До каква степен можем да вярваме на данните за състоянието на обществените финанси на Гърция? Гръцката национална банка обяви, че бюджетният дефицит през 2009 г. ще достигне 12.7%. Преди два месеца старото правителство на Костас Караманлис твърдеше, че бюджетният дефицит ще бъде 6.7%.

Един от проблемите е, че държавните чиновници в Гърция нямат точна представа колко богата е страната им. Международният валутен фонд (МВФ) смята, че една трета от богатствата й не са обявени; анализатори пък твърдят, че е възможно почти половина от тях да са скрити. Там укриването на данъци е нещо напълно обичайно.

"Декларирам данъци все едно, че печеля по 2000 евро годишно, което е смешно... Годишните ми доходи реално са около 70 000 евро", казва Янис, който дава апартаментите си под наем в столицата Атина. Той не декларира приходите си, защото не вярва на държавата. "В основата си тя е корумпирана", обяснява Янис. "Даваш парите си на данъчните и средствата ти отиват за финансирането на гръцка организация, в която работят стотици хора, а те пък ще гласуват за политика, наел ги на работа".

Укриването на данъци е една от причините за трудностите, с които се сблъсква гръцкото правителство, когато трябва да покрива задълженията си. Очаква се дълговете на страната да достигнат



125% от брутния вътрешен продукт (БВП)



през 2010 г. Оказва се, че честността е в основата на кризата, която в момента е обхванала Гърция.

Министър-председателят Георгиос Папандреу призова да се ограничи дефицита, например чрез замразяване на заплатите на служителите в обществения сектор, които получават месечно по повече от 2000 евро. В бъдеще броят на тези чиновници ще намалее; само един служител ще бъде назначаван на мястото на петима, които излизат в пенсия.

Все още пазарите остават безразлични към това, което се случва в страната. Две кредитни агенции обаче понижиха стойността на държавните дълговите инструменти, тъй като не са напълно сигурни, че Гърция може да погасява задълженията си. Това обаче не е решение, което допада на финансовия министър Георгиос Папаконстантину. "Те не влияят на действията, които предприемаме. Работим в правилна посока, разбира се, повече неща трябва да бъдат направени", казва той. "Основният ни проблем сега е доверието. Хората не вярват на данните, които им представяме или на това, което им казваме", обяснява финансовият министър Папаконстантину.

В разговори с хората в Атина е трудно да се разбере колко бързо ситуацията в страната може да се промени. Ако отидете на лекар в Гърция например, имате две възможности - или да занесете подарък, или да носите в ръка плик, но не с резултатите от изследванията, а с пари.



Пликове, пълни с пари



Пликовете, щедро пълни с евро, показват до каква степен гръцкото гостоприемство и благодарността за добре свършена работа са се изродили главно в корупционни практики. Дори и премиерът признава, че корупцията се е превърнала в епидемия. Въпросът е как да се сложи край на тези порочни практики.

Георгио, таксиметров шофьор, който живее в Атина, казва, че хората са консервативни и искат нещата да си останат такива каквито са. "Гърция е държава на установените принципи", допълва той. "Всичко, което ги наруши, изнервя хората".

На въпроса как политиците успяват да постигнат успехи, той отговаря просто: "Тайната е в това избирателите да продължават да се чувстват щастливи. Само това". Може би точно това е и най-големият проблем на Папандреу. Потомък на политическа династия (дядо му и баща му са били министър-председатели), той ръководи Социалистическата партия ПАСОК, която се появява като резултат на културата, която сега се опитва да изкорени.

В края на 2009 г. комунистически съюз организира ден на протеста. В бъдеще на улицата може да излязат представители на профсъюзите, които в момента подкрепят ПАСОК.

Никос Папагеоргиу, представител на служителите в сферата на кетъринга в Атина, казва, че орязването на парите, което правителството се кани да предприеме, няма да бъде реализирано. На въпроса как приема твърденията, че няма достатъчно пари за многото гърци, които излизат в пенсия, той отговаря: " Хайде... Кой вярва на тия приказки?"



"Греховете на нашите бащи"



Т.нар. несъответствие между обещанията и истинските намерения се проявява в няколко посоки: другите държави в еврозоната не вярват на официалната статистика, представена от Гърция; гражданите не плащат данъци, тъй като не вярват, че парите им ще бъдат добре похарчени; много хора просто не приемат, че нещата са толкова зле, колкото обясняват политиците.

"Хората не разглеждат това в контекста на националното благо", обяснява Джон Псаропулос, бивш редактор в уважавания гръцки вестник, излизащ на английски език "Новини от Атина". "Те наистина изглежда не разбират, че нашите деца и техните деца ще плащат пенсиите на настоящите пенсионери". Той предлага да се дадат по-ясни обяснения на населението за причините, които стоят в основата на бюджетната криза. "Плащам пенсията на баща си; проблемът е, че аз не издържам само него, но и още трима-четирима души", обяснява Псаропулос.

Греховете на бащите сега ще бъдат изплащани от техните синове и дъщери.