Да поговорим за подмазвачеството, за този сладък тоталитарен порок, за този свредел от локум, по-твърд и от стомана, за това зловещо Лох Неси, което - както, надявам се, и на вас е направило впечатление - напоследък все по-често изплува из дълбините на обществото и люспестата му опашка вдига вълна след вълна от Враждебна до Дружба и от Силистра до Мелник.

Подмазвачеството е много човешка черта. Кой от нас не се е разтапял при вида на началника си сутрин в асансьора и не му е чупвал от геврека си или при среща с издигнат съученик не е хихикал до прегракване на старите му брадати гимназиални смешки? Но все пак едно е да направиш комплимент или да засвидетелстваш внимание и друго - да превърнеш това поведение в трайна нагласа и стил на поведение. А съвсем трето е, когато тези наши човешки греховце се пропият в обществените отношения, когато те пронижат снагата на обществото, когато гангрената им порази чиновничеството, държавния апарат, партийните темели, висшите етажи на властта, та чак, пепел ни на устата, и медиите.

За беда обаче у нас тъкмо това се случва в новото време. Едно пълзящо подмазвачество като разтопена лава залива иначе доскоро вледенения, а сега разкалян до ушите български обществено-политически пейзаж. Щракнеш например телевизора и виждаш на екрана - какво! - депутат от мнозинството, депутат, ти казвам, като свален от витрината - само противопърхотният му шампоан за коса струва сигур 50 лева, възелът на вратовръзката му и той голям като тутманик, кривата му предишна захапка оправена по конец и зъбите му вече равни като маргарит, а като седне да говори и като произнесе името на царя, сякаш мед му капва от устата в скута; и даже леко се накланя напред, и гласът му става един кадифен, и погледът му един блааажен...

За депутатите и депутатките айде, иди-дойди, те са зависими хора, на държавна софра, но защо и шефове на медии развиват този синдром? И то хора-великани, които доскоро сечаха наред със сабята главите на дънещите се бивши властници... Това вероятно идва да покаже само едно - колко е неизтребимо подмазвачеството в човешката природа и колко дълго трябва да го стържем, за да стъпим на здрава почва. Защото когато в една държава, когато вървиш по делата си, ти джвака под краката, това свидетелства само за едно - че пак трябва да се връщаме в наколните жилища.

Използвам случая, царю честити, да ви честитя новата година и да ви пожелая крепко здраве. Не обръщайте внимание на бръщолевенията на нас, обикновените хорица. Тук, в блатото, е така.