През октомври 2007 г. по неохраняемата граница между истината и измислицата, където са централите на повечето клюкарски списания, започна да се върти един слух - Брад Пит и Анджелина Джоли се разделят. "Романсът приключи", обявява американско списание, макар че от корицата му известната двойка изглежда прилично щастлива. "Джен провалила брака", допълва британско издание и илюстрира със снимка на виновницата с раздразнена физиономия. По това време от другата страна на океана вече се докладва нов обрат и т.н. и т.н.

Разбира се, от традиционната гледна точка към естеството на истината всичките тези истории имат проблем. "Тези издания вече не се занимават с истинска журналистика", казва Стивън Хювейн, говорител на Дженифър Анистън. Главните редактори пък ме убеждават, че всяка информация е проверена поне от два източника. Може би обаче тези противоречия на тема журналистическа етика всъщност не са главният въпрос. Клюкарските издания съществуват в свой собствен свят, по свои собствени правила. Приоритетът им е да поддържат въртележката с живота на звездите - техните любови, изневери, бракове, раздели и събирания - на колкото се може по-бързи обороти. Тук фактите играят роля, но невинаги главна. "Таблоидната версия на един факт не е точно лъжа - казва редактор на едно от най-известните списания. - Но не е и истина. Нали ме разбираш?"

И никъде въртележката не се върти толкова бързо както в сагата "Анистън/Пит/Джоли". Всъщност в този случай скоростта - пришпорвана от конкуренцията на блоговете и спадащите тиражи - е толкова висока, че въртележката вече се откъсва от орбитата на действителността и няма нищо общо дори с главните си герои. Нейното вътрешно устройство обаче - мрежата от звезди, говорители, редактори, папараци, "вътрешни" източници и блогъри - показва машинарията на съвременната слава в нейната най-бойка, абсурдна и екстремна форма.

Френетичното състояние на днешната клюкарска медийна индустрия произхожда от един незаобиколим факт -



животът на истинските хора,



даже на най-богатите и най-капризните звезди, не се развива достатъчно бързо, за да задоволи апетита за информация. Седмичните списания имат нужда от седмични сензации, при това различни, за да ги отличават от конкуренцията. Тиражите падат катастрофално (11% през втората половина на 2008 г. в САЩ, а оттогава и много по-сериозно в световен мащаб), но спадът само увеличава отчаянието на редакторите.

Извън традиционния пазар хиляди блогове се борят за място под слънцето и жадуват ежедневни скандали, а най-големите - TMZ.com и PerezHilton.com - дори могат да си позволят да плащат на папараци. И въпреки това човек може да осинови лимитиран брой камбоджански деца в една година, колкото и отчаяно да се бори Анджелина за рекорд в тази област.

Следователно планьорките в звездните списания понякога са съвсем различни от тези в обикновените медии. "Една история се изгражда около определена емоция - казва редактор в едно от тези списания. - Какво става с горкичката Джен (Анистън) тази седмица? Амиии, Джон Майер (едновремешният й приятел) май се вижда с друга... За жена на нейната възраст сигурно е ужасно... И така построяваш сюжет около това как се чувства една жена на тази възраст." Подобни статии може да тръгнат от едното нищо - няколко снимки например. Въпросът е да създадеш материал около набор от емоции, с които читателят може да се идентифицира. Може да тръгне от реална информация, но може и да се е родила в главите на редакторите.

Въпреки това свободно боравене с фактите тези медии си имат строги правила. С Анистън например накрая винаги трябва да има хубав край и надежда, понеже отчаянието депресира. Пък и не е интересно. Както не са интересни стабилните двойки, щастливите хора и пр. Кейт Уинслет не продава списания, нито пък Рийз Уидърспун и Джейк Гиленхал.

Ако проявите търпение да почетете малко списания, ще установите, че всъщност



съществуват точно 7 истории за Брад,



Джен и Анджелина - Брад и Анджелина са влюбени, Брад и Анджелина ще имат нови деца, Брад се среща тайно с Джен или тайно й праща SMS, Анджелина е бясна на Брад за тайните срещи/SMS-и с Джен, Анджелина е "страшно отслабнала", Джен е влюбена, Джен отново е сама.

Интуитивно човек би си помислил, че звездите печелят от подобни истории. Хювейн - който освен Анистън представлява още Гуинет Полтроу, Деми Мур, Мег Райън, Джулиан Мур и Кирстен Дънст, твърди, че това не е така и неговите клиентки се справят чудесно и без клюкарските списания. Хювейн е легендарен в гилдията с нежеланието си въобще да удостои с отговор въпросите на таблоидните издания. Анистън пък е известна с това, че носи с дни едни и същи дрехи, за да свали цената на папарашките снимки. Не бива обаче да си мислим, че известните не подклаждат огъня в интервютата, които обичат да дават за по-престижните списания. Впрочем сред тези низки страсти Джоли е изключение - тя няма говорител, а години наред се оправяше и без агент. Сама урежда медийните си изяви, но с помощта на екип от асистенти. А преди година според "Ню Йорк таймс" лично е дирижирала наддаването за първите снимки на близнаците си.

И като стана дума за снимки, ето една история - Франсоа Навар се преместил от Франция в Лос Анджелис да отразява сериозни новини - като фоторепортер на "Монд" е снимал расовите вълнения по Западното крайбрежие на САЩ през 90-те. Смятал жълтата преса за несериозна, но в крайна сметка не устоял на изкушението. Навар е основател на X17 - една от най-големите папарашки агенции в света. 60 фотографи



преследват денонощно звездите



за нея. Свикнали сме да смятаме - при това с пълно основание - папараците за утайката на журналистиката. Иронията на жълтата преса обаче е, че тези снимки всъщност са единственото достоверно и неоспоримо нещо в нея. Пък и както казва Навар, истината има няколко лица.

Блогосферата допълнително влошава този артистичен подход към фактите. В сайтове като Gawker и Defamer клюките се поглъщат на един дъх, но добре мариновани в гъст сос цинизъм. Читателите даже се надсмиват над себе си с фланелки "Отборът на Анистън" и "Отборът на Джоли", без обезателно да смятат някоя история за вярна. Впрочем ако прекалявате с клюкарските списания и интервютата с техните наемници, започват да се случват странни неща и в собствената ви глава. Започвате да се питате - дали пък гладът за нови и нови сензации не оказва влияние върху самата действителност? Възможно ли е - по някакъв нечуван досега закон на физиката - статията за развода на Бранджелина действително да доведе до развод в истинския живот? Не, не може, ако се вярва на последните заглавия. "Те са много, много щастливи", твърди вътрешен източник пред сп. "Пийпъл".