|
| Евгений Кънев |
Томас Джеферсън
Положителните инвестиционни ефекти от присъединяването в ЕС създадоха небивал комфорт на тройната коалиция с почти безгранична толерантност на управляваните към качеството на управленските решения. Дотам, че икономическият ръст от 6% и бюджетният излишък се превърнаха в индулгенция на правителството за ролята му на разпределителен център на държавните ресурси към частни кръгове от интереси. За късмет на българските граждани мандатът от четири изгубени години за България е към своя край с успокоението, че все пак е по-успешен от мандатите на Луканов и Виденов.
"Благоприятното" за социалистите стечение на обстоятелствата
с рецесията в икономиките на търговските ни партньори се превърна в чудесно обяснение за свободното падане на нашата икономика (-3,5% спад на БВП за първото тримесечие). Вече никой не мисли да прави анализ на техните програми (предизборна, управленска, с модификации от Хисар, Катарино, Банско, имаше ли други?). Защото може да стане кристално ясно, че не само "царят е гол", а и неговите коалиционни партньори. И наистина, ако за строителството и финансовото посредничество, силно ударени от световната криза, може да се вини международното положение, то "секването" на другите източници на растеж е в голяма степен резултат на лошото управление. Негови маркери са липсата на държавна политика за развитието на инфраструктурата в ключов отрасъл като туризма, непрозрачността на решенията в енергетиката, с което беше ударена индустрията, острият магистрален дефицит и корупционните скандали в пътния фонд, спирането на стотици проекти на общини и фирми, които очакват еврофинансиране, и т.н. Пълната безпомощност на сектора "Сигурност" дори и не дава повод за надежда, че скоро нещо може да се промени.
Тогава става резонен въпросът не бяха ли пропилени за България тези златни години на растеж в световната икономика? Не е ли малък ръстът от 6% на БВП при такова управление на публичния сектор? Какво попречи на България да достигне двуцифрен ръст - подобно на балтийските държави и Словакия? Ясно е, че на частния сектор дължим досегашния растеж, но дали не дължим на публичния сектор това, че растежът не е двуцифрен?
Преразпределянето на над 40% от БВП през бюджета означава, че за потреблението на почти половината от произведения продукт в България решението се взима от хора, нямащи почти нищо общо с неговото създаване. В абсолютна сума става дума за близо 30 милиарда лева годишно. Както би казал Милтън Фридман, колкото повече се харчат чужди пари за чужди цели, толкова по-ниска е тяхната полезност. А на Балканите
чуждите пари са като озон за политическата корупция
и нейната посестрима - черната икономика.
Известни са безхаберието към наливането на бетон без ограничения и енергийната конспиративност, безсмислените заменки и измислените обществени поръчки - все на гърба на данъкоплатците. При тази "ефективност" на управлението на държавните ресурси колко ли са резервите, които биха се показали, ако имаше добро управление на разходната част на бюджета? Дали не можеше да бъдат данъците още по-ниски и така да се подпомогне възстановяването в сегашната световна конюнктура? Отношението към този въпрос беше водоразделно и при дебатите за разпределението на излишъка. Гигантското инфраструктурно харчене в стил "идат избори" постави България към настоящия момент пред дилема дали да не сключи предпазно споразумение с МВФ за подкрепа на платежния си баланс.
Тази болезнена реалност в началото на 21-ви век натрапва алегорията за България като опашкар в маратонското надбягване между икономиките (конкуренцията), защото единият й крак (публичният сектор) е "окуцял" от корупция. И разнася нейните метастази във всички здрави клетки на частния сектор. Защото
той губи, като играе по правилата
И този процес ще се развива, докато най-после не се появи политическа воля за въвеждане на практиките на доброто управление в публичния сектор. Така, както бяха въведени от чуждестранните инвеститори в частния сектор и го преобразиха.
Възстановяването на икономическия растеж на България в контекста на световна икономическа криза ще бъде бавно и болезнено, ако не се предприемат драстични реформи в публичния сектор и най-вече в държавната администрация и сектора за сигурност. Затова новото правителство трябва да създаде фонд за добро управление. Изграждането на малко и ефективно правителство чрез разделянето на политическата, ръководната и административната функция в управлението ще бъде свързано със значителни инвестиции в реорганизация на структурите и дейностите, наследени още от комунистическия режим. Ако следващото правителство има политическата воля да наложи качествено нов тип управление, то ще трябва да инвестира в адекватна материална база и информационни системи, в обучение в добрите практики, както и да стимулира финансово успехите в борбата с корупцията и организираната престъпност.
Непрозрачността е другата страна на корупцията и затова най-ефективните инвестиции ще бъдат тези в изграждане на прозрачност и интегритет, в интелигентно управление. Например създаването на вътрешна информационна система между министерствата и агенциите, онлайн комуникация с общините и гражданите, електронни регистри на държавната собственост и обществените поръчки, повишаване ефективността на финансовия контрол и вътрешния одит, привличането на висококвалифицирани специалисти с опит от добрите практики в Европа, обучение в програмно бюджетиране и др. Голяма част от възнагражденията могат да се обвържат с успех при постигане на целите и да се изразходват за няколко години, а не еднократно. Така ще имат инвестиционен характер, защото не само ще се създадат квалифицирани кадри и релевантен опит в администрацията, но ще бъде преустановено текучеството - най-големият проблем в момента.
Въвеждането на практиките на доброто управление ще намали основните препятствия пред инвестициите в България - политическата корупция и лошото административно обслужване, а подобреният имидж на страната ще повиши кредитния й рейтинг и ще стимулира икономическия растеж.
---------------
*Авторът е финансист, управляващ съдружник на консултантска фирма
|
| Излизането от кризата може да е по-бързо или по-бавно - много е важно по какъв път ще поеме следващото управление. |
Енергото готви поредния грабеж с цената на тока- Натиснете тук
Но е добре е да се чува отново и отново.
Лаете сега, ама иначе се тумкате в гърдите и се гордеете , че по улиците ...Джип до Джипа мила моя майнольо...!Къде е по-гъста мрежата от собственици на джипове...на човек от населението!
