:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,294,625
Активни 135
Страници 18,401
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Аз и тези кецове

Иван Ланджев
ДАЛИ ПЪК НЕ



Сенките на женските тела

се местят

от

под завивките

до

под очите ми.



Трупат се,

стават на торбички.



"Дали пък не ги мисля твърде много?",

повтарям си докато слушам,

нагазил надълбоко в късното

някъде към три

когато

единствената ми компания

са Колтрейн, Майлс и

двете кучета на етикета.



В пушека и в царствената скука

на три и една минута -

не е ли най-доброто време за

нехайство?



Тогава

мен не ме засяга,

че според вестниците

някой сваля пак властта.

Дали му хрумва на сваляча,

че трябва първо

да я изведе на среща?



Дали пък не е по-добре

да й подари цветя?



CONVERSE



Аз и ти

във тези кецове

и мръсни тениски

с щамповани по тях

остроумни послания

с намацани по тях

повествования

сме себе си



по асфалта на София

в стремеж към биография

сеем зловредно влияние

шляем се

аз и ти

сме поети

стараем се



отегчени сме от хората

впечатлени от човека



него в града го няма

тук са само хората

но ние се нуждаем от града

най-вече нощем от шума когато

пишем до прозореца



нуждаем се

като от музика на живо

нуждаем се

както религия от чудо



ние се нуждаем от града

като от похот

алкохол и друго



ние се нуждаем от града

тъй както той самия

се нуждае от пожар

потоп

пандемия

корупция

и глупави тирани

тъй както са му нужни своевременните бедствия

всичките боклуци и катрани



така и ние се нуждаем от града



от улиците баровете

промеждутъците

тъмното

и другите по-чести

причинители на стихове



Аз и ти

къде ще идем

и какво ще пишем

за какво ще викаме

ако не сме ведно с града -



пасторални разкази ли

някакви идилии?



Защо това когато можем -

силно и неразредено

цялото живеене

което сме изпили -



да разкажем





МОНУМЕНТ



Всяко историческо натрупване

се прави с трупове, които имат

обща цел - един следобед на

петдесетина метра по-нагоре

да се вижда знаме. Е, вижда се.



Под него остаряват

месинговите глави,

а младите се трупат

вечер.

Сядат до тежките фигури

и вземат леки наркотици.



Поне не идват вече да крадат.

Будни са.

В подножието спи градът.

Иван Ланджев - визитка

Иван Ланджев е роден през 1986 г. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски", в момента учи магистратура по "Изкуства и съвременност (XX-XXIв.)", отново в СУ. Победител е в националния конкурс за поезия "Веселин Ханчев" - 2009 г., както и в други литературни конкурси. Работи като сценарист в няколко тв предавания. Подготвя стихосбирка.
28
3847
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
28
 Видими 
23 Януари 2010 08:11
Браво, момче!
23 Януари 2010 08:38
И тая събота - афиф!
Поезия в мръсни чорапи и вмирисани кецове, пуберски изригвания за сенки от женски тела, външна форма на стихове.
----------------------
Блогът на Генек


23 Януари 2010 09:10
Напротив!Истинно съдържание , поднесено в оригинални решения.
23 Януари 2010 09:15
Ето стихове:


* * *


Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.


Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...


О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!


Димчо Дебелянов
(млад поет)


Елегията е публикувана за първи път в сп. "Смях", г. II, бр. 64 от 19.08.1912 г.


23 Януари 2010 10:50
Наистина оригинални и задържащи вниманието стихове
23 Януари 2010 11:00
Оригинални са и има скрито послание.
23 Януари 2010 11:10
А какво ще кажете например за тези стихове:



Докато сляпо плуваше сънят по разбитите надежди,

Космосът с болка се изцеждаше над разбитата любов.

Беше от потайни хора светлината твоя бавно изгонена

и небето не спеше...

Редактирано от - myrmorko на 23/1/2010 г/ 11:11:04

23 Януари 2010 11:57
Валери Станков!!!
Защо, защо ти трябваше да вдигаш летвата?
Другата събота нищо няма да има!
23 Януари 2010 12:32
Не се притеснявай, генек! Ако за другата събота няма кандидати, аз си предлагам услугите! Имам едно стихотворение, което съм написал преди 5 години, ама вие не сте приятели - никой не е казал и една добра дума за него, макар че съм ви го представял поне 2 пъти в тази рубрика!


Хайде и аз да подпра летвата от другата страна:


В подножието спи градът.



Димчо Дебелянов
СПИ ГРАДЪТ



Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...


Трепнали край черните стени,
стъпките размерено кънтят
и след мен невидими вървят
жалби за преминалите дни.


Образът на милото дете,
нявга озарило моя праг,
в спомени възкръсва - чист и драг -
и скръбта расте, расте, расте...


Тя дойде - дете - с пробуден жар,
с пламенна усмивка на уста,
на възжаждал вечна красота,
аз отвъргнах тленния й дар.


Миналото - ах, остана то
тъмен край, от скърби заледен,
и оттам отпраща тя към мен
своя скърбен вик: защо, защо?


Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...




Публикувано за пръв път в сп. "Съвременна мисъл", г. II, кн. 3 от 15.IV.1911 г.

Редактирано от - myrmorko на 23/1/2010 г/ 12:33:05

23 Януари 2010 12:35
И другия път, Иванчо, да кажеш на фотографа да те снима с 1 идея по-дълбок фокус, че така не е баш как требе.
23 Януари 2010 12:55
A-а-а, истински поет, стопроцентов ... и скуката му даже е царствена , но е добър, и идеи има и таланта да ги облече в думички.
23 Януари 2010 14:02
Браво! Много добри поети чета тук напоследък.
23 Януари 2010 15:55
И нещо пак от него, което ми хареса много ...


Натиснете тук
23 Януари 2010 19:53
Ето стихове и от друг млад поет:

Цветарка
Христо Смирненски

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.

И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити – глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.

А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

С погледа смутен и влажен на прокудена русалка
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.

Върху стройното й тяло, върху младостта й цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.

И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.

Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити – дебне каменния град.
23 Януари 2010 21:01
Аз предлагам в съботите, когато се появяват подобни недоразумения, форумци, считащи, че могат да предложат нещо по-добро - свое или чуждо - да го поднесат на читающата публика.
Както са направили някои колеги.
24 Януари 2010 03:18
ЦВЕТАРКИ


Тази вечер "Витошка" е
тъй накипрена и важна,
като млада бизнес-дама
в борческо-пиратски дни,
а край пъстрите витрини
жрици на любов паважна
се оглеждат със надежда
шансът да ги осени.


И огромен, и притворен,
скрил в бездънните си пазви
политици и бандити,
глъхне столичният град.
Знае той, о, колко знае,
но избягва да разказва
за епичните гуляи
в дни на епохален глад.


А по клубове и кръчми
партии кокетно малки,
но наперени и бойки,
сякаш са безбройна рат,
мъдрят новите платформи
за предизборните свалки,
тоест пак ще се будалкат
с клетия електорат.


Сетне с кошнички в ръцете
тръгват те като цветарки
да зарадват с бюлетина
всеки български адрес.
А от сините екрани
демократи с баданарки
пак гримират с идеали
личния си интерес.


Но защо са някак гузни
реформаторите горди
и защо електоратът
се усмихва под мустак?
Щяха уж да го спасяват,
а го хвърлиха на Борда
и сега им има вяра,
колкото на лански сняг.


С тази вяра се добира
до заветната квартира,
после се барикадира,
че навън околовръст
дебне друг отряд цветарки
с цел да го приватизира
или пък на някой ъгъл
просто да му сложи кръст.


А студен и равнодушен,
сврял в панелните си пазви
хиляди души разбити,
глъхне столичният град,
че му е дошло до гуша
стари басни да разказва
за поредния ни преход
към демократичен свят.
24 Януари 2010 08:40
Ведбал2010 -
Макар това именно стихотворение да няма нужда от пародия - то си е актуално!
---------------------------
Блогът на Генек

24 Януари 2010 09:12
Кец и Джип са марки !!!
А на Конверса им казвахме - китайски кецове !!
24 Януари 2010 11:58
Не е вярно-китайските кецове бяха марка "Warior", струваха 7лева и 50 стотинки и бяха много удобни, но по неиздържливи и много по-пропускащи вода от американските им близнаци "Warior All Stars"от които сигурно са ги клонирали.
24 Януари 2010 13:09

Тоз Латджев май е добър поет! Ама и коментарите са интересни - хора, дето мислят, че за поезия римушките са достатъчни, заемат поза на компетенти. "Външна форма на стихове"?...Голяма смешка и пародия сте, г-н генек. Вътрешната форма на стихове какво е - Смирненски форевър? Ако Смирненски беше жив днес, сигурно щеше да е като Ланжев, но като генека - никогаш.
24 Януари 2010 16:56
Наглостта на проститията, драги валико, избива като потта на краставата жаба.
Аз съм ЧИТАТЕЛ и имам претенции на читател.
Не знам какъв си и що си, ама явно яката те е подбъзнала критиката ми срещу младия човек. Та се замислям - кой ли ще си?
Що се отнася до поезията - тя е словесен израз на живота. Така, както музиката е звуков. А живопистта - образен. Поради което в тях основата е смисъл, емоция, оригиналност, композиция и ритъм.
Тук подобни няма.
П.П. А геният Смирненски наистина никога няма да е като мен. По-лошото е, че аз няма и не мога да бъда като него. Но това ти няма как да схаванеш с безкрайната си ограниченост.
24 Януари 2010 18:42
>>><<<
Преди известно време отворих една тема за дискусии относно поезията. Схващанията за това. ще е поезия, са толкова много и толкова противоречиви и толкова много. че в тях е трудно да се тури ред, порядък....А междувременно порядъка е този единствен елемент, който съчетан с още доста други превръща човешката образна мисъл в поезия...Порядъкът изисква някаква структура на мисълта и, непременно някаква ритмика. Ритмиката може да бъде ярка или не толкова добре видима на пръв поглед, но трябва да я има. Без структура, порядък и ритмика, дори великолепното образно мислене си остава поетично засилена проза. В много кратки разкази сме видяли такова чудо и възкликвали "но, това е поезия!' И да! Има там елементите на поезията, но те са все пак проза - художествена проза. Тя си има от своя страна своите вътрешни измерения, когато не се тика да се нарича поезия. И в добрата помия може да намерите всичко необходимо от хранителната верига, аминокиселини, соли и микрометали, дори и дезинфектанти, които са избили бактериите, които да я направят усвоима, но все пак не е храна (освен за някои четриноги). От друга страна, нищожен брой аминикиселини създават милиардите комбинации в ДНК, която пък е структурна част от организма. Само порядъкът е основата за създаването на организма. И някои хора владеят в една или друга степен способността да създават порядък в микроелементите - думи, макроелементите - мисли, субструктурите - образи, водещи до асоциации и чуства и пр. които в края на краищата създават ПРОИЗВЕДЕНИЕТО. Тези хора са своего рода "богове"*. Магическа смес от елементи, но никога - помия.
______
* Но, както доказаха Стругацки "Трудно бьит богом" http://forum.segabg.com/topic.asp?topic_id=164014 Target=_Blank id=url>Натиснете тук
24 Януари 2010 18:47
>>><<<
За да не бъда голословен, ето ви тук откъс от една хм, художествена проза, която изцяло изпълва критериите за позия:
***
ПЕСНЯ О БУРЕВЕСТНИКЕ
...
Над седой равниной моря ветер тучи собирает. Между тучами и морем гордо
реет Буревестник, черной молнии подобный.
То крылом волны касаясь, то стрелой взмывая к тучам, он кричит, и -
тучи слышат радость в смелом крике птицы.
В этом крике - жажда бури! Силу гнева, пламя страсти и уверенность в
победе слышат тучи в этом крике.
Чайки стонут перед бурей, - стонут, мечутся над морем и на дно его
готовы спрятать ужас свой пред бурей.
И гагары тоже стонут, - им, гагарам, недоступно наслажденье битвой
жизни: гром ударов их пугает.
Глупый пингвин робко прячет тело жирное в утесах... Только гордый
Буревестник реет смело и свободно над седым от пены морем!
Все мрачней и ниже тучи опускаются над морем, и поют, и рвутся волны к
высоте навстречу грому......
....
М. Горкий
24 Януари 2010 18:51
>>><<<
А на този юнак, написал тези редове му пожелавам да прескочи мааалко себе си и страха си от подреждане, защото интелект и образи и всичко останало са си там
24 Януари 2010 19:16
Валико, "вътрешна форма" е претенциозна глупост. Формата винаги е външна. Тя е обвивката.
24 Януари 2010 19:23
Хм, то и аз бих могъл като колегата ведбал да изредя "аргументи" като "тъпоъгълно мислене", "смешници", "идиоти" и тем подобни простащини, но смятам, че подобни селяндурски методи не се използват в дискусия за изкуството. Мисля, че се опитах - а Слънчо по-добре - да му изясня виждането си /лично!/ за поезията.
Проблемът е в комунистическото му виждане на колегата ведбал: който не е с нас, е против нас. Тоест, щом не сме на неговото мнение значи сме...И тук започва да ни клейми с единствено познатата му лексика и нис/з/ко дискусионна "кОлтура".
Та повече нямам намерение да споря с него. Защото народът го е казал: мий магаре - губи сапун и време.
24 Януари 2010 19:50
Nil novi sub sole
Когато прохождахме - не ни пукаше за никого.
А като проходихме - цял живот търсим приятели...
P.S. Ехей...хиляди години се твори изкуство...Знаете ли колко, ама колко е трудно - почти невъзможно - да кажеш нещо неизречено до сега? За това Явашев ще опакова...поп арта ще прави излоби на цукала, а плейбека ще е норма Нека си пише момчето...Ами ако вместо това бе станал некой приватизатор?


***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
25 Януари 2010 11:01
Всяко историческо натрупване

се прави с трупове[font= Century Gothic][/Century Gothic]
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД