Неизбродна е нивата на родната психиатрия! Карам си аз от Курило към Четвърти километър и какво да видя край пътя прашен - пациент, облечен в катаджийска униформа, размахва червени бикини! Как да не спра край този страдалец! И спрях:

- Какво има, гълъбче?

- Добър ден, гражданино водач! - изрецитира той като ме оглеждаше с очи, описани на 47 страница от учебника по психопатологична диагностика, автор академик Психушкин и колектив.

- Не съм водач, лекар съм - поправих го благо.

- Ето, изложихте се! - той скри зад гърба си бикините. - Аз ви спрях за добро шофиране, вие се изложихте, гражданино водач!

- Не съм се изложил, аз наистина съм лекар.

- Това все едно не съм го чул, гражданино водач! - дръпна се страдалецът. - Това е по-страшно, отколкото да говорите по джиесема по време на движение!

- Ясно, гълъбче, не се вълнувайте! - приласках го в лоното на терапията. - Аз сега съм спрял колата и мога да бъда лекар.

Той обмисли думите ми, поколеба се дали да не се посъветва с някого по радиостанцията, пък махна с ръка:

- Вярно, така може.

- Ето, всичко е наред! - усмихнах му се. - Кажете ми сега, отдавна ли имате това страдание или го придобихте наскоро?

- Кое страдание, гражданино лекар, доскоро водач?!

- Ами това - да размахвате червени бикини край пътя?

- А-а, това ли! - той пак ми показа дантеления обект на маниакална натрапчивост. - Не, това е поощрение за примерните водачи като вас, дето шофират по правилата! - изведнъж се сепна, май посегна към кобура. - Само че вие сега сте лекар, а не водач и как ще ви дам поощрението във вид на луксозни червени бикини?!

- Не се вълнувайте, гълъбче, тук съм - загуках му. - Кажете, защо точно бикини?

- Това имаме налице сега като спонсор - той се почеса по фуражката. - Обаче мене ако питате, гражданино лекар, доскоро водач, по-хубаво беше като раздавахме палки салам, осигурени от колбасарски цех "Евросалам"! Голям майтап! Катаджийска стоп палка, обаче ние вместо с нея, махаме с палка салам! Схващате, нали! - и прихна да се смее.

- Схващам, гълъбче, схващам... - измърморих.

- Ама не се смеете! - застана нащрек униформеният.

- Никога не се смея, докато записвам епикризата на пациентите... - дозаписах, каквото дозаписах и също прихнах - Разсмяхте ме вие с тази палка! И сега какво, гълъбче?

- Ами заповядайте бикините, те са подарък за вас, гражданино лекар, понеже току-що във вид на гражданин водач шофирахте примерно!

- Благодаря и от името на лекаря, и от името на водача, гълъбче.

- Не благодарете на мен, а на нашия спонсор, фирма "Бикинкомерс" ООД!

- Хубаво е, че имате спонсор, гълъбче! - въздъхнах - Ние, в медицината си нямаме спонсори!

- Абе днеска има, утре няма, гражданино лекар, допреди малко водач. Сега спонсорът дава бикини, та е добре, обаче е имало случаи да даряваме примерните водачи с тикви, когато спонсор ни бе фермерът Груди Пенков Генков от село Равна поляна.

- Тиква не е лошо, тиква е вкусно и полезно - отбелязах.

- Ами когато подарявахме на шофьорите билети за пийпшоуто на нашия спонсор тогава, пийпшоу "Оплакнато око", знаете ли какви задръствания станаха по пътищата! Не, не е лесно!

- Така е, гълъбче. А мога ли и аз да ви помоля да раздавате нещо?

- Може! Какво ще даваме на примерните водачи?

- Рецепти ще напиша, обаче наред ще ги раздавате, на всички!

- И на непримерните водачи?! - ахна униформеният. - Защо наред, докторе, същият и водач?

- Защото наред сме луднали, гълъбче! - казах компетентното си мнение и се захванах да попълня кочана с рецепти...