|
| *** |
Подобно е положението с популярното ни писателство напоследък. Лиги и дзифт.
Заостряме вниманието върху политиците. От тях изискваме истински авторитет и тежест за даване на държавнически наклон. Не популистки; не ретро-дисидентски. Наклон не само на политиките, а и на художественото отражение на поражданата от тях действителност.
Проблемът е именно в липсата на авторитет.
Днешните автори са меки клавиатури. Няма и на кого да се опънат. В миналото, ех...
Няма да припомняме Сталин и Авторите по негово време...
Какво ще кажете обаче за волнодумеца Франсоа-Мари Аруе, известен като Волтер? В началото на 18 в., по времето на малолетния Луи ХV, Волтер се избъзикал по-грубо с регента Филип Орлеански и - айде в Бастилията! Там станал човек за половин година в килията и като излязъл, вече бил доста известен. Регентът дори му определил пенсия, а Волтер благодарил най-сърдечно, като го помолил само да не вземе пак да му търси квартира.
Волтер бил, според тогавашните йерархии, смотан буржоа. Дворяните гледали на него като на нелишена от известно достойнство въшка. Той пък им отвръщал с дръзки остроумия.
Някой си Де Роан веднъж се почувствал оскърбен и - какво става...
В края на декември 1725 Волтер обядвал у херцог Сюли. В един момент го известили, че някой го чака пред къщата. Той отишъл да види. И видял... Дузина Мускули в ливреи го подкарали с пръчки, а господарят им кавалер Де Роан командвал екзекуцията от каретата си. Херцогът, у когото обядвал Волтер, не се намесил и не намирал нищо извънредно в това дворянин да накаже многознайкото буржоа, пък бил той и херцогски гост.
Волтер се опитал безуспешно да привика на дуел оскърбителя, но я докарал пак до Бастилията и после - в изгнание.
Това оформило окончателно характера и стила му, днес умните хора отдават нужния респект на творчеството му!
Друг пример от 18 в. - Василий Тредиаковски (1703 - 1769) - учен и поет. Той извършил чудеса за руския език и изпреварил с цял век съвременниците си. Приживе името му било нарицателно за "английски ластик" и "пача стъпка" в стихотворството - чак докато Пушкин не написал две топли думи за него и дори го поставил по-високо от Ломоносов.
Тоя достоен човек ядял бой от кого ли не.
Разправят, че веднъж, докато бил придворен поет при императрица Анна Йоановна, дипломатът Волински му поръчал да напише празнична ода. Тредиаковски не се справил в срок и съответно получил бастун през муцуната. (Колкото до Волински - Петър I заради сведения за корупция лично го бил със знаменитата си "дубинка", но това е друга история.)
Пушкин разказва и как нещастният Тредиаковски веднъж се жалвал на граф Шувалов, че А.П. Сумароков (поет, писател, драматург) го маризил: "Ваше високопревъзходителство! Александър Петрович така ме удари по дясната страна, че до тоя момент още ме боли". - "Как бе, братко? - отговорил му Шувалов. - Боли те дясната страна, а се държиш за лявата". "Ах, ваше високопревъзходителство, имате право", рекъл Тредиаковски и си преместил ръката.
На мястото на тоя Шувалов, бихме му поправили по-твърдо грешката на Тредиаковски.
...Целуни пръстените на Братя Въргалеви, после пиши, ако имаш дупе!
