Мизансценът е отличен. Бойко Борисов приема в резиденцията си в Банкя, на 20 километра от София. Отвън покрай високата прясно боядисана ограда е нареден кордон от плътно паркирани една зад друга черни лимузини. Вътре половин дузина късо подстригани телохранители са се разположили в пристройка, окичена с ловни трофеи. Колекция от саби, друга от бутилки от уиски, препариран вълк, тежки гири, снимка на Марлон Брандо от "Кръстника".

В градината Бойко Борисов в черни шорти и бяло поло е седнал на люлка. С телосложение на хамалин, с лице на боец, къса коса, мургав тен, или мутра, както казват по филмите. Той дъвче огромна пура пред препълнен пепелник. Десният му крак е вдигнат на ниска масичка, стегнат в шина. "Кракът ме боли", подхвърля той на френски, моля ви се. Спортистът си счупил глезена във футболен мач през май. Той е център-нападател и спонсор на своя аматьорски отбор. И капитан, разбира се.

Кметът на София, фаворит на парламентарните избори на 5 юли и евентуален министър-председател на България, може да говори с часове за коженото кълбо. Също така той обожава кучетата. "България нямаше своя порода. Преди две години благодарение на мен обаче бяха признати българските овчарски кучета. Това е голямата ми гордост."

За останалото той не се опитва да скрива лекото си отегчение. Отговорите са сухи, гъгниво произнесени, подготвени от неговия антураж, на които преводачът се опитва да придаде тежест. Шефът поглежда към двата си мобилни телефона, разлиства български таблоид и се заглежда по материал за Анжелина Джоли. На ума идва оценката на един откровен дипломат: "В Брюксел той ще произведе сензация".

Все пак този първичен недодялан човек завладя голяма част от българския електорат. След двайсет години на мъчителен посткомунистически преход, на мафиотизация и на афиширана корупция, на масова бедност, населението търси спасител, който да въведе ред. То мисли, че го е намерило в този харизматичен минотавър. "Аз съм човек на реда, имам навика да общувам директно с хората, не се страхувам от реформите", декларира той. Точно търсеният профил.

Неговата поза на борец за справедливост му спечели подкрепата на гражданите, уморени от кухите дебати и от скования език от миналите времена. "Българите вече не обръщат внимание на думите. Трябва око да види и ръка да пипне", натъртва Бойко Борисов.

От създаването си през 2006 г. върху пепелта на десницата неговата партия ГЕРБ печели всички избори, макар че нейният лидер не фигурира никъде в структурите й.

Малкият народ е съблазнен. Включително част от интелигенцията. Подхранвана от марксистки възгледи, тя се надява, че идва краят на бързото натрупване на капитала, на убийствата и корупцията. Привлечена е от човека, който обещава да се разправи с "корумпираното правителство" и да "възстанови добрия образ на България в Европа". Така редом с вече компрометирани политици млади висшисти се присъединиха към неговата формация. Какво значение има неговото минало, щом като човекът иска да промени нещата!

На 50 години "новият човек" се вписва в начертаната политика на комунистическата каста, която се настани и брутално се обогати след краха на режима. Внук на бивш кмет на Банкя, убит от комунистите през 1944 г., син на апаратчик, Бойко Борисов влиза в полицейско училище, което формира кадри за режима. Той става пожарникар, скоро след това е произведен в чин полковник. С черен пояс по карате той става треньор на националния отбор. Физическите му качества скоро ще му послужат. През 1990 г. той създава охранителна фирма, която просперира във времена на насилие и убийства, завладели страната.

Бойко Борисов показва зад гърба си скромната къща, където е роден. После се обръща гордо към внушителната постройка на няколко етажа, която обитава. "Пазех гърбовете на толкова ВИП-персони и можех да си построя това", обяснява той. Резиденцията му е вдигната по времето, когато просперирали делата му. Мъжът минава за един от богатите хора в страната.

През 1991 г. той е бил телохранител на Тодор Живков, ръководител на комунистическата партия, който управлява страната от 1954 до 1989 г. През 1999 г. Борисов поема охраната на бившия цар Симеон II, който се връща от изгнание. Двама ментори, които го формират политически.

Когато Симеон става министър-председател през 2001 г. , Бойко Борисов е назначен за главен секретар на полицията. Насред уреждането на мафиотски сметки той си изгражда репутацията на суперченге. Неговите критици като германския журналист Юрген Рот, специалист по организираната престъпност в Източна Европа, го слагат в центъра на войната между клановете, която раздира София. Името му излиза в множество доклади, но никога не е разследван.

През 2005 г. полицаят, станал вече генерал, се впуска в политиката. Той печели кметското място в София и е преизбран триумфално през 2007 г. Спечелва си прозвището "Бат Бойко". Отстранява от обществени поръчки много съмнителни бизнесмени, влиза във война с Румен Гайтански, наричан "Вълка", който държи почистването в столицата. Неговите опоненти го обвиняват, че просто разчиства мястото за свои приятели.

Бойко Борисов не се задълбочава за този период, предпочита да се определя като "човек на диалога, работяга". В стремежа си към международно признание той изброява дълъг списък на европейски личности, които познава, вади писма, подписани от Ангела Меркел или Мишел Алио-Мари, изтъква приятелството си с министрите Патрик Девежиан или Ерве Новели. Хвали се с топли връзки с Никола Саркози, подчертава сходни с него черти, сравнява маниерите на правене на безцеремонна политика.

Бившият шеф на българската полиция разказва с удоволствие шега от 2004 г. По това време като министър на вътрешните работи Никола Саркози предложил на България пратка коли втора ръка. Бойко Борисов се нацупил, като видял състоянието им и навъртените километри. Обърнал се към Никола Саркози и похвалил Германия, която току-що била удостоила страната му с блестяща материална помощ. Въпреки че паркираните в края на улицата, френските коли изглеждали сравнително приемливи... Малко по-късно България получила 150 нови модели пежо и рено. След време Никола Саркози запитал в София Бойко Борисов "Сега доволен ли сте?" Българинът му благодарил и му подарил пистолет.