно се опитва да се прави в статията, бих използвал нещо друго, което накратко казано се свежда до: лесно е да се руши, трудно е да се създава, а ние не учим децата да създават, затова те от малки се учат да рушат.
Ето и демократите дето ни управляват от 20 години все това правят, което от малки са научили - да рушат, а не да създават.
26 Май 2009 12:48
Няколко строителни уточнения, всяко едно от които може да намери паралел в политиката.
Да се прави разлика между остъклен и усвоен балкон. За второто дори не е намерен друг политически термин, ползваме си направо усвоеното и неусвоеното. Хората жертват възможността да излязат на въздух за 3-4 м. жилплощ в повече. И днес, молим, съвсем не е патент на соца.
Да се прави разлика между остъкляването през 60-70-те години (аз имам едно таквоз чудовище, с винкел, който вече се е изметнал, кухненски, гледа, слава Богу, във вътрешен двор, но съм благодарна на тати, дето го направи преди половин век, все пак върши работа) и между съвременното остъкляване, което е повече усвояване - с модерни дограми, плъзгащи се плоскости и т.н.
Така че аналогията може и да се доразвие.
26 Май 2009 12:51
"Всеки Софийски балкон = Син Балон"!
(не е моя мисла)

26 Май 2009 13:07
Симптоматиката на остъкления балкон може да бъде открита и в други сфери като образование, данъчна администрация, митници, обществени поръчки, здравеопазване и къде ли не.

Към това "къде ли не" аз бих добавил журналистиката.
26 Май 2009 13:25
Нещо подобно на нумерологията - търсят се несъществуващи връзки и зависимости. Нещо подобно на литературен разбор на произведение - какво бил искал да каже автора... и още и още... а истината е различна за всеки отделен остъклен балкон...
26 Май 2009 14:06
Cruella de Vil,
Мисля си, че не си права. Тук става въпрос не за балкон, а за манталитет!
Остъкляването наистина се налагаше по тези причини, но предимно за онези "възторжени" строители на социализма, които се стекоха в примерно София заради Кремиковци и софийското жителство дето се даваше от там. Напуснаха си родните къщи по селцата, започнаха да ходят там само по празниците и да ги наричат вили. И накрая ги заразяха на милостта на циганските банди, докато не остане камък върху камък от тях.
Имам такъв съсед с гарсониера и къща на два ката в Горна Малина. Съкратиха го преди три години от Кремиковци, захвана се с гипсаджийство, но сега и тая работа секна. От 7-8 месеца се мота из квартала, трупа заем след заем, но за нищо на света няма да се върне с жена си на село и да се опита да направи нещо с имота и нивите си - 27 декара. Поне така твърди!
Не знам, но наивно продължавам да си мисля, че камъкът си тежи на мястото.
26 Май 2009 14:38
като се махнат помпозния стил и безсмислици като "урбанистични украшения", от статията остава един "остъклен балкон", загледан в себе си.
Круела е абсолютно права за причините за явлението.

Авторът да не се прави на фелдшер, а да напише едно есе "Ако социолозите бяха импресионисти".
26 Май 2009 14:42
Голяма прозорливост виждам в статията - да поставиш каруцата пред коня! Супер е! Значи, не пишем тъпи статии, от които читателят затъпява, ами читателят е тъп и затова пишем тъпи статии. После, що газетата се ползва само за "задни цели" в случай на "голяма нужда"? Гражданите не били обърнати към света, разбирай статията, глупавата архитектура, а към нуждата!?
26 Май 2009 14:46
Що така ще се оскърбяваме, на остъклено.
Ами тати не е дошъл от село, ама на - двустаен апартамент, на пъпа, макар и просторен. Две големи щерки - растат, пространството малко, а в куфничката по стар български обичай ако няма легълце, за кво ти е таз куфничка? Хайдеее, печката на балкона! У винкела!
Тати и тавана направи на мансарда, като се сетя, много ме е смях. Исках да си направя моминско гнезденце, заложих на прагматизма му, викам - тате, увеличаваме площта, пък и сме единствените, на които таванът граничи със стълбището.
Дълги години се водеше кабинет тоз таван, еххх, младост...
Имаше период, в който и софиянци бяха много стеснени в жилище, все пак и размножение имаше. После се поотпуснаха малко нещата, децата се изпожениха, кой гарсониерка получи, кой при мъж отиде. И така, сега двустайни и тристайни апартаменти - с по една баба вътре.
А остъклените балкони си останаха.
26 Май 2009 14:49
аналогията е пресилена. ако беше сравнение от един абзац вмъкнато в друга статия щеше да стои добре, но така е прекалено явно усилието целия поглед към един проблем зорлем да се нагоди към тая не чак толкова успешна аналогия

Редактирано от - Pavlik Morozov на 26/5/2009 г/ 14:54:38

26 Май 2009 15:43
Cruella de Vil,
Мисля си, че не си права. Тук става въпрос не за балкон, а за манталитет!
Остъкляването наистина се налагаше по тези причини, но предимно за онези "възторжени" строители на социализма, които се стекоха в примерно София заради Кремиковци и софийското жителство дето се даваше от там. Напуснаха си родните къщи по селцата, започнаха да ходят там само по празниците и да ги наричат вили.


малечко,
напускането на родните къщи по селцата и ползването им като вили е въпрос на първо място на икономически условия за развитие и на последно място на манталитет.

Имам такъв съсед с гарсониера и къща на два ката в Горна Малина. Съкратиха го преди три години от Кремиковци, захвана се с гипсаджийство, но сега и тая работа секна. От 7-8 месеца се мота из квартала, трупа заем след заем, но за нищо на света няма да се върне с жена си на село и да се опита да направи нещо с имота и нивите си - 27 декара. Поне така твърди!


не знам какъв е твоят съсед - мързелив/работлив, но проблемът отново е преди всичко икономически. Първо, за модерно селско стопанско производство трябват доста пари за неговото започване. Той сигурно ги няма, а нашите банки са с най-високите лихви по кредитите в ЕС. На второ място изкупните цени на селскостопанската растителна и животинска продукция са твърде често под себестойността на тази продукция. Наскоро четох и мисля че го отбелязах във форума, че в Прага млекопроизводители от ЕС са протестирали срещу ниските цени и са посочили, че изкупна цена под 80 евроцента ги обрича на загуби. А у нас изкупната цена на млекото гони 30 ст.но пък за сметка на това ефективно се използва полиция срещу протестите на фермерите.
В заключение, манталитетът също има място в поведението на хората, особено при оценката на чуждото поведение, което твърде лесно се приема за осъдително или за неадекватно.



Edited by - Mitev on 26/5/2009 г/ 15:48:02

26 Май 2009 16:35
Малечко,
Представи си, че си роден в един 10-12 000 град или в село. Завършваш висше образование по времето на зрелия соц и искаш да се хванеш на работа. Отиваш къде? В голям град или в София. За повечето специалности там беше реализацията.
След много перипетии и мъки получаваш (вече женен/омъжена и с две деца) малък панелен апартамент. Не избираш, а вземаш каквото ти се падне. Щото ако много избираш, няма да вземеш нищо. Т.е. други решават вместо тебе на какво "имаш право". Оттам нататък се оправяй както намериш за добре.
Какъв манталитет, какви пет лева? Притиснат си от нуждата и се оправяш както можеш. Ама било грозно. Е какво, децата в една стая с бабата/дядото ли да спят? Не беше изключение родители да спят в една стая с порасналите си деца.
Като се сетя за абсурдите на онова време се радвам, че никога няма да се върнат.
26 Май 2009 16:41
Все пак никога не казвай никога
26 Май 2009 17:01
Круела, !
Пак добре че афторът не се е опитал(или просто не се е сетил) да търси аналогии и в прането, висящо по балконите-голи или остъклени.
И една добавка към малките и тесни жилища.Непосилните за много хора разходи за отопление.
26 Май 2009 17:04
Малечко,
Представи си, че си роден в един 10-12 000 град или в село. Завършваш висше образование по времето на зрелия соц и искаш да се хванеш на работа. Отиваш къде? В голям град или в София. За повечето специалности там беше реализацията.


Круела,
за съжаление, след 20 години преход, днес написаното от теб е още по-вярно и още по-често срещано.

26 Май 2009 17:06
Като се сетя за абсурдите на онова време
Ама не се сещаш достатъчно "остъклено", сиреч кристално-прозрачно.
Събарят къщата (отчуждаване беше терминът) и ти дават апартамент, двустаен (един единствен, на повече нямаш право), що на четиричленно семейство не се полагало повече от 10 кв. м. жилищна площ. Единствен шанс е балконът ... за "разширение", бидейки нежилищна площ, не влиза в "полагането" и колкото по-голям, толкова по-добре. До 70-те имаше алтернатива - таванската стая, но и тя беше "модернизирана" със "заличаване". Сегашното "модерно" строителство зачеркна и мазетата, алтернативния склад на домакинството.
Освен това, в "модерните" соц. панелки, проектирани от "модерни", "интелигентни" архитекти като автора на статията, не са изградени комини, а само отдушници. Като се ръгне един аспиратор в отдушника и "задушава" сите съседи над и под него. Остава единствената възможност кухнята да се "изнесе" на балкона.
Та остъкленият балкон е "принудителна защита" от "грозноватото архитектурно" творение на пишман идеолози. И като всяка принуда, не може да се очаква да е красив, още повече, че за фон му служи грозна архитектурна мисъл.
26 Май 2009 17:16
Не е съвсем по темата, но се изкушававам, защото ми се струва че е важно. В момента ОТ 17 часа по кабелна телевизия ВВТ тече първо предаване ДНЕС с водещ Георги КОРИТАРОВ. Предаването е посветено на наименуването на една софийска улица /досега само с номер/ с името на Богдан Филов и протест от страна на Израел.

26 Май 2009 17:28
Ето и сега имам познати, които са с по две деца в една стая. Те имат и сега голямия избор - да продължат да се свиват или чрез остъкляването на балкона на кухнята да направят две отделни стаи за спане. За друго по-голямо жилище е абсурд даже и да мислят - нямат тези финансови възможности. И това са не един или два случая.
26 Май 2009 19:59
Ура, и аз съм за Раховец печка! Ода бих й написала. Таман си е за остъклен балкон. И малка, та остава място и за шкафче под нея, за кампотите и гюведжите.
На сестра ми онез там контактни стъклени, едни невидими плочи. Та им трепери, да не падне вода връз тях, та да не се издраскат и сума ти други грижи. И като ти гръмне нещо, ела гледай, части да търсиш и ремонти, та и майстори специални. А Раковеца - всеки домашен майстор с четвърто отделение бързо и лесно ще ти смени я плоча, я ключ. И да го забравиш цяла нощ включен, на сутринта малко зачервен, изключваш го и пак го ползваш. Пък и да изгори, кво, знаем ги плочите резервни, у всяка железария ги има - най-хубавите били от Горна Оряховица.
Те нещата си вървят комплект!
А качеството на сготвеното - никой не е доказал, че на Раховец не може да се сготви вкусно, ехейййй! То не зависи от печката.
26 Май 2009 20:08
Геновева, !
Вярно е, че старите битови ел.уреди са надеждни и лесни за поддръжка. Лошото е, че електромерът върти като луд. И друго лошо-не върви ако си се поотупал от брашното, понадигнал глава сред съседите и демонстрираш охолство и лукс, да си сготвиш миш-маш на Раховец.
26 Май 2009 20:36
Раховеца го дадох като пример за измислените модерни класации от "баш консултантите", ама у другата статия.
От брашното не се оттупваме, що там е хляба. А със съседите споделяме проблеми и начини за тяхното разрешаване. Демострациите не вършат работа ... освен задоволяване на собственото его.
При добра организация, електромерът винаги се върти толкова, колкото се очаква да се завърти. Новите уреди са по-удобни единствено, стига някой да е прочел и разбрал упътванията (от 32-те програми на пералнята разбрах, че най-голямо значение има прахът за пране ). Ама скъклокерамичната нямаше схема и сега седи в мазето с цел изпробване на интелигетността ми и мерака да сменя цялата плоча.
26 Май 2009 20:43
Ба, фукни!
Те всичките баби от нашата кооперация, дето се ширят в тристайните, са с 2-3 социални нива по-долу от мен. Личи ни по торбите, дето ги мъкнем по етажите, с какво са пълни.
Верно, в другата тема беше, за Раховеца, аз там допълних, па после се стреснах и се изтрих, викам си - нещо битово беше, я да си ходя аз при балконите.
26 Май 2009 20:53
Аполитичен, пак не си разбрал-най-важен е омекотителят и редовната му употреба!!!
26 Май 2009 21:26
Така смята и щерката. Редовно купува "парфюм" за пералнята. Може и да не са добре изпрани, но да ухаят "модерно". Но няма да я пратя да се разбирате заедно за важността.
26 Май 2009 21:47
Понеже основно аз гладя в къщи(разпределение на задълженията), съм против омекотителя.Ловката вика че така омеквали и по-лесно се гладели, а аз казвам че така се омачкват повече...
26 Май 2009 22:00
а измежду форумците има ли индивиди,  които си гладят и чаршафите
26 Май 2009 22:14
"Интересно е, че в България загрозяването на средата много рядко или почти никога не е било санкционирано. Никога красивото не е било приоритет, заради който да бъдат загърбени утилитарни интереси"
Това е самата истина, голата истина, понякога си мисля, че масовият българин е ампутиран от чувство за красота, за естетика. Както Авторът правилно подчерта това е отражение на мисленето на българина, което се вижда и от безсмислените дебати по- горе.
Няма по- грозни, по- занемарени, по-обезобразени, по- вандализирани градове от нашите. Всеки наш град е открита галерия на некролози, на персонални обяви, на графити, на разрушени тротоари и вандализирани автобусни спирки. И щастливото българско поколение се разхожда в тези полукочини и и си мисли, че е в Европа. И най- трагичното е, че и телевизионите канали са паднали до ниво, което е срам и позор за цяла Европа. не вярвате ли?
26 Май 2009 22:19
Е, чак чаршафите не, но всички дрешки на детето и моите и на жена ми ризи.
Чаршавите ги духа ветъро на южното балкони...
26 Май 2009 22:40
Аре са, неколко изгладени постелки - вероятмо мадам л'амур очаква гости и иска да е перфектна.
Проблемът е, когато иска да ти глади чорапите, или - още по-зле - когато иска да те къпе, шото ти нема никво доверие.
26 Май 2009 22:56
Интересно е, че в България загрозяването на средата много рядко или почти никога не е било санкционирано.
И как да бъде санкциониран авторът на тази грозна статия? Защото животът около нас е отражение не само на мислите, но и на знанията за самия живот. Именно липсата на знания за бита на хората поражда такива грозни статии. И мисълта витае из облаците.
А градовете са ни лошо устроени, именно заради творци като автора - чели книжки, ама не разбрали, но умрат да блеснат с "циливилизацията".
И как разбрахте, че "масовият българин е ампутиран от чувство за красота"? Вгледахте се в учителите му, такива като автора? Или съдите по себе си?
26 Май 2009 23:10
Мето, брато, пак си схванал същността...
27 Май 2009 03:25
Ех, Бориславов...Не зная дали си чел книгата на философа Асен Игнатов "Тъга и порив на епохата", публикувана през 60-те години на 20 век, но по-добре да си я беше цитирал нея по темата.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД