:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 170
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Песен, плач и вихър

Валери Станков
БЕЗСМЪРТНИЯТ КОД



Със свещ да бях те дирил, с ехолот,

със НЛО - из Космоса развлечен,

да бях наел шпиони - взвод до взвод,

да бях ти пратил лудите в Наречен,

под камък и дърво, във дол, на рът,

ти щеше да си мой прекрасен улов.

Ще те намеря - тук или отвъд,

докато аз съм жив и свят векува.

Безсмъртието има верен код -

човек без обич си е жив обречен.

Ще бъдеш моя - в някой друг живот.

И този друг живот ще бъде вечен.



СТРАШНО



Мисля те - и мозъкът ми пука.

Не глава, а буре със барут.

Господ Бог не ми дари сполука

да умра на топлия ти скут.

Като тръгна в своя път далечен,

даже и отвъд ще бъда твой.

Ще съм ти светулка в юлска вечер.

Капка дъжд из маранясал зной.

Вятър през усое, свърнал остро.

Тропот на коне в пламтяща степ.

Облаче, глухарче - или просто

пътник, който спира миг до теб.

Ще ти бъда песен, плач и вихър.

Ласка под брадясал вълчи вой.

Страшно е единствено във стихове

да живея с теб -

и да съм твой.



НАПИСАНО С ГРЪМ И МЪЛНИИ



Хващам мълнии, дишам тайфуни,

режа залези, цепя зари.

Спя в тръстиково ложе на дюни,

прекосявам блата и гори.

Стискам стръкчето сетна надежда,

че светът е безкраен - със теб.

И душица над спомена свеждам -

плаха сянка над цвете във степ.

Аз ли дишам, или чорлав вятър

чепка с чворести пръсти мъгли?

По въже ли вървя върху кратер

на вулкан, или къртя скали?

Все се вдигам - и светло пропадам.

А септември ще бъде ли май?

Ако пътят ме води към Ада,

и във Ада със теб ще е Рай.

Някой ден аз ще стигна до тебе -

мъж и вятър, качил Еверест.

И сълзата ми - дъжд след молебен -

ще ти бъде най-благата вест.

Валери Станков - визитка

Валери Станков е роден през 1956 г. във Варна. Завършил е руска филология. Бил е учител, моряк, редактор, директор на издателство. Автор е на над 20 книги с поезия и проза - "Нощен хляб", "Защото е есен", "Влакът към зимата", "Автопортрет със светкавици". Лауреат е на много награди, между които националната награда "Гео Милев", националната награда "Биньо Иванов" и др.
19
1974
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
19
 Видими 
11 Юли 2009 00:33
Да!
Да!
Да!
11 Юли 2009 07:36
Второто и третото ми допаднаха. За първото съм резервиран.
11 Юли 2009 07:40
Не са стиховете, които ще се запомнят.Не са ТВОИТЕ силни стихове, Валери, с които се отъждествява името ти.Сори!
11 Юли 2009 08:14
добре е, ама по-добре е човек да не пише поезии.за тая работа си има богоизбрани
11 Юли 2009 09:10
Валери Станков е един от тях /богоизбраните/, но в случая - е решил да пробва с редакторите на в.Сега -аджеба дали е верен неписаният принцип, че когато творецът стане ИМЕ, името работи за него, а не стиховете му.
Е, редакторите са се позовали на името Валери Станков, но представеното днес от В.Ст.не е емблематичното Валериево поетично слово.
11 Юли 2009 09:13
Тоест - приятелите от Сега са му направили мечешка услуга, каквато всъщност той сам си е направил, предлагайки стихове от кошчето си.
11 Юли 2009 09:18
за Валери!
11 Юли 2009 09:36
Станков, поздравления! Стиховете са написани майсторски, в тях лъха на човещина и любов; има песен и душа. В стиховете ти виждам човека, истинския човек, който обича и се надява. Ами това е животът - човек трябва да бъде обичан, за да не бъде обречен.
Прекрасни стихове.
11 Юли 2009 11:42
Ранните стихове на Валери Станков ми харесват повече, но и тези са добри.
11 Юли 2009 12:15
Интересни са ми форумите, но досега не съм понечвала да се включвам. Днес се провокирах от някои негативи, изказани след стиховете на един Валери Станков, извоювал си челно място в българската поезия с десетки книги. Чета ги още от юношеството си. Станков е не само честен и вълнуващ, той е неординерен, както в лирическата трактовка, така и с присъщата само нему лексика.
11 Юли 2009 14:33
Радвам се, че отвреме навреме редакцията ни глези с швейцарски шоколад след няколкото тона намокрени вафли от разни графомани с бели стихове.

Благодаря, Поете! Да си жив и здрав!


11 Юли 2009 15:51
Ето един швейцарски шоколад от В.Ст.-из "Защото е есен"-

САМО ВЕДНЪЖ

Накъде да вървя? Този град е заключена лудница.
На червен светофар преминава животът ми тук.
И са толкова гадни, еднакви са дните и мудни са,
сякаш аз не живея, а в мене живее ги друг.

Но какво е решил? Да ме смачка ли? Пълна илюзия.
Аз съм кокал. Въже. И парче необъркан чакъл.
Предпочел бих самин на врата си клупа да нахлузя.
Или просто да вия в нощта през града като вълк.

А когато ми свършат парите, животът и въздухът,
да си спомня в часа на смъртта, че живях друга смърт -
как жестоко от мен, нечовешки от мен се изплъзваха
радостта да съм нужен и мъката - да съм добър.

Накъде да вървя? Като жълти зеници на бухали
светофарите мигат и - отровна - мъглата горчи.
Как все още съм жив със надеждите свои издухани,
че животът тепърва и за мен ще разтвори очи?

Аз седя на бордюра, а над мене изтупва огризките
и загърбва жената заспалия в спалнята мъж.
Този скапан живот ли нарекохме, Господи, истински?
И добре, че живеем го, Господи, само веднъж!

<-предишно сл
11 Юли 2009 16:21
11 Юли 2009 18:06


11 Юли 2009 18:24
>>><<<
Стиховете са чудесни и трите. Какво като не са като някои предишни. Не може да се противопоставят вчерашни с днешни и утрешни - те всички са негови, това е важното!
‌ Да старееш и винаги да си нов!
***
11 Юли 2009 21:40
Силните думи не правят силна поезия. Много гръм за нищо...
12 Юли 2009 14:42
Ласка под брадясал вълчи вой

Т'ва ма разкърти. И ма подсети.
Валери, досега не съм виждал тук да публикуват бръснати и подстригани поети, с изключение на някои от поетесите естествено. Валери, кажи ако знаеш, защо тези, които пописвате стихове, не се бръснете и подстригвате. Някакво изискване ли има за брадите и косите, това нещо като униформа ли е, или е таен знак?
12 Юли 2009 23:25
Хора, на нас не може да ни се угоди.
Поезията е възприятие, проекция на живота върху съзнанието и душата на човека. Не е нормално да се хареса едно стихотворение на всички. Тези които не удобряват, утре ще бъдат в друго настроение и ще харесват.
На мен ми допадна. Супер стихоплетство!
14 Юли 2009 21:46
Благодаря на всички, които ме п(р)очетоха!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД