Трудът, който полагат кандидатите за обществена поръчка, за да подготвят офертите си, често надхвърля труда за изпълнение на самата поръчка. Документите понякога заемат цели кашони. |
Наскоро приключи един конкурс за обществена поръчка в Комисията за защита на потребителите (КЗП). Поръчката беше за рутинна и много лесна за изпълнение информационна кампания, имаща за цел да запознае хората с някакви електронни услуги, които ще предлага КЗП на сайта си (да оставим настрана факта, че КЗП беше решила да рекламира тези услуги доста време преди да ги предостави - явно си има сериозни съображения за това). Тази поръчка странно съвпадна по време със слуховете, че ще сменят шефа на комисията Дамян Лазаров, въпреки че се бил усетил навреме и направил остър завой към ГЕРБ.
За да се подготвиш за участие в такъв конкурс, трябва да впрегнеш десетина работници и да отделиш десетина дни за снимане на трудови книжки на ксерокс и подписване на стотици страници с "вярно с оригинала". Трудът за участие в конкурса за обществена поръчка е в пъти по-голям от труда, необходим за изпълнението на самата поръчка. За да си го представят непосветените в тази материя хора, можем да го оприличим с купуването на локум на клечка. В случая купувачът на локума е Обществото. В началото то известява всички за желанието си да си купи локум на клечка. Прави го, като принуждава всички локумджии, които се чувстват готови да го доставят, да си закупят дебели папки с изисквания. После локумджиите започват да доказват, че наистина са локумджии, че захарта за локума е от правилния вид цвекло, а клечката е от правилния вид дърво, че клечката е забита в локума точно под онзи ъгъл, под която го е пожелало Обществото, че напречното сечение на локума е с обявената от Обществото изискуема повърхност и т.н.
Всичко щеше да е чудесно, ако накрая спечелеше най-добрият локумджия и доставеше на Обществото най-вкусния локум. Но обикновено печели някой роднина на чиновника, който от името на Обществото провежда конкурса за локума, а много често този роднина даже не е и локумджия. Още по-лошо е, когато спечели локумджия, който си е платил или ще си плати за първото място.
На конкурса се явиха 13 рекламни агенции. Спечели една, но не след съпоставяне и конкуренция между конкретни предложения за провеждане на информационната кампания, а чрез формално отстраняване на другите 12. Обществото в лицето на КЗП дори не пожела да се запознае с 12-те предложения, защото намери формални дефекти. Ето част от мотивите за отстраняването на 12-те конкуренти от пътя на 13-ия победител:
1. "П2П" ЕООД - списъкът на документите е със зачерквания и поправки. Т.е. не че изискуемите безумни документи не са налице, не че не са описани в списък, ами този списък е поправян, което поставя под съмнение бъдещото изпълнение на поръчката;
2. РА "Крес" ЕООД - не са предоставени някакви декларации за собственика на дружеството. Той едва ли ще се занимава лично с провеждането на кампаниите, но Обществото приема, че като не е декларирал нещо, то качеството на клипа ще се продъни, а листовките ще станат грозни и не толкова шарени.
3. "2А Пропаганда" ООД - за посочените стари договори са представени препоръки не за участника, а за подизпълнителя му. Очевидно фирмата доказва, че и преди е провеждала подобни кампании, за което има и договори, но видите ли, референциите към тях не са оформени както трябва.
4. "Апра" ООД - липсва копие от трудовата книжка на един от експертите.
5. "Прима" АД - участникът не е декларирал, че е закупил документацията за участие в конкурса. Как тогава участва? Мистерия... Но все пак трябва да се отбележи - не се казва, че не я е закупил, защото вероятно има и фактура за това закупуване. Грехът му е, че не е декларирал, че я е закупил.
6. "Триера Студио" ЕООД - решил е, че едно лице ще отговаря за изпълнението на поръчката, а Обществото изисква тези лица да са две. Защо не го изисква, когато организира избори за президент например? Може би защото информационната кампания на КЗП е по-сложна от това да си държавен глава и не е по силите на сам човек. Как да допуснеш такъв кандидат да участие и да си направиш труда да прочетеш каква кампания предлага: хубава или лоша!
7. "Консорциум за европейска информираност" - офертата е в непрозрачен кашон, обаче една от папките е в полупрозрачен плик. Вън!
8. "Призма 2005" ЕООД - не е представен дизайн на покана за пресконференция. Разбира се, ако Обществото не знае как ще изглежда поканата, как ще е сигурно, че поканените журналисти ще дойдат на пресконференцията? Съвсем друг е въпросът, че в конкурсните книжа няма изискване да се представи такъв дизайн, но затова участникът вероятно ще съди КЗП.
9. "Публисис" АД - не са посочени конкретните медии, където ще бъдат публикувани прессъобщенията. Нека обясня малко: когато една медийна агенция изпраща прессъобщение, го изпраща на всички медии от списъка си. Никоя от тях не го публикува, а го използва като основна информация за публикация в обем, форма и тема, която медията прецени.
10. "Маг Адвъртайзиг" ООД - не са посочили цветността на плаката и грамажа на хартията. Тези параметри бяха зададени в конкурсните документи и всеки би ги изпълнил такива, каквито са зададени, без правото да проявява творчество и вариативност по този въпрос.
11. Консорциум "Нота бене! - Перпетуум" (това съм аз) - печатна грешка в изписването на адреса на сайта на телевизия "Евроком" - вместо eurocom някой в офиса е написал eurokom и това вече доказва, че не можем да организираме и провеждаме информационни кампании и не си струва да се чете проекта ни. Освен това Обществото чрез КЗП твърди, че порталът "Дарик Нюз" няма вътрешни страници. Тоест "Дарик" е един home page без никакви линкове по себе си и от който не се отива никъде другаде.
12. Агенция "Мърфи М" ООД - също не са декларирали, че са закупили документите, които са попълнили и са подали пред комисията.
Така стигаме до победителя - участник № 13. Ето съображенията на комисията: подадените от участника документи единствени отговарят на изискванията, техническата оферта отговаря на минималните изисквания и стойността не надхвърля максимално допустимите стойности. На мен ми се губи моментът, в който предложената от №13 кампания се е оказала по-добра от някоя друга след сравнение между двете, а цялата процедура ми прилича на разчистване на всички конкуренти, преди да се стигнали до същинска конкуренция. Представям си каква е била офертата на №13, та комисията чак не е посмяла да допусне друга оферта и после да каже, че най й харесва именно тази на № 13. Ако бяха допуснали повечето оферти до разглеждане и да бяха изкарали, че № 13 е най-хубавата, никой копче нямаше да може да им каже, защото преценката за хубостта на една рекламна кампания и за красотата и пъстротата на плакатите е нещо твърде субективно и винаги може да се повери на правилно избран външен експерт и така комисията да си умие ръцете. Те обаче решават да разчистят всички останали по формални признаци.
А кой е участник №13? Фирмата "Си Ей Ес" ООД, за която се знае, че се занимава с рекламата на бизнесмена Киро Киров, за чиято пък снаха се знае, че е депутатка от ГЕРБ. Защо е депутатка и защо точно от ГЕРБ ли? Това е друг въпрос. Жалко само за горкото Общество.