В началото всичко започна невинно. Някакво ново състезание, кръстено "Цената на истината", обяви кастинг с обещанията, че ще се раздават огромни печалби, стигащи до 200 000 лева. После Нова тв започна да излъчва сериите. Част от зрителите приеха разказите от екрана за чиста монета, други основателно се усъмниха. Именно заради втората група продуцентите на състезанието (защото в случая говорим точно за състезание, щом участниците се борят за спечелване на пари) решиха в крачка да правят нововъведения. Набързо бе реализирано ток шоу, което трябваше да защити честта на продукцията от нападките, че всичко в нея е нагласено. И точно тук намеренията се оказаха по-големи от възможностите на екипа. А участниците в състезанието (задължени според клауза в договора да се включват и в други инициативи на продуцентите) станаха щат - не щат главни герои в предаване, за което не са се явявали на кастинг.

Макар уж да им се вменява главната роля, те са в студиото даже не и като равноправни участници, а като някакви чучела, които трябва да плашат праведната част от обществото. Същевременно са и в ролята на подсъдими, върху които се изсипва гневът на водещия и на гостите му. Единствената задача на всички е как най-добре да бъде обруган подсъдимият. Гостите на водещия съвсем не са просто някакви събеседници, а жестоки обвинители. В последното издание например гост бе чалга певицата Кали. Още в началото тя обяви, че щяла да говори каруцарски, за да я разбират всички. Кали бе много възмутена от сексуалната разюзданост, която демонстрирал в състезанието участникът Пламен и как изневерявал на жена си. Певицата се почувства задължена да го поучава и наставлява с най-обидни думи как трябва да се държи хрисимо за в бъдеще и вече да води морален живот.

Някога имаше една легендарна рубрика "Всички сме грешни". Тя идеално пасва на онези, които са участвали или смятат да се появят като прокурори в ток шоуто "Цената на истината".

Водещият Витомир Саръиванов бе в стихията си. Задава морализаторски въпроси, размахва назидателно пръст, поставя участниците на местата им, принуждава ги да си признаят "греховете". В края на ток шоуто, неспирно подканян от водещия и от гостите му, състезателят трябва да се покае за всичко пред всички и да си излезе с наведена глава. Слава богу, не го изгарят на клада (засега).

Моралът се излива с кофи върху грешните. Но всъщност кой е по-грешен? Участниците, които чакаха резултата от теста за бащинство в телевизионното студио, оставяйки вкъщи 14-годишно момче да научи от екрана кой е баща му, или самото телевизионно предаване - съучаствало в това? Кой е по-укорим - който прави неприличното предложение или който го приема?

В какво изобщо се изразява отговорността на подобни формати, разчитайки, че винаги ще се намерят хора, петимни да "ги покажат по телевизора" срещу някои и друг лев. В гореописания случай едната участничка искаше срещу участието си минималната работна заплата. Засега отговорността им се свежда в това просто да слагат предупредителен знак 12 или 18 в горния ъгъл на екрана.

Стана мода предаванията да не са това, което са. "Стани богат" вече не дава възможност на никой обикновен състезател. То е шоу за богати звезди, които печелят още някоя хилядарка отгоре, след като преди това са минали пред другите формати на същите продуценти.

Новините на ПРО.БГ, наместо да съобщават какво и къде се е случило, обявяват инициативи, като тази как да върнат веднъж завинаги при децата им в България родителите, които са на гурбет в чужбина. Ясно е, че това е кауза пердута, но пък колко добре звучи, като се повтаря всяка вечер. Особено като питат децата дали искат мама и татко да си дойдат. Като че ли отговорът може да е различен от "да".

Тази инициатива е толкова пердута, колкото танцуващата Румяна Желева срещу насилието в училищата. След като членовете на правителството опират до румбата като начин за справяне с проблемите, какво му остава на обикновения избирател? А ако това са майка или баща на ученик, загинал при сбиване в училищния двор?

Разбира се, министър Желева има нужда от положителна популярност след толкова упоритите съмнения в професионалните й качества. И е готова и на румба, и на самба, маскирани като благородна кауза. Да се готви Европарламентът за прослушването й като кандидат-еврокомисар. Оле!