Седим с комшията на топло в кухнята, пием от неговата всичковица, мезим с кисели краставички и разглеждаме мартениците, които си разменихме.
Комшията е щастлив - подарих му бутилка бяло и бутилка червено, вързани с бяло-червена връв.
Той ми подари Пижо и Пенда и аз съм озадачен.
- Абе, комши - казвам, - тази мартеница нещо особена?
- Нищо й няма, ама иначе е китайска - обяснява ми той.
- Китайска мартеница?! - учудвам се и даже се потрисам, та се налага да ударя един среден гълток, комшията също, за компания.
- Защо да не внасяме мартеници от Китай? - пита ме комшията докато замезваме. - Защо французите да ни правят киселото мляко, пък китайците да не ни правят мартениците? Освен това половината чесън и седем осми от боба по пазарите ни са китайски, но не се оплакваме!
- Ама мартеницата е изконен символ! - споделям чувствата си. - Все едно да внасяме знамена оттам! Или китайците да ни правят деца, щото ние сме закъсали в тази област!
- Какво й е на тази мартеница? - върти я в ръце моят събутилник - Трябва да ти кажа, че китайските Пижо и Пенда изглеждат досущ като българските!
- Да имаш да вземаш! - дръпнах му я от ръцете. - Виж, че са с дръпнати очи, със сламени шапки и джапанки и са облечени в пижами!
- Това, дето на теб ти се вижда пижама, е тяхна носия - каза вещо той.
- Защо не българска! - заядох се.
- Не стига, че ти правят мартениците, ами и претенции! - ядоса се той.
Отпих миролюбиво. Той омекна:
- На сергията имаше и по-скъпи варианти с монтиран микрочип, които при допир казват "Хау бау вай цяцзин!", което в свободен превод на български означава "Цестита Баба Малта!", ама не ти взех такава, комши, щото съм патриот!
Пихме по повод повода.
- Знаеш ли, комши, мисля си нещо - похвалих се. - Дали пък да не си внесем и политици от Китай?
- Одобрявам! Сигурно са по-евтини от нашите!
- Ти остави цената, ами май са и по-качествени, защото виждаш какви постижения има Китай!
- Внос от Китай му е майката, не избори! - очерта изход от политическата ситуация в страната моят човек. - Тогава може да се оправим! Китайските политици огромна страна превръщат в икономически тигър, та с нашата ли, дето е колкото малък квартал на Пекин, няма да се оправят!
Пихме за оправията, замезихме.
- Само трябва да внимаваме да не се промъкнат покрай тях и наши! - алармирах избирателите в лицето на комшията.
- Като нищо ще се промъкнат, помни ми думата! - пророкува мрачно той - Нашите политици са като коркови тапи, каквото и да става, все са на гребена на вълната!
- Тогава ще ги караме да пляскат с ръце, за да не може някой от тях да се изтъпани най-отпред, да си опъва с пръсти очите и да вика "Глацувайте за мен, глацувайте за мен!" Ще дам гласа си само за натурален китайски политик, край! - отсякох.
- Е затова те уважавам толкова! - сподели комшията.
Пихме за уважението. После за китайските политици. После и за други неща, които ми се губят...
Редактирано от - Бирник на 11/3/2010 г/ 22:03:30